Решение № 4036 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12620/2019 г.

Решение № 4036 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12620/2019 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Лем Комерс" ЕООД, с. Главиница, подадена чрез адв. Зобуян, срещу решение № 1537 от 16.07.2019 г., постановено по адм. дело № 1352/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против против Ревизионен акт (РА) № Р-16001317004485-091-001 от 12.01.2018 г., в потвърдената част с Решение № 181 от 29.03.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив, относно допълнително начислен данък върху добавената стойност (ДДС) на основание чл. 209, т. 3 АПК. в размер на 51 643. 43 лв. и лихва в размер на 12 214. 52 лв., допълнително установен корпоративен данък за 2015 г. в размер на 57 240. 60 лв. и лихва в размер на 8 969 лв., както и против РА за поправка на оспорения РА и дружеството е осъдено да заплати на Дирекция "ОДОП" – Пловдив юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно и необосновано, постановено при касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че през периода 2014 г. – 2015 г., цеха му е бил сполетян от няколко тежки наводнения, за което свидетелстват както новинарски емисии от този период от време, така и официални документи, издадени от кмета на населеното място. За тези обстоятелства, свидетелства и допуснатия до разпит Е. Христев, кмет на с. Главиница, общ. Пазарджик. А. Ловчалиева и С. Казаков - служители на дружеството, също са дали показания в тази насока. Именно тези лица по заповед са констатирали вещите подлежащи на бракуване, след наводнението. Касаторът счита, че от представените по време на ревизията доказателства се установява, че вследствие проливните дъждове са погинали материални запаси на дружеството-мебелен обков, собственост на дружеството, придобит в периода 2006-2009 г., както и ПДЧ, което е било със значително нарушени потребителски качества - след промокряне на същото, дървените частици представляващи пълнежа на ПДЧ, са се издули по начин, по който са го превърнали в негоден материал за ползване за дейността на дружеството. Бракуването на материалите се доказва и от представените доказателства за продажба на същите материали. Счита, че при определяне на финансовия резултат трябва да се вземе т. III, вариант 2 на заключението на ССЕ при определяне на размерът на финансовия резултат на "Лем комерс" ЕООД, а именно 45 478. 47 данъчна загуба. Иска се отмяна на съдебното решение, отмяна на РА и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 11 975 лв., съобразно представен списък по чл. 80 ГПК (л. 18). Ответникът – директорът на Дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез гл. юрк. Калева, оспорва жалбата в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 15 216. 81 лв. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от касатора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото съобрази следното: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на ревизираното лице срещу РА № Р-16001317004485-091-001 от 12.01.2018 г., в потвърдената част с Решение № 181 от 29.03.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив, относно допълнително начислен ДДС на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС в размер на 51 643. 43 лв. и лихва в размер на 12 214. 52 лв., допълнително установен корпоративен данък за 2015 г. в размер на 57 240. 60 лв. и лихва в размер на 8 969 лв., както и против РА за поправка на оспорения РА. За да постанови спорното решение, първоинстанционният съд е обсъдил съвкупно всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях е приел, че РА е законосъобразен. Съдът е кредитирал показанията на разпитаните свидетели и представените протоколи във връзка с наводненията през 2015 г., но е посочил, че бракуваните артикули в общо 223-те позиции не могат да бъде обвързани със съответстващата фактура на придобиването му, за да бъде безсъмнено установен периода от 5 години от началото на годината, в която е упражнено правото на ДК при тяхното придобиване. Съдът не е кредитирал заключението по ССЕ, защото вещото лице не е посочило какъв е размерът на ползвания от дружеството ДК при покупката на всеки един от бракуваните артикули и не е отговорило дали са изминали повече от 5 години от годината на тяхното придобиване. От представените доказателства не може да се установи по безспорен начин, че предмет на извършеното на 21.08.2015 г. бракуване са били именно закупените през периода от 2006 г. до 2009 г. стоки. Въз основа на свидетелските показания административният съд е направил извод, че задълженото лице не е положило необходимите грижи за съхранение на стоките. Съдът е приел, че РА е законосъобразен и