Решение № 15016 от 14.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10578/2011 г.

Решение № 15016 от 14.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10578/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началника на митнически пункт "Варна запад" при митница Варна, подадена чрез пълномощника юк. Кирилова, срещу Решение № 1835 от 15.07.2011 г. постановено от Административен съд-гр. Варна по адм. дело № 1650 по описа на същия съд за 2010 г., с което по жалба на "М Сат кейбъл" АД, ЕИК по Булстат: 103131746, е отменено Решение № 9300-350/13.05.2010 г. към ЕАД № 07BG002002H0036632/20070815, издадено от Началника на МП "Варна запад" за коригиране тарифния номер на внесена стока и за определяне като дължими и вземане под отчет на държавни вземания, както следва: мито в размер на 62 795,58 лв. и ДДС в размер на 102267,09 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, които съставляват касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на дружеството против оспорения административен акт, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В с. з. касационният жалбоподател не изпраща представетил. Представя писмено становище с подробни съображения. Ответникът - "М Сат кейбъл" АД, чрез пълномощника адв. Ралчев в подаденото становище оспорва жалбата като неоснователна, моли за оставяне в сила на съдебния акт и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е било посоченото Решение на Началника на МП "Варна Запад", с което е коригиран тарифният номер на внесена стока - 8080 комплекта, 1347 кашона декодери с възможност за приемане на телевизионни сигнали (Set-top модули с комуникационна функция), модел № TF 6100 EMC, от 8528711300 на 8528711900, направени са корекции в кл. 47 на посочения ЕАД "изчисляване на вземанията", и на "М Сат кейбъл" АД са определени като дължими и са взети под отчет като дължими посочените държавни вземания. По делото е установено, че с посочения по-горе ЕАД ответникът по касация е декларирал пред МП "Варна Запад" внос на стоки от Кория. В декларацията в клетка 31 стоката е описана като 8080 комплекта, опаковани в 1347 кашона декодери за приемане на телевизионни сигнали (Set-top модули с комуникационна функция), модел № TF 6100 EMC, натоварени в 1х 40 НС контейнер TGHU4398780, с получател на стоката - "М Сат кейбъл" АД. Като получател на стоката ответникът по касация е подал ЕАД за режим "едновременно допускане за свободно обращение и крайна употреба на стоки, които не са предмет на освободена доставка по ДДС" /код 4000/ с обявен тарифен № 8528711300 и ставка мито 0%. След извършена послeдваща проверка по реда на чл. 84а-84м от Закона за митниците е издадено оспореното решение на митническия орган, като с приета в хода на административното производство техническа експертиза е установено, че внесените сет-топ модули модел TF6100DCC се състоят от микропроцесор, видео тунер и нямат наличен модем за връзка с интернет, имат конектор RS 232 и неправилно са класирани в тарифен код 8528711300 вместо в код 8528711900. Първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия, регламентирани в чл. 205 от Закона за митниците, като е спазено е законовото изискване за форма и изложение на фактическите правни основания за издаването му. Съдът е приел, че липсват съществени нарушения на процесуалните правила. В тази връзка са обсъдени разпоредбите на чл. 78, § 1, § 2 и § 3 от МКО, както и издадените заповеди за възлагане на проверка по чл. 84в, ал. 2, т. 2 ЗМ и съставения доклад за резултати от извършената проверка. В хода на съдебното производство са изслушани две съдебно-технически експертизи. Единичната СТЕ е дала заключение за съставните части на процесното устройство, за възможността му да извършва запис и възпроизвеждане, да изгражда интернет връзка и интерактивен обмен на информация, да приема телевизионни сигнали. Тройната СТЕ е дала заключение, идентично с това единичната експертиза, като едно от вещите лица е подписало заключението с особено мнение, изразяващо се в това, че процесното устройство няма модем, използващ TCP/IP връзка и не извършва модулация и демодулация ва входно-изходния сигнал, изведени на интерфейса "RS 232". За да отмени