Решение № 10166 от 30.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4801/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Г. Н. Б. срещу решение 489/11.03.2024 г., постановено по адм. д. 336/2023 г. по описа на Административен съд Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата на Г. Н. Б. срещу акт за установяване на публично държавно вземане 01-6500/518#4 от 20.09.2023 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с който е прекратен по отношение на Г. Н. Б. ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014 2020 за кампания 2020 и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление биологично растениевъдство за кампании 2016, 2017, 2018 и 2019, във връзка с подадените от Г. Н. Б. заявления за подпомагане, в размер на 8929, 20 лв. на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 и т. 4 и ал. 4, т. 1 и т. 2, б. г от наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 биологично земеделие от програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Установено е, че с уведомително писмо 02-100-6500/2583 от 08.12.2016 г. и след извършени административни проверки на подадено заявление за подпомагане с УИН 10/090716/59755 за кампания 2016 г. Г. Н. Б. е одобрен за участие по направление биологично растениевъдство от мярка 11 биологично земеделие. Установено е, че със заявлението за подпомагане за кампания 2020 г., подадено на 27 април 2020 г. и поправено на 08.06.2020 г. не е било заявено подпомагане по мярка 11 биологично земеделие за използваните парцели обстоятелство, което е установено от автоматичните проверки, за което лицето е било уведомено. С писмо от 26.02.2019 г. Г. Н. Б. е представил договор за контрол с Космосерт услуги за сертифициране АД, чрез клона в Република България от 12.02.2019 г. В изпълнение на този договор контролният орган е издал писмено доказателство на оператора в изпълнение на чл. 29, параграф 1 от регламент (ЕО) 834 от 2007 г. и чл. 68, параграф 1 от регламент (ЕО) 889 от 2008 г. и удостоверение за съответствие, приложение към писменото доказателство. Посочените два документа удостоверяват произведена биологична продукция от стопанството от 4 парцела с обща площ 3,54 ха от подпомаганите 10 парцела. Налице е съответствие с номерата на парцелите и техните площи между писменото доказателство и удостоверението за съответствие, от една страна, и таблица 1 от административния акт, от друга страна. С издадения акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 за кампания 2020 и за установяване на публично държавно вземане, ангажиментът по мярка 11 биологично земеделие е прекратен по две причини. Прекратен е на основание чл. 15, ал. 3, т. 4 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. поради неподадено заявление за плащане през петата година от ангажимента кампания 2019, вследствие на което е определено, че на основание чл. 15, ал. 4, т. 2, б. г от наредба 4 от 24.02.2015 г кандидатът следва да възстанови 10% от 16 677, 64 лв., което се равнява на 1667, 76 лв. Ангажиментът е прекратен на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 от наредба 4 от 24.02.2015 г. поради неспазени изисквания на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5 сертификатът да удостоверява произведена биологична продукция, вследствие на което е определено, че в съответствие с чл. 15, ал. 1, т. 4 от наредба 4 от 24.02.2015 г. кандидатът следва да възстанови 43.54% от 16 677, 64 лв., което се равнява на 7261, 45 лв. При съобразяване на обстоятелството, че са установени две различни нарушения, при които в наредбата е предвиден различен процент за възстановяване, съответно размер на финансова помощ, определените проценти са сумирани и общият процент е послужил при определяне на финансовата помощ, която следва да бъде възстановена. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт, в частта му по отношение прекратяване на ангажимента на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 от наредба 4 от 24.02.2015 г., първоинстанционният съд е определил административния акт в обжалваната му част като законосъобразен. Първоинстанционният съд е приел, че тъй като е прекратен ангажимента по мярка 11 за 2020 г., преценката за приложимост следва да се извърши по отношение радакцията на чл. 33, действаща за посочената кампания. Приел е, че в редакцията на нормата от 2020 г. се предвижда представянето на сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените продукти с правилата на биологичното производство. Приел е, че представените писмено доказателство и удостоверение за съответствие са в образеца на съюзното право и отговарят на приложимите правни норми. Посочените документи, обаче удостоверяват добив на биологична продукция само от 4 от ползваните 10 парцела. При съобразяване на това обстоятелство, административният акт е определен като законосъобразен. Решението е правилно. Правилни са фактическите установявания на първоинстанционния съд, че прекратяването на ангажимента по мярка 11 биологично земеделие е реализирано в хипотезата на чл. 15, ал. 3, т. 3 от наредба 4 от 15.