Решение № 4663 от 27.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13276/2014 г.

Решение № 4663 от 27.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13276/2014 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Николов Георгиев от гр. Монтана срещу решение № 418 от 31.07.2014 г. по адм. дело № 318/2014 г. по описа на Административен съд - гр. Монтана, III състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на ново решение, с което оспореният административен акт да бъде отменен или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендират се разноски. Ответникът - директорът на Териториалното поделение на НОИ - гр. Монтана, чрез процесуалния си представител - Иванка Александрова, моли решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Прави искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 418 от 31.07.2014 г. по адм. дело № 318/2014 г. Административният съд - гр. Монтана, III състав, е отхвърлил жалбата на Иван Николов Георгиев от гр. Монтана против решение № 52 от 24.09.2014 г. на директора на Териториалното поделение на НОИ - гр. Монтана, и потвърденото с него разпореждане № 371 от 31.05.2013 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториалното поделение на НОИ - гр. Монтана. Съдебният акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Делото е изяснено от фактическа страна, а правните изводи кореспондират със събраните доказателства, на които съдът е направил правилен прочит с оглед релевантността им към спорните правоотношения. Обжалваното решение е постановено в производство при условията на чл. 226 АПК след постановяването на решение № 8015 от 12.06.2014 г. по адм. дело № 4309/2014 г. по описа на Върховния административен съд - VI отделение. С него е отменено решение № 110 от 26.02.2014 г. по адм. дело № 641/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Монтана, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Касационната инстанция е приела, че процесуалният представител на РУСО - гр. Монтана, е оспорил истинността на удостоверения - образци УП-3 № 20 от 25.04.2000 г. и УП-2 № 16 от същата дата, издадени от "Хидрострой - тунели" ЕООД (в ликвидация), тъй като лицето не фигурира в предадената документация и поради наличието на множество несъответствия, а съдът не е изложил никакви мотиви по така направеното оспорване. При тези данни е налице спор не само за категорията на стажа за периода 1.03.1986 - 5.10.1996 г. и за приложимата нормативна уредба за преизчисляване на този вид трудов стаж от първа в трета категория, но и по въпроса положен ли е такъв изобщо от лицето на длъжността "подземен миньор" за спорния период - първоначално в СО "Хидрострой", а впоследствие - в "Хидрострой - тунели" ЕООД - гр. Ботевград. Само при положителен отговор на втория въпрос може да се извърши преценка на категорията на спорния стаж. При новото разглеждане на делото съдът се е съобразил с указанията на касационната инстанция. Правилно е била констатирана липсата на трудова книжка, както и на документи за възлагане на работа, за преместване и преназначаване. Безспорно е установено, че в наличните в архива ведомости за целия спорен период не фигурира името на жалбоподателя. Последният твърди, че един от обектите, на които е работил, е "Правешки ханове", но вещото лице констатира, че за този обект са налични ведомости за периода 1987 - 1991 г. и в тях не фигурира Иван Георгиев. Освен това по делото се съдържа писмо изх. № ОАС-16-2464#5 от 27.11.2013 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Кюстендил, в което е отразено, че в отдел "Обединен осигурителен архив" - с. Невестино, е приета с протокол ППП № 351-22 от 27.08.2009 г. разплащателна документация на осигурителя "Хидрострой - тунели" ЕООД - гр. Ботевград, съдържаща информация за различни обекти на дружеството, но за периода 1.03.1986 - 5.10.1996 г. в тази документация Георгиев не фигурира. В мотивите към обжалваното решение съдът е извършил анализ на удостоверения - образци УП-2 № 16 от 25.04.2000 г. и УП-3 № 20 от същата дата, като е съобразил формата и съдържанието им с оглед действащата нормативна уредба. Изложени са подробни съображения защо доказателствената им сила като официални документи е компрометирана. Според чл. 40, ал. 1 НПОС осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Според третата алинея на същия текст документите по ал. 1 и 2 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Още към 7.05.2013 г. касаторът е декларирал пред органите на НОИ - гр. Монтана, че не притежава трудова книжка, и до даване ход на делото по същество пред настоящата касационна инстанция няма данни да е поискал и да му е бил издаден дубликат по реда на чл. 7 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. Що се касае до инициираното към 19.03.2015 г. производство по установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, то при благоприятен резултат пред Георгиев съществува правната възможност отново да сезира органите на НОИ по реда на чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО. Стигайки до окончателния правен извод за законосъобразност на решение № 52 от 24.09.2014 г. на директора на Териториалното поделение на НОИ - гр. Монтана, и потвърденото с него разпореждане № 371 от 31.05.2013 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториалното поделение на НОИ - гр. Монтана, с които на Иван Георгиев е отказано отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което по изложените в тези мотиви съображения се оставя в сила. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд в полза на ответника се присъжда сумата 150 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,