обжалваното митническо решение, административният съд е приел, че то е издадено при неправилно прилагане на материалния закон. Изложил е мотиви, че внесеното устройство съдържа всички посочени в обяснителните бележки към КН компоненти: микропроцесор, видео-тунер и модем. Съдът се е позовал на обяснителните бележки, като ги е съпоставил със заключението на СТЕ и не е кредитирал особеното мнение на третото в. л. В заключение Съдът е приел, че устройството представлява микропроцесорен апарат, съдържащ модем за достъп до интернет, осигуряващ интерактивен обмен на информация, с възможност за приемане на телевизионни сигнали. Така постановеното решение е неправилно. Касационната инстанция намира за необосновано позоваването на СТЕ, от която е направен извод за правилно класиране на процесното устройство в подпозция № 8528711300 с нулево мито. На вещите лица по назначената СТЕ е поставена задача да дадат становище при изградена връзка TCP/ IP с интернет базиран сървър, може ли да се стартира интерактивна обмяна на информация между сет-топ бокса и интернет базирания сървър. Така поставен, въпросът се свежда до това може ли да се стартира интерактивен обмен на информация между устройството и сървъра при наличие на връзка с интернет, поради което отговорът на вещото лице, че при наличие на изградена връзка с интернет базиран сървър може да се стартира обмен на информация, не води до извод, че връзката се осъществява от устройството самостоятелно. В заключението изрично е посочено, че устройството може да извърши интернет връзка със сървър по протокола TCP/ IP, след като през интерфейса RS 232 се закачи към определен порт на рутер, който маршрутизира пакетите през комуникационна среда до сървъра. Този отговор по същество означава, че самостоятелна връзка с интернет не може да се осъществи от така наречения софтуерен модем, който се сочи, че устройството притежава. Този отговор потвърждава особеното мнение, което неправилно не е кредитирано от Съда. В подпозиция № 85287113 преди приемането на обяснителната бележка от 2008 г. и след отмяната й, се класират микропроцесорни апарати, които съдържат модем за достъп до интернет, осигуряват интерактивен обмен на информация, с възможност за приемане на телевизионни сигнали ("сет-топ модули с комуникационна функция"). Предвид изискванията на обяснителна бележка към подпозиция № 85287113 и описанието на стоките, които се класират в същата подпозиция по КН, става въпрос за устройства, които чрез вграден модем осъществяват самостоятелна връзка с интернет, позволяваща на потребителя да ползва интернет приложения като е-mail клиент или "messaging" и двупосочен интерактивен обмен на информация. Ето защо в нарушение на закона Съдът е приел, че процесното устройство съдържа модем за достъп до интернет и самостоятелно осъществява интерактивен обмен на информация по изискванията на подпозиция № 8528711300 от Комбинираната номенклатура на Митническата тарифа на Общността. В този смисъл са т. 1 и т. 2 от диспозитива на решението на СЕС от 22.11.2012 г. по съединени дела С-320/11, С-330/11, С-382/11 и С-383/11. В цитираното решение е прието, че в случай на осъществяване на достъп до интернет чрез използване на друг апарат или механизъм устройството следва да се класира в подпозиция № 8528711900, както правилно са приели митническите органи в оспореното пред съда решение. В този смисъл са и постановените до настоящия момент съдебни актове на ВАС, първо отделение: Решение № 5517 от 19.04.2013 г. по адм. д. № 16558/2011 г.; Решение № 6539 от 14.05.2013 г. по адм. д. № 5002/2011 г. и Решение № 10687 от 15.07.2013 г. по адм. д. № 5003/2011 г. Изложеното дотук налага касираното решение да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на "М Сат кейбъл" АД против оспореното от него митническо решение. При този изход на спора касираното решение следва да бъде отменено и в частта на разноските, присъдени на "М Сат кейбъл" АД. С настоящото решение на касатора следва да бъдат присъдени претендираните разноски в размер 4 514 лв., от които 600 лв. - разноски за експертиза, и лв. - юрисконсултско възнаграждение 3 914,18 лв. по делото. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,