Решение № 11686 от 2.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4017/2016 г.

Решение № 11686 от 2.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4017/2016 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по три касационни жалби, първата от които подадена от изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), чрез пълномощника му адв. Х. М., срещу решение № 899 от 08 май 2015 г., постановено по адм. д. № 1425/2014 г. по описа на Административен съд П., с което обявена нищожността на заповед № КД-14-54/10 април 2013 г. на изпълнителния директор на АГКК. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Срещу същото решение е подадена и касационна жалба от Е. Х. С., В. К. С., И. Д. Й., Е. А. С., Е. А. С., А. С. О., А. И. Г. и М. Л. Т., чрез пълномощника им адв. Л. К.. В касационната жалба са изложени оплаквания за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основния по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Третата касационна жалба е подадена от изпълнителния директор на АГКК изпълнителния директор на АГКК, чрез пълномощника му адв. Х. М., срещу решение № 2429 от 02 декември 2015 г., постановено по адм. д. № 1425/2014 г. по описа на Административен съд П., с което е оставена без уважение молбата му с правно основание чл. 176 от АПК. Посоченото решение се оспорва с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. О. В. П. М. и С. Т. Ц., чрез пълномощника си адв. И. М., намират за неоснователни подадените касационни жалби. Останалите ответници - Д. Х. К., И. П. С., А. А. А., С. Т. Ц., С. С. Д., Й. К. А., М. П. Ц., Н. С. Г., Т. З. Т., Б. М. Г., С. Н. Д., Г. Ц. Т., Д. П. Г., И. Д. С., В. И. Д., Ц. Д. Т., Т. Н. С., К. И. С., К. М. К., С. Т. К., Д. Д. Б. Л., община П., И. Д. Г., Г. Б. Г., С. О. А., Е. К. А., П. Г. Ц., С. М. П., Н. В. Н., М. К. Н., Н. П. В., Б. К. Д., А. Х. Е.-В., Х. А. С., Х. Т. Ц. и Н. Р. Д., не са заявили становищата си по подадените касационни жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационните жалби са основателни. I. По касационните жалби на изпълнителния директор на АГКК и на Е. Х. С., В. К. С., И. Д. Й., Е. А. С., Е. А. С., А. С. О., А. И. Г. и М. Л. Т. срещу решение № 899 от 08 май 2015 г., постановено по адм. д. № 1425/2014 г. по описа на Административен съд П.: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и са процесуално допустими. След като по повод подадените касационни жалби Върховният административен съд извърши служебна проверка за валидността и допустимостта на оспореното съдебно решение, констатира следното: Производството пред Административен съд П. е образувано по жалба на Д. Х. К., И. П. С., А. А. А., С. Т. Ц., С. С. Д., Й. К. А., М. П. Ц., Н. С. Г., В. П. М. и Т. З. Т. срещу заповед № КД-14-54/10 април 2013 г. на изпълнителния директор на АГКК, с която на основание чл. 53, ал. 1, т. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) и в изпълнение на влязло в сила решение № 1457 от 22 август 2011 г., постановено по адм. д. № 2041/2010 г. по описа на Административен съд П., е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри по описания в заповедта начин. Съдът е приел, че с оспорената заповед - независимо от посоченото в нея правно основание, е одобрена по реда на чл. 49, ал. 1 от ЗКИР първоначална кадастрална карта и кадастрални регистри за поземлени имоти с идентификатори 56784.518.1135 и 56784.518.1142. Прието е също така, че оспорената заповед е административен акт, повторно издаден, със същото съдържание като отменената с решение № 1457 от 22 август 2011 г., постановено по адм. д. № 2041/2010 г. по описа на Административен съд П., предходна заповед за одобряване на кадастрална карта и кадастрални регистри за посочените имоти. Поради това съдът е направил извод, че новата заповед е издадена в противоречие с влязлото в сила съдебно решение и като такава е нищожна - чл. 177, ал. 2 от АПК, която нищожност е обявена с оспореното решение. С. З. за изменение и допълнение на ЗКИР (обн., ДВ, бр. 57 от 22 юли 2016 г., в сила от 26 юли 2016 г.) разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от ЗКИР е изменена, като понастоящем предвижда, че одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри не подлежат на обжалване. Посочената норма е с процесуален характер и има незабавно действие. Процесуалните норми се прилагат по всички висящи спорове, освен ако в нормативния акт, в който са създадени, не е предвидено друго. В случая липсва уредба за процесуалния ред, по който се довършват висящите съдебни производства по жалби срещу актове, издадени на основание чл. 49 от ЗКИР, каквото е настоящото. С § 34 от ПЗР на ЗИДЗКИР ЗКИР (обн., ДВ, бр. 57 от 22 юли 2016 г.) е уредена процедурата по довършване на административните производства по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри, започнати към момента на влизане в сила на посоченото изменение на закона, но липсва такава за съдебните производства, които са висящи към посочения момент. За тях се прилага разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от ЗКИР, изключваща съдебното обжалване на такива актове. Изложеното налага извода, че към момента, по силата на изменената норма на чл. 49, ал. 2 от ЗКИР, жалбата на Д. Х. К., И. П. С., А. А. А., С. Т. Ц., С. С. Д., Й. К. А., М. П. Ц., Н. С. Г., В. П. М. и Т. З. Т. срещу заповед № КД-14-54/10 април 2013 г. на изпълнителния директор на АГКК, с която е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за територията на поземлени имоти с идентификатори 56784.518.1135 и 56784.518.1142, е недопустима - чл. 159, т. 1 от АПК. Като се е произнесъл по същество по недопустимата жалба, съдът е постановил недопустимо решение, което ще следва да бъде обезсилено, а вместо него ще следва да бъде постановено друго, с което подадената пред административния съд жалба ще следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство - прекратено. II. По касационната жалба на изпълнителния директор на АГКК срещу решение № 2429 от 02 декември 2015 г., постановено по адм. д. № 1425/2014 г. по описа на Административен съд П.: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 176 от АПК, съдът е оставил без уважение подадената от изпълнителния директор на АГКК молба за допълване на решение № 899 от 08 май 2015 г., постановено по адм. д. № 1425/2014 г. по описа на Административен съд П.. Административният съд е приел, че се е произнесъл по цялото направено пред него оспорване, което води до недопустимост на искането за допълване на постановеното решение. Въпреки това обаче съдът се е произнесъл с решение по съществото на направеното искане, като го е оставил без уважение. Това решение, постановено по недопустимо искане, е недопустимо и подлежи на обезсилване. Това решение е недопустимо и предвид обстоятелството, че то е постановено по направено искане за допълване на недопустимо решение. С оглед горното обжалваното решение ще следва да бъде обезсилено, а искането, въз основа на което е постановено, ще следва да бъде оставено без разглеждане с прекратяване на производството по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,