Решение № 11949 от 14.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10046/2009 г.

Решение № 11949 от 14.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10046/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Стоил Ботев Производството е по реда на чл. 208 , във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от Пламен Иванов Николов от гр. Варна против Решение № 9262 от 9.07.2009 година по адм. дело № 5903/2008 година на Върховния административен съд, трето отделение. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против Заповед № К-1533 от 12.03.2008 година на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "е" и алинея 4 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение, като държавен служител в МВР, специалист VI степен при Дирекция "Свръзки"-МВР, категория "Г" - II степен. Релевира доводи за противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна дава писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че твърденията за допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон не се подкрепят от доказателствата по делото и от анализа на нормативната уредба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК , във връзка с чл. 250 ЗМВР. Образувано е по жалба от Пламен Иванов Николов от гр. Варна против Заповед № К-1533 от 12.03.2008 година на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "е" и алинея 4 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение, като държавен служител в МВР, специалист VI степен при Дирекция "Свръзки" - МВР, категория "Г" - II степен. Възразил е за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради нарушение на материалния закон. От писмените доказателства по приложената административна преписка е установено, че длъжността която жалбоподателят заема, съгласно утвърденото от министъра на вътрешните работи щатно разписание, изисква разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация "Секретно". Това обстоятелство се установява от предложение на директора Дирекция "Свръзки" - МВР. Във връзка с това изискване за длъжността жалбоподателят е поискал достъп до класифицирана информация с ниво на класификация"Секретно", но получил писмен отказ за от Национална служба "Сигурност" № 156 от 30.07.2007 г., потвърден с Решение № 63II (29.11.2007 г. на Държавната комисия по сигурността на информацията. Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 6 от Закона за защита на класифицираната информация, при постановен отказ за достъп до класифицирана информация, жалбоподателят няма право да изпълнява длъжността или друга конкретна задача, за която се изисква същото или по-високо ниво на класификация, за срок от една година от датата на отказа. Въз основа на докладна записка от 21.01.2008 г. и предложение от директора на Дирекция "Свръзки" - МВР на жалбоподателя е предложено заемане на други 3 вакантни длъжности в рамките на притежаваната категория, за които не се изисква допуск за работа с класифицирана информация. Предложението е връчено на жалбоподателя на 04.02.2008 г. Жалбоподателят е отказал да заеме някоя от предложените длъжности, с мотив, че желае да остане на работа в гр. Варна. Въз основа на установеното по-горе решаващия съд е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му с нормата на чл. 246, т. 1 от ЗМВР правомощия, в изискуемата форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила на чл. 263 от ППЗМВР и материалния закон, поради което жалбата е отхвърлена, като неоснователна. В касационната жалба се твърди, че тричленния състав не е обсъдил доводите на жалбоподателя, както и че на Пламен Николов не е предложено свободно място в гр. Варна, въпреки че е имало такова. В о. з. на 10.09.2009 г. са приети представените от процес. представител на МВР доказателства в това число препис-извлечение на справка за свободните бройки в дирекция "Свръзки"МВР, както и два броя длъжностни характеристики. От анализа на горните доказателства се установява, че административният орган е имал в периода месец ноември 2007 г. до месец февруари 2008 г. само една вакантна длъжност за държавен служител с висше образование "специалист VI - IV степен", за заемането на която е необходимо притежаването на достъп до класифицирана информация с ниво "Секретно". Установено е, че жалбоподателят е отказал да заеме някоя от предложените длъжности, за които не се е изисквало притежаването на достъп до класифицирана информация с ниво"Секретно", като е заявил, че желае да остане на работа в гр. Варна. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна в нейната цялост. Обжалваното решение, като правилно, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,