Решение № 5207 от 25.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11675/2023 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 323, ал.1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС), представляван от Главния инспектор срещу Решение по т. 2 от Протокол 35 от проведено на 31.10.2023 г. заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС), с което по дисциплинарно дело 12/2022 г. по описа на ВСС е прието, че В. Петров, заемащ длъжността съдия в Софийски районен съд, не е извършил нарушения по чл. 307, ал.3, т.3 ЗСВ във вр. с чл. 175к, ал. 4 ЗСВ и не му се налага дисциплинарно наказание. Наведените в жалбата възражения относно несъответствие на обжалваното решение с установената фактическа обстановка по дисциплинарното производство, обуславяща неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта му са относими към основанията за оспорване на административните актове, релевиращи доводи за незаконосъобразност. Иска се отмяна на процесното решение и връщане делото на СК на ВСС за ново произнасяне. Ответникът Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, изпълняваща функциите на Висш съдебен съвет на основание § 23, ал.2 от ПЗР на ЗИД на Конституцията на РБългария, обн. ДВ, бр. 106 от 22.12.2023г., в съдебно заседание чрез юрк. Кирилова и в представени писмени бележки оспорва жалбата. Намира процесното решение за правилно, обосновано и законосъобразно. Развити са съображения, че същото е постановено, след всестранно и обективно изясняване на фактическата обстановка, въз основа на което е обоснован извод досежно липсата на вмененото нарушение по ЗСВ. Заинтересованата страна В. Петров поддържа становище за неоснователност на подадената жалба. Намира решението на СК на ВСС за правилно и законосъобразно, поради което моли същото да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, в изпълнение на нормата на чл. 168 във вр. чл. 146 АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес, в срока по чл. 323, ал. 1 ЗСВ, срещу акт подлежащ на съдебно обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството е образувано по предложение на Инспектората към ВСС, на основание чл. 312, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 175о, ал. 2, вр. чл. 54, ал. 1, т. 6 ЗСВ с рeг. индекс ВСС-8808/13.06.2022 г. по описа на ВСС, за налагане на дисциплинарно наказание на В. Петров - съдия в Софийски районен съд, за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 във вр. c чл. 175к, ал. 4 ЗСВ. Същото е направено въз основа на Доклад за резултатите от проверка, извършена по заповеди СР-17-149/28.02.2022 г. и СР-17- 280/13.04.2022 г. на главния инспектор на ИВСС и взето решение по т. 1 от Протокол 9 от проведено заседание на 13.06.2022 г. на ИВСС. С решение на СК на ВСС по протокол 47/13.12.2022 г. е образувано дисциплинарно дело 12/2022 г. По дисциплинарното дело е установено от фактическа страна, че В. Петров - съдия в СРС е публикувал на 12.02.2022 г. в собствения си профил с име V. Petrov в социалната мрежа Фейсбук съобщение, гласящо: Специализираните съдилища и съдии могат да се създадат и убият по волята на законодателя. Няма конституционно задължение за преназначаване на съдиите и служителите там. Убий гадината. Дисциплинарният състав е отчел, че по повод на посочената публикация са последвали публикации в две медии: на 15.02.2022 г. в електронната медия ПИК е публикувана статия със заглавие Скандал! Съдия за колегите си от спецсъда: Убий гадината!( прочетена към онзи момент от 5955 души) и на 18.02.2022 г. на информационния портал [интернет адрес] - публикувана статия със заглавие Съдия от Софийски районен съд: Убий гадината! (прочетена 5414 пъти). От приетите доказателства по дисциплинарното дело е установено, че част от коментарите на лицата, прегледали статиите са: И тоз съдия!?; Позор ; И такива дебили правораздават в България, затова няма вкаран в затвора нито един политик и бизнесмен . ; Гадината сам задава риторичния въпрос ; Паразит[интернет адрес]докога ще ни занимавате с тези престъпници ; И е пигмей също и други. На следващо място в решението е посочено, че на 14.02.2022 г. съдия В. Петров е направил следваща публикация на личния си профил във Фейсбук със следното съдържание: Колега днес ми доложи любопитния факт, че за периода 1924-1926 г., за да вземеш държавен изпит по право, се е изисквало да вземеш и изпит по един западен език. Не е нужно обаче да знаеш френски, а само малко обща култура и уроци по философия в училище, за да знаеш, че изразът Убий гадината! е превод на Волтеровото ecrasez I infame!, което сега се употребява в общия смисъл на Победи невежеството! Разбира се, неизвестното [заличен текст] от ПИК няма как да знае това, защото е бягала от час по философия в училище . Публикацията е отворена 98 пъти, споделена е два пъти и има 20 коментара. Въз основа на така установената фактическа обстановка, от правна страна дисциплинарният състав приема, че публикацията няма персонално адресиране и не накърнява честта и доброто име на някого. Същата не съдържа обидни думи и квалификации и съдържанието й не е неблагоприлично или неморално в най - широк смисъл. Подробно е разяснено, че съществено значение при обсъждане на съдържанието на публикацията имало това, че тя е направена в контекста на широк публичен дебат във връзка със законодателни предложения за закриване на специализираните наказателни съдилища и прокуратури и въпросите, свързани с преназначаване на съдиите, прокурорите и следователите от специализираните наказателни съдилища и прокуратури. От направеното детайлно обсъждане на всяко от трите изречения от публикацията, поотделно и обстойно анализирайки смисловото съдържание на израза: Убий гадината! , въз основа на поясненията на съдия В. Петров в следващата публикация от 14.02.2022 г. дисциплинарният състав приема, че тя не съдържа призиви за насилие или агресивно поведение, както и не стигматизира определен кръг лица. Прието е, че съдия Петров е изразил личната си позиция и мнение по въпроси от обществено значение, по които към онзи момент в публичното пространство се е водил дебат от ангажираната и активна част от обществото, в който смисъл е и упражнил правото си на свободно изразяване, прогласено в чл. 39 от Конституцията на РБългария и чл. 10, §1 от Европейската конвенция за правата на човека. На следващо място в мотивите е посочено, че само по себе си съдържанието на публикацията на В. Петров от 12.02.2022 г. не е в състояние да предизвика негативна реакция към съдията или към съдебната система като цяло. Според дисциплинарния състав не личното поведение на съдията, изразяващо се в публикуване на поста, а публикацията на медията е предизвикала негативните коментари и оценки за съдебната власт. Като аргументи за това е посочено, че под публикациите на съдия Петров в личния му профил във Фейсбук нямало нито един негативен коментар. Напротив, съдържали се такива, които били крайно положителни за качествата и професионалната дейност на съдията. В тази връзка, дисциплинарният състав е стигнал до заключението, че наред с липсата на поведение от страна на съдия Петров, с което да са нарушени нормите на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, не се доказва твърдяното в предложението на ИВСС уронване на престижа на съдебната власт, тъй като не са представени никакви доказателства, освен съдържанието на публикацията на ИА ПИК и портала fakti.bg. Също така се твърди, че не е налице лично поведение на съдията и отговорност за тази публикация в електронната медия не може да бъде търсена от него. Предвид изложеното, с Решение ВСС-13066/16.10.2023 г. на дисциплинарния състав е внесено предложение към Съдийската колегия на ВСС да не наложи дисциплинарно наказание на В. Петров - съдия в Софийски районен съд. С Решение по точка 2 от Протокол 35 от заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 31.10.2023 г., колегията не налага дисциплинарно наказание на В. Петров - съдия в Софийски районен съд. При така установената фактическа обстановка, Върховният административен съд шесто отделение, намира от правна страна следното: Оспореният акт на СК на ВСС е постановен от компетентен орган, в изискуемата форма, приет е с необходимото мнозинство и при наличен кворум, съгласно нормата на чл. 320, ал. 6 ЗСВ. Дисциплинарното производство е образувано в сроковете по чл. 310, ал. 1 ЗСВ, по предложение за ангажиране на дисциплинарната отговорност на магистрат, направено от орган по чл. 312, ал. 1, т. 3 ЗСВ. Решението на СК на ВСС е прието след проведено, съгласно изискванията на чл. 311 - чл. 320 ЗСВ, дисциплинарно производство. По реда на чл. 316, ал. 2 ЗСВ е избран дисциплинарен състав, на който е възложено разглеждането на дисциплинарното дело. Дисциплинарният състав провежда заседания, за които уведомява вносителя на предложението и лицето, привлечено към дисциплинарна отговорност (чл. 317 ЗСВ), в съответствие с правомощията си по чл. 318, ал. 3 ЗСВ. В дисциплинарното производство са изяснени релевантните факти и обстоятелства, като са съобразени доводите, изложени в становището на ИВСС като вносител на предложението и възраженията на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, като по реда и със средствата, предвидени в процесуалните закони, са събрани относимите доказателства (чл. 318 ЗСВ). Производството е проведено в съответствие с принципа за истинност, установен в чл. 7 АПК и при съблюдаване изискванията на чл. 35, чл. 36, чл. 37 и чл. 39 АПК. Процесното решение е подробно мотивирано, като съгласно чл. 320, ал.7 ЗСВ за мотиви се смятат и мотивите на решението на дисциплинарния състав, предвид приемането на предложението му, както и изказаните съображения от членовете на СК на ВСС. Формулираните изводи са в съответствие с материалния закон и неговата цел, и почиват на вярно установените факти в хода на дисциплинарното производство. Поради изложеното, настоящият състав приема, че не са допуснати съществени нарушения на процедурата, които да опорочават проведеното дисциплинарно производство и да представляват основания за отмяна на административния акт. Дисциплинарната отговорност се ангажира при доказано дисциплинарно нарушение. Съгласно легалната дефиниция, установена в чл. 307, ал. 2 ЗСВ, дисциплинарното нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения, както и накърняване на престижа на съдебната власт. Дисциплинарната отговорност на магистратите се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените дисциплинарни наказания в чл. 308, ал. 1 ЗСВ. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушение, което не съответства на дължимото по закон поведение на съдията, прокурора или следователя. В настоящия случай от събраните по административната преписка доказателства, включително и тези приобщени към дисциплинарното дело, ценени поотделно и в своята съвкупност, не се установява наличие на виновно извършено дисциплинарно нарушение от съдия В. Петров. Дисциплинарният състав обосновано приема, че не е допуснато нарушение на етичния принцип за благоприличие и по-конкретно на правилата за поведение по точки 5.3, 5.5, 5.6, 5.7, 5.8 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати, както и че не е доказано твърдяното в предложението на Инспектората уронване на престижа на съдебната власт. Описаното поведение на магистрата не може да се квалифицира като нарушение по чл.307, ал.3, т.3 ЗСВ. Фактическият състав на цитираната правна норма изисква определен резултат, а именно да е накърнен или да се накърнява престижът на съдебната власт. Престижът на една институция е доброто име, което притежава тази институция, както и авторитетът, който тя има в обществото. Т.е. действието или бездействието, с което е нарушен КЕПБМ, следва да е довело до уронване на доброто име и на авторитета на съдебната власт. За да се урони престижа на съдебната власт е необходимо нарушението на КЕПБМ да извършено публично, пред свидетели или да е станало достояние на широк кръг от хора, защото престижът на определена власт е субективната оценка, която обществото дава на тази власт. Следователно, за да се промени тази субективна оценка е необходимо постъпката на магистрата, с която е нарушен КЕПБМ, да е достигнала до съзнанието на определен кръг от хора извън съдебната власт. В случая няма данни поведението на магистрата да е извършено пред публика, или да е станало достояние на определен кръг от хора извън съдебната система. Видно е, че заглавията на обсъжданите статии са лични интерпретации на техните автори, изготвили ги за въпросните медии , и че не са израз на лично мнение/послание и/или изявление на магистрата. Те са разчетени и пресъздадени така, както са публикувани от съответните медии. И последвалите негативни коментари от читатели на тези медии са насочени конкретно към (и по повод на) точно тези заглавия и статии и най-вече - към смисъла, който превратно и целенасочено им е придаден с така формулираните заглавия. Не се споделят доводите на ИВСС, че изявите на съдия Петров са получили негативен отзвук в обществото при така употребените изрази, без какъвто и да било положителен коментар в двете медии от читател, като се твърди, че това е факт , който означавал, че магистратът е преминал границата на благоприличния тон. В настоящия случай не изявите на съдията са получили негативен отзвук, а написаното (публикуваното) от медиите е предмет на сочените коментари, за което магистратът не може да носи отговорност, която е лична. Твърденията на жалбоподателя, че обстоятелствата относно споделеното съобщение в социалната мрежа Фейсбук еднозначно са възприети от обществото като компрометиращи не само морала на съдията, а и моралния интегритет на съдебната власт като цяло, са неоснователни. Както бе посочено по-горе, в случая не публикацията в посочената социална мрежа е била евентуално възприета от обществото по твърдения начин, а нейният представен вариант в медийното пространство, след авторската намеса на лицата, които са я интерпретирали по свой начин, отразен впоследствие и в двете медии. Видно от публикацията на съдия Петров от 12.02.2022 г. е, че няма нито един коментар с негативна оценка за самия съдия или за съдебната система като цяло. Обратно, в коментарите под публикацията от 14.02.2022 г. се съдържат такива, които изразяват положително мнение за качествата и професионалната дейност на съдията. Публикацията Убий гадината! няма персонално адресиране, не съдържа обидни думи или изрази и няма съдържание, което да е неблагоприлично или неморално. Факт е, че към момента, в който е направена публикацията от съдия В. Петров във Фейсбук 12.02.2022 г., в публичното пространство се е водел дебат по значим за съдебната система и цялото общество въпрос, свързан с функционирането на съдебната система и в частност на специализираните наказателни съдилища. Съдържанието на публикацията е свързано именно с провеждащия се публичен дебат и отразява мнението на съдията по част от обсъжданите в обществото въпроси по повод закриването на специализираните наказателни съдилища. Направеното пояснение от съдията на съдържанието на използвания израз Убий гадината! , налага извода, че същият изразява виждането си за некомпетентността, разбирана от него като невежество, на тези участници в публичния дебат, които считат, че Народното събрание няма правомощие да закрие специализираните съдилища. Личната му позиция по обществено значими въпроси, които в съответния момент са били поставени на широко публично обсъждане, е израз на неговата активна гражданска позиция в подкрепа на една от застъпваните тези по дебатираните въпроси. Гореизложеното води до извод, че с поведението си магистратът не е уронил престижа на съдебната власт. Дисциплинарният състав, респ. СК на ВСС законосъобразно приема, че описаните действия, послужили като фактическо основание за поддържане на предложението са несъставомерни на дисциплинарно нарушение както от обективна, така и от субективна страна, поради което обосновано е направен извод за липса на правни и фактически основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на съдия В. Петров. Не е доказано обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, допуснато виновно от съдията поради умисъл или небрежност. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, настоящият съдебен състав намира оспореното решение на СК на ВСС за постановено при правилно приложение на материалния закон. Констатираната липса на нарушение обосновава крайния извод за законосъобразност на отказа да бъде наложено дисциплинарно наказание на магистрата. Целта на дисциплинарното наказание по ЗСВ е да доведе до постигане на по висока ефективност в работата на магистрата, да съдейства за преустановяване на нарушенията и да осъществява превенция. За да се постигнат тези цели наказанието следва да се налага само след пълна и обстойна преценка на всички факти и обстоятелства от значение за конкретния случай и след безспорно доказано нарушение, тъй като само този начин на действие създава убеждение за безпристрастно наложена и справедлива санкция. Доводът на жалбоподателя за противоречие на административния акт с целта на закона също е неоснователен. Наказанието следва да се налага само след прецизна и пълна преценка на всички значими за конкретния случай фактически обстоятелства и след безспорно доказано нарушение, тъй като само по този начин се създава убеждение за безпристрастност и справедливост на наложената санкция. Обратно, налагането на наказание без доказано основание води до безпринципност и произвол, действа демотивиращо и е в разрез с посочените по - горе цели. В случая решението на административния орган да не се налага дисциплинарно наказание на привлечения към дисциплинарна отговорност съдия, е постановено с оглед липсата на дисциплинарни нарушения. Така постановен, актът е съобразен и с целта на закона - принципност, обективност и безпристрастност в дисциплинарната практика. По изложените съображения, настоящият състав на Върховния административен съд приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет. Жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,