по отношение на установените задължения по ЗКПО. Констатираните от приходните органи факти, не са опровергани и правилно са приложени разпоредбите на ЗКПО - чл. 35, ал. 3, чл. 34, ал. 1, чл. 28, ал. 2 и чл. 29. С оглед събраните доказателства и направените констатации, съдът е посочил, че правилно е прието от приходните органи наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28, ал. 2 ЗКПО. Като краен извод административният съд е посочил, че процесните разходи правилно не са признати за данъчни цели и законосъобразно е увеличен счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното им отчитане. Ревизираното лице е оспорило пред административния съд и РА за поправка на РА. В РА е установена очевидна фактическа грешка, която е пренесена от РД - в частта на установените задължения, посочени в таблица 1 и таблица 3 от РА. В таблица 1 от РА - в колона 4 на ред 4 установеният размер на задължението за корпоративен данък за 2015 г. е поправено на 63 491. 83 лв.; - в колона 11 на ред 4 дължимата сума е поправена на 55 989. 22 лв.; лихвите за корпоративен данък към ред 4, колона 4 и в колона 11 на същия ред са поправени. В таблица 3 (задължения за довнасяне) от РА - на ред 2 - корпоративен данък, в колона 3 сумата е поправена на 55 989. 22 лв. и лихвите са поправени на 10 378. 16 лв. Съдът е счел, че корекцията с РА за поправка е извършена прецизно, поради което жалбата и в тази част от спора не е основателна. Решението е правилно. По делото не е спорно, че основната дейност на дружеството е производство на мебели и същата се изпълнява в обект - с. Главиница, обл. Пазарджик и прилежаща земя към него. По време на ревизията са представени: констативен протокол от 09.03.2015 г. (л. 541, т. 2), подписан от комисия и кмета на с. Главиница, според съдържанието на който поради проливни дъждове през почивните дни има наводнени материални запаси ПДЧ и мебелен обков, както и готова стока в склада на фирмата, за което е уведомен кмета на селото, който се отзовал и констатирал нанесени щети по материалните запаси и готовата продукция на фирмата; Заповед № 1 от 10.08.2015 г. на управителя на "Лем Комерс" ООД (л. 542, т. 2), основана на чл. 22 от Закона за счетоводството (ЗСч) за извършване на инвентаризация на материалните запаси, дълготрайните материални и нематериални активи на дружеството; доклад от 20.08.2015 г. (л. 543) с който са констатирани: липси на 484, 477 м3 дървен материал на обща стойност 141 160. 24 лв., заприходен до 2009 г. вкл. по счетоводни записвания, "залежели наличности на 78 411, 300 м2 плоскости ПДЧ със значително нарушени потребителни качества", залежели наличности на обков и кант на обща стойност 258 217. 15 лв. с трайно нарушени физическа цялост, които не могат да бъдат вложени в производството или да бъдат продадени, наличности на ДМА - машини и компютърно оборудване - трайно повредени и морално остарели, които не се използват в производството и управленската дейност на фирмата; Заповед № 2 от 21.08.201 5 г. (л. 544) за извършване на обезценка на констатираното количество ПДЧ с влошени физически и потребителски качества; протокол за оценка на материални запаси № 001 от 21.08.2015 г. за материал - ПДЧ (л. 545, т. 2) - количество 78 411, 340 кв. м., с отчетна стойност 703 920. 19 лв. и нетна реализируема стойност 23 523. 40 лв.; Протокол № 001 за извършено на 21.08.2015 г. бракуване на мебелен обков по опис на обща стойност 258 217. 15 лв. (л. 547 и сл., т. 2), в който материалите са описани в 223 позиции с посочената обща стойност; фактури за закупен мебелен обков за периода от 2006 г. до 2009 г. (л. 862 и сл., т. 3, л. 585 и сл., т. 2 – ПДЧ). Пред административния съд са разпитани свидетели и е назначена ССЕ. В съответствие с материалния данъчен закон първоинстанционният съд е определил приложимото право, което е тълкувал правилно. Действително от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че през 2015 г., с. Главиница, обл. Пазарджик, където се намира цеха на задълженото лице, е било сполетяно от няколко тежки наводнения. За тях свидетелстват официалните документи, издадени от кмета на населеното място и показанията на разпитаните свидетели. Само поради факта на наводненията обаче, не може да се обоснове извод за наличие на хипотезата на чл. 80, ал. 1, т. 3 ЗДДС, съгл. която корекции не се извършват за стоки или услуги, ако са изминали 5 години от началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит при тяхното придобиване, за да не начисли задълженото лице на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС дължим косвен данък. Съгласно чл. 79, ал. 3 ЗДДС (редакция на разпоредбата от ДВ бр. 94/2012 г., действала до изменението ДВ бр. 97/2016 г.) регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. Липсва легална дефиниция на понятието "брак" на стоки, респективно на материални запаси, но общо употребимото значение на думата в икономически смисъл означава негодна за употреба стока. Бракуването на стоки в предприятието се извършва с първичен счетоводен вътрешен документ /протокол или акт за брак/, удостоверяващ брака на стоково-материални запаси. В случая за бракуваните стоки на обща стойност 258 217. 