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 биологично земеделие от програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. Съгласно посочения текст, Държавен фонд Земеделие едновременно прекратява ангажимента и предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление, когато подпомаганите лица не са спазили изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5. Съобразно т. 2 на чл. 33, ал. 1 от наредбата, до 30 октомври от петата година от ангажимента, който започва да тече от подаване на първото одобрено заявление за подпомагане на съответното направление, кандидатите следва най-малко веднъж да са получили сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното производство. Сертификатът или писменото доказателство удостоверяват произведената биологична продукция. Съобразно т. 3, документите по т. 2 удостоверяват състоянието на парцелите и произведената продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане в годината на издаването им и се предоставят обобщено за подпомаганите парцели, за които е поет ангажимент, преминали периода на преход към биологично производство по чл. 11, ал. 4. Анализът на приложимата норма предпоставя извода за едновременното приложение на изискването за наличие на сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените продукти с правилата на биологичното производство и обстоятелствата, които следва да удостовери представения сертификат или писмено доказателство. Сертификат съогласно параграф 1, т. 7 от допълнителните разпоредби на наредбата е документ, издаван от контролиращо лице на всеки производител или преработвател, който контролира и отговаря на изискванията на регламент (ЕО) на Съвета 834 от 2007 г. и на регламент на Съвета (ЕО) 889 от 2008 г. в областта на своята дейност. Писменото доказателство е изготвено съгласно образеца в приложение 12 на регламент на съвета (ЕО) 889 от 2008 г. Тази съдебна инстанция определя като правилни изводите на първоинстанционния съд за приложимаст на тези правни норми в посочените им редакции в ДВ, бр 38 от 2020 г., в сила от 24.04.2020 г. при съобразяване на обстоятелството, че с административния акт е налице прекратяване на ангажимент за кампания 2020 г. Съдържанието на писмените доказателства като минимално такова е определено в чл. 29, параграф 1 от регламент (ЕО) 834 от 2007 г., като съгласно посочения текст надзорните и контролните органи, посочени в чл. 27, параграф 4 предоставят писмени доказателства на всеки оператор, който е обект на техния контрол и който отговаря на изискванията по настоящия регламент в областта на своята дейност. Писмените доказателство позволяват поне идентификацията на оператора и вида или гамата от продукти, както и периода на валидност. Съобразно чл. 68 от регламент (ЕО) 889 от 2008 г. от 5 септември 2008 г. за определяне на подробни правила за прилагането на регламент (ЕО) 834 от 2007 г. на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологиното производство, етикетирането и контрола, с цел прилагане на чл. 29, параграф 1 от регламент (ЕО) 834 от 2007 г., надзорните и контролни органи използват модела за писмени доказателства, определен в приложение 12 към настоящия регламент. В процесния случа не изглежда да съществува съмнение, че представеното писмено доказателство, издадено от контролното лице Космосерт АД съответства на приложимите правни норми. Това не е и обстоятелството, по което страните спорят. Изводи в тази насока се съдържат и в решението на първоинстанционния съд. В писменото доказателство са посочени номер на протокола, име и адрес на оператора, име и адрес на контролиращото лице, продуктовите групи, период на производство, период на действие, дата на последна инспекция. Към представеното писмено доказателство, е представено удостоверение за съответствие, издадено от контролиращото лице, съдържащо описание на площите под контрол по землища, номер на парцел, сорт култура, площ, удостоверяване, че са заявени по мярка 11, добита продукция. В същото е посочено, че представлява обобщена справка за добитата биологична продукция в преход за 2019 г. за подпомаганите парцели, за които е поет ангажимент по мярка 11 биологично земеделие от програмата за развитие на селските райони 2014 2020 г. В графата придобита продукция, за 6 от парцелите, които са общо 10 е посочена цифра 0. Това са парцелите, находящи се в землището на [населено място], с площ съответно 1.6 ха, 0.25 ха, 0.23 ха, 0.35 ха, 0.15 ха и 0.15 ха. Тази съдебна инстанция съобразява обстоятелството, че съгласно чл. 34 от наредбата, кандидатите за подпомагане по направление биологично растениевъдство и биологично животновъдство са длъжни да спазват правилата на биологичното земеделие на цялата площ на блока на земеделското стопанство, с който кандидатстат за подпомагане. Това правило несъмнено предполага и спазване на правилата по чл. 33, ал. 1, т. 2 и 3 от наредбата. А именно най-малко веднъж да са получили сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното производство, като сертификатът или писменото доказателство удостоверяват произведена биологична продукция. Съобразяването на чл. 34 от наредбата предполага несъмнено сертификатът или писменото доказателство да се отнасят за всички заявени площи за подпомагане. В процесния случай подобно писмено даказателство е налице, като същото от формална страна напълно съответства на изискването на регламента. При съобразяването на това обстоятелство, обжалваното първоинстанционно решение би следвало да се определи като правилно. Изводите си тази съдебна инстанция съобразява и с обстоятелството на определената от административния орган причина за прекратяване на ангажимента по мярка 11 биологично земеделие, а именно че сертификатът следва да удостоверява произведена биологична продукция, доколкото административният орган е приел, че издаденият сертификат не удостоверява произведена биологична продукция за част от заявените за подпомагане парцели. Следва да се съобрази и обстоятелството на представено приложение към административния акт, от съдържанието на което несъмнено се установява обстоятелството и се посочват обстоятелства на ниво парцел, а именно парцелите, по отношение на които не са представени сертификати. Таблицата представлява част от административния акт и съдържа посочване на кампанията за директни плащания, заявения за подпомагане парцел, площта от парцела, за която са предоставени сертификати, площта от парцела, за която не са представени сертификати. Неоснователно е оплакването, съдържащо се в касационната жалба за незаконосъобразност на административния акт поради липсата на фактически установявания в акта. Административният акт несъмнено съдържа фактически установявания, като същите се съдържат и в приложението към акта. Посочено е обстоятелството на подадено заявление от Г. Н. Б. за кандидатствене по мярка 11 биологично земеделие, както и неизпэлнението на съответните изисквания. Следва да се съобрази и обстоятелството, че действително ангажиментът е поет към 2016 г., но към тази дата несъмнено съществува изискването за представяне на сертификат или писмено доказателство, предвидено като изискване в приложимите регламенти, като изискването за този сертификат е приложимо по отношение на цялото земеделско стопанство. Аргумент в тази насока е и чл. 11 от регламент (ЕО) 834, съгласно който цялото земеделско стопанство се управлява в съответствие с приложимите за биологичното производство изисквания. В процесния случай не се установява обстоятелство по чл. 11, паргараф трети от регламента, съгласно който, когато не всичи единици в рамките на дадено стопанство се използват за биологично производство, производителят осигурява разделение между земята, животните и продуктите, използвани или произведени от единици с биологично производство, от тези, използвани или произведени от единици с небиологично производство и води съответната документация в доказателство за разделението. Всъщност в процесния случай тази съдебна инстанция не установява и конкретно възражение в касационната жалба по отношение на установеното обстоятелство, в приложеното към писменото доказателство удостоверение за съответствие, по-точно по отношение на обстоятелствата, които същото установява, а именно по отношение на обстоятелството на посочените в приложението парцели, по отношение на които не е налице сертификат, съответно писмено доказателство. В касационната жалба се съдържа твърдение за допусната от контролиращото лице грешка в изписването на добивите по площи, отразена в издаденото и представено като доказателство по спора удостоверение за съответствие, но тази съдебна инстанция не установява събрани доказателства, по инициатива на лицето, от които да може да се установи наличието на подобна грешка. Неоснователно е и оплакването, съдържащо се в касационната жалба, че административният акт е издаден поради въвеждането на нови изисквания, с последващи изменения в наредбата, приети след поемането на ангажимента през 2016 г. От съдържанието на административния акт и приложението към него се установява прекратяване на ангажимента поради неспазени изисквания на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от наредбата сертификатът да удостоверява произведена биологична продукция, като в проложението към административния акт са посочени детайлно парцелите, по отношение на които липсва такова удостоверяване. Това изискване за представяне на сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното производство е въведено от 27 февруари 2015 г., с приемането на наредбата и следователно неговото съществуване към датата на поемане на ангажимента по мярка 11 биологично земеделие е несъмнено. Съдът съобразява обстоятелството, че други сертификати или писмени доказателства по смисъла на чл. 33, ал. 1, т. 2 от наредбата, по делото не са представени. При условие, че сертификати или писмени доказателства съществуват те би следвало да се притежават от оператора, тъй като се издават именно на оператора от контролиращото лице. Тази съдебна инстанция съобразява и обстоятелството, че финансовата помощ се предоставя не за определено произведено количество биологична продукция, а за парцели, които са одобрени за участие и за които земеделските стопани са поели задължение да спазват всички изисквания и да изпълняват дейности по съответното направление за период от пет последователни години или до края на поетия ангажимент. Аргумент в тази насока е и чл. 14, ал. 1, т. 1 от наредбата, съгласно който финансова помощ за годината на подаване на заявление по чл. 6, ал. 2 по съответното направление не се предоставя или се намалява, когато кандидатът за подпомагане стопанисва земеделски парцели с размери, по-малки от определените в чл. 20. При съобразяването на тези обстоятелства, първоинстанционното съдебно решение е правилно. Като съобрази направените фактически и правни изводи, съдът и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК