Решение № 14209 от 13.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2278/2012 г.

Решение № 14209 от 13.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2278/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът директорът на ДОУИ - Велико Търново моли да бъде отменено решение № 562/20.12.2011 г. по адм. д. № 660/2011 г. на Великотърновския административен съд в частта, с която е отменен РА № 12001002576/23.02.2011 г. на ТД на НАП - Велико Търново като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. По съображения в писмен отговор моли жалбата на другата страна да бъде отхвърлена като неоснователна. Втора касационна жалба е подадена от "Мелон" ООД против решението в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата, в писмена защита и в писмен отговор. Моли РА да бъде отменен в тази част или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав като му бъдат присъдени разноски. По съображения в писмено възражение и писмени бележки моли решението като правилно в частта, обжалвана от другата страна да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на първата касационна жалба и неоснователност на втората. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 12001002576 от 23.02.2011 г. на ТД на НАП - Велико Търново в частта, с която не е признато право на приспадане на данъчен кредит по част от фактурите на ЕТ "Мелон - Любляна Алексиева" като е отхвърлена жалбата в останалата й част. В мотивите си съдът е приел, че в РА са определени задължения по ЗДДС (отм.) и ЗДДС за периода м. 12.2004 г. - м. 5.2010 г. Съдът е приел, че ревизията е проведена по правилата на ДОПК и е издаден РА от редовно овластен орган по приходите. Законосъобразно съдът е приел, че в РА неправилно са приложени чл. 67, ал. 1 ЗДДС (отм.) - за фактура № 6640/30.09.2005 г. и чл. 72, ал. 1 ЗДДС за фактура № 2002/1.09.2008 г., за които данъчните събития са настъпили през м. 05.2005 г. и м. 05.2008 г. съответно, а фактурите са издадени през м. 09. на съответната година. Правилен е изводът на съда, че късното начисляване на данъка по фактурата от 2005 г. не е основание да не се признае правото на приспадане на данъчен кредит предвид решението на Съда по правата на човека по делото "Булвес" ЕООД и практиката на СЕО относно фактурата от 2008 г., която не позволява да се отказва правото на приспадане на данъчен кредит по осъществена доставка, поради неспазени формалности от доставчика. За двете фактури съдът е приел, че РА следва да бъде отменен в частта за непризнат данъчен кредит. По тези фактури, както и за всички останали като основание за отказ да се признае право на приспадане на данъчен кредит в РА са посочени чл. 65, ал. 4, т. 3 и 4, чл. 6 и 9 ЗДДС (отм.) и чл. 6 - 9, чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 25 ЗДДС съответно на периода на издаването им, тъй като доставките по фактурите не са осъществени. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и обосновано е приел, че по фактури № 2000/31.03.2009 г., № 2001/01.08.2008 г., № 2002 от 1.09.2008 г. в частта за извършени селскостопански услуги и по фактури № 839/26.06.2008 г. и № 2029/31.07.2009 г. с предмет селскостопански услуги в РА законосъобразно не е признато право на приспадане на данъчен кредит, тъй като предметът на доставките не е ясен, в съдебното производство са представени договори, оспорени от ответника, за чиято дата на съставяне не са представени доказателства. Страните не спорят, че до края на 2008 г. ревизираното лице е регистрирано като селскостопански производител, а доставчикът е регистриран като такъв от 1.01.2008 г. Обосновано съдът е приел, че осчетоводените разходи на доставчика за персонал не водят до извод за осъществяване на спорните доставки на услуги, след като през 2008 г. и 2009 г. доставчикът е регистриран като селскостопански производител и работниците са извършвали дейността на доставчика. В диспозитива на решението съдът е отменил РА в частта за непризнат данъчен кредит по фактура № 2002/01.09.2008 г., за която в мотивите първо е приел, че РА следва да се отмени, а после е приел, че по нея доставката не е осъществена. След като по фактурата не е осъществена доставка решението в частта, с която е отменен РА по тази фактура като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. В останалата част по тези фактури решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. По фактури № 530/28.09.2007 г., № 531/5.10.2007 г., № 532/10.10.2007 г. № 1183/17.06.2008 г., № 2035/23.10.2009 г. и № 2036/23.11.2009 г. с предмет - дизелово гориво и по фактура № 2031/31.08.2008 г. с предмет - ечемик, слънчоглед и дизелово гориво в РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит поради липса на осъществени доставки. Съдът е приел, че не са представени доказателства за съхранение, транспортиране и приемо-предаване на горивото и зърнените култури. В съдебното производство са представени договори, които ответникът е оспорил и в откритото производство по оспорването им не са представени доказателства за достоверността на посочените в тях дати. Съдът е приел, че в тази част РА е законосъобразен, тъй като не е доказано предаване на родово определените вещи по фактурите на ревизираното лице. Решението в тази част е обосновано и законосъобразно, и следва да бъде оставено в сила. В касационната жалба ревизираното лице поддържа, че горивото е доставено чрез използване за извършване на фактурираните селскостопански услуги. След като не са представени пътни листове, складови разписки и доказателства за съхранение и разходване на горивото възражението е неоснователно. Съдът е отменил РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури № 5864/17.12.2004 г., № 6640/30.09.2005 г. № 7098/30.06.2006 г. с предмет - селскостопански услуги и по фактура № 7250/5.10.2006 г. с предмет - дизелово гориво, предвид издаден РА на доставчика, който обхваща периодите на издаване на фактурите и предвид констатациите в РА, че няма основание за корекции на начисления данък по извършените доставки. Според съда влезлият в сила РА с тези констатации установява осъществяване на доставките по спорните фактури. Изводът е неправилен. В приложения РА са определени задълженията на доставчика за периода м. 1.2004 г. - м. 2.2007 г. и не се съдържат констатации за осъществяване на доставките, по които ревизираното лице е изпълнител и е издало фактури за тях. С ревизионен акт се установяват задълженията за данъци и осигурителни вноски на ревизираното лице. Влезлият в сила РА се ползва със стабилитет по установеният с него вид и размер на данъчните задължения на ревизираното лице. Констатациите в РА не се ползват със стабилитет както неправилно е приел съдът, те имат доказателствена сила в настоящия процес наред с останалите доказателства по делото, които съдът изобщо не е обсъдил относно тези фактури, нито фактическите констатации в РА и доводите на страните, с което е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Решението като неправилно в частта, с която е отменен РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури № 5864/17.12.2004 г., № 6640/30.09.2005 г. № 7098/30.06.2006 г. и по фактура № 7250/5.10.2006 г. следва да бъде отменено и в тази част делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. В РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит по авансови фактури № 2033/30.09.2009 г., № 2034/31.10.2009 г., № 2040/28.12.2009 г., № 2043/31.12.2010 г. и № 2044/30.04.2010 г., тъй като в периода на издаване на фактурите липсва плащане, поради което липсва данъчно събитие по чл. 25 ЗДДС. Вещото лице е установило, че по първата фактура плащане е извършено на 9 дати от м. 09.2009 г., по втората фактура плащане е извършено на 7 и 12.10.2009 г., по третата фактура плащане е извършено на 7, 22 и 23.12.2009 г., а по четвъртата фактура - плащането е извършено на 28 и 30.04.2010 г. Вещото лице е обосновал извода си със счетоводната система на доставчика, от която е видно плащанията за коя фактура се отнасят хронологично. Обосновано съдът е приел за неоснователно оспорването на експертизата поради представени документи за счетоводната система на доставчика едва в съдебното производство, тъй като ревизиращите органи при извършване на насрещната проверка са могли да се запознаят със счетоводната система и доказателствата за осчетоводяване на приходите. Законосъобразен е изводът на съда по чл. 25, ал. 6 ЗДДС, че от извършване на авансовото плащане данъкът става изискуем, а предвид чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗДДС възниква право на приспадане на данъчен кредит по фактурите за извършените авансови плащания. Съдът правилно е отменил РА в тази част и решението в тази част следва да бъде оставено в сила. В РА не е признато действието на ДКИ № 2032/30.09.2009 г. с предмет - слънчогледово зърно, неосъществена сделка към фактура № 2031/31.08.2009 г. за доставка на ечемик, слънчоглед и дизелово гориво, тъй като липсва доставка по фактурата и няма основание за издаване на ДКИ към нея. Съдът е приел, че ДКИ е издадено в нарушение на чл. 115, ал. 4 ЗДДС, тъй като не съдържа номера и датата на фактурата, за която се отнася и е отхвърлил жалбата в тази част. По фактура № 2031/31.08.2009 г. са доставени редица стоки, от които по т. 12 - слънчогледово зърно 420 000 кг на стойност 147 000 лв. Издаденото ДКИ № 2032/30.09.2009 г. е с предмет слънчогледово зърно - неосъществена доставка 450 000 кг на стойност 157 500 лв. При тези разминавания в данните и при липса на посочване за коя фактура се отнася кредитното известие законосъобразен е изводът на съда, че РА е правилен в частта за корекция на резултата за месеца, в който е издадено кредитното известие. Решението в тази част следва да бъде оставено в сила. В РА е коригиран резултатът за м. 01.2010 г., като не е признато ДКИ № 2041/29.01.2010 г. към фактура № 2040/28.12.2009 г., тъй като по авансовата фактура няма плащане, издадена е без основание и поради това няма основание за издаване и на кредитното известие. Съдът е приел, че не е доказано разваляне на договора за доставка, за да има основание да се издаде кредитното известие, нито е посочен номерът на фактурата, по която е издадено. Съдът неправилно е приел, че липсва представен анекс към договора за доставка на рапица от 1.12.2009 г. видно от л. 109 от делото, на който е приложен анекс към договора за доставка на рапица. Според анекса договорът е прекратен и е предвидено връщане на платеният аванс от 150 000 лв. Вещото лице е дало заключение, че сумата е върната чрез прихващане. Фактурата и кредитното известие имат еднакъв предмет - авансово за зърно реколта 2010 г. 150 000 лв. с ДДС 30 000 лв. В случая кредитното известие не съдържа посочване на номера и датата на фактурата, и основанието за издаването й - изисквания по чл. 115, ал. 4, т. 1 и 2 ЗДДС и съдът като е отхвърлил жалбата против РА в тази част е постановил правилно решение, което в тази част следва да бъде оставено в сила. Общо решението следва да бъде отменено в частта, с която РА е отменен в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури № 5864/17.12.2004 г., № 6640/30.09.2005 г. № 7098/30.06.2006 г. с предмет селскостопански услуги и по фактура № 7250/5.10.2006 г. с предмет - дизелово гориво и в тази част делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Решението в останалата му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат определени от административния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, I отделение,