15 лв. в хода на ревизията е представен съставен от дружеството протокол за брак от 21.08.2015 г. Първоинстанционният съд прецизно е отделил спорното от безспорното и обосновано е приел, че е доказано с писмени и гласни доказателства наличието на непреодолима сила - наводнение в процесния данъчен период. С основание съдът е приел, че само наличието на наводнение и на бракуване на стока не е достатъчно за признаване на отпадане на задължението за корекция по чл. 79, ал. 3 ЗДДС. Правилно съдът е приел и че в тежест на жалбоподателя е да докаже по делото посредством пълно и главно доказване като създаде категоричното убеждение у съда, че индивидуализираните в протокола за брак стоки са закупени пет години преди бракуването им. От представените по време на ревизията и пред съда доказателства не се установява, че вследствие проливните дъждове са погинали материални запаси на дружеството-мебелен обков и ПДЧ, придобит в периода 2006-2009 г. Настоящият спор касае наличието на предпоставки за прилагане нормата на чл. 80, ал. 1, т. 3 ЗДДС в редакция преди изм. - в сила от 01.01.2017 г., по силата на която корекция не се извършват за стоки или услуги, ако са изминали 5 години от началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит при тяхното придобиване. В случая не е доказано именно кога са придобити бракуваните стоки. По делото не е спорно, че задълженото лице произвежда мебели и в последващите години също е закупувало стоки от вида на бракуваните. Действително бракуването на материалите се доказва и от представените доказателства за продажба на същите материали на занижени цени, но чрез тази продажба не може да се установи кога са закупени от ревизираното лице продадените стоки. Съдът правилно не е кредитирал заключението на вещото лице по ССЕ, защото същото не съдържа конкретна информация за материалите, придобити по индивидуализирани с номер и дата фактури, за да бъде прието, че са изминали над 5 години от закупуване и бракуване на материалите. Първоинстанционният съд правилно е приел въз основа на показанията на разпитаните свидетели и представените доказателства, че в случая не се доказва, че задълженото лице е съхранявало правилно бракуваните стоки. По отношение на установените с РА задължения по ЗКПО са относими изложените съображения в частта по ЗДДС. Съдебното решение е правилно относно извършеното от приходната администрация увеличение на счетоводния финансов резултат на ревизираното дружество за 2015 г. със стойността на бракуваните стоки по реда на чл. 28, ал. 2 ЗКПО в размер на 703 920. 19 лв. и намаление по чл. 29 ЗКПО с 23 523. 40 лв. С протокол за оценка на материални запаси № 001/21.08.2015 г. е извършена обезценка на различни видове ПДЧ - общо 78 411. 34 m2 на стойност 703 920. 19 лв. През м. 09. 2015 г. това количество ПДЧ е продадено на "Софалукс България" ЕООД и ЕТ "Б. Ангелов-К.", за което са издадени фактури на обща стойност 23 523. 40 лв. Съгласно чл. 28, ал. 2 ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводните разходи от липси и брак на материални запаси като изключение от правилото предвижда ал. 3, според т. 1 на която ал. 2 не се прилага, когато разходите се дължат на непреодолима сила. Стоките в предприятието представляват материални запаси. Следователно, спрямо бракуваните и отписани на това основание от материалните сметки стоки на общо основание е приложимо правилото на чл. 28, ал. 2 ЗКПО. В случая правилно са приложени разпоредбите на ЗКПО, а касаторът не е доказал наличието на изключващата това правило предпоставка по чл. 28, ал. 3, т. 1 ЗКПО и законосъобразно му е отказано признаване за данъчни цели на счетоводните разходи от брак на процесната стока. Процесните разходи правилно не са признати за данъчни цели и законосъобразно е увеличен счетоводният финансов резултат на дружеството за 2015 г. Административният съд правилно е отхвърлил жалбата на задълженото лице и по отношение на РА за поправка на РА. В касационната жалба не са изложени конкретни оплаквания. Съдът правилно е приел, че в РА е установена очевидна фактическа грешка, която е поправена с РА за поправката му. Правилен е извода на първоинстанционния съд, че корекцията с РА за поправка е извършена прецизно. Предвид всичко изложено, първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение