Решение № 7168 от 14.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3350/2021 г.
ВАСV отделение14.06.2021 г.докладчик Донка Чакърова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 14/02.02.2021 г., постановено по адм. д. № 128/2020 г. по описа на Административен съд-Сливен в частта, с която е отменена Заповед № РД 09-228 от 28.02.2020 г., издадена от министъра на земеделието, храните и горите в частта, с която извън одобрения окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2019 са останали следните площи: част от 3, 28 ха от парцел с идентификатор № 46694-29-1-2; част от 2, 05 ха от парцел с идентификатор № 46694-29-2-1; парцел с идентификатор № 46694-29-3-2 с площ 0. 47 ха и част от 0, ЗЗ ха от парцел с идентификатор № 46694-29-4-1 и е изпратена преписката в тази част на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените в мотивите указания. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Сливен съобразно изложените мотиви в настоящото решение. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 7168 от 14.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3350/2021 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието, храните и горите против част от решение № 14/02.02.2021 г., постановено по адм. д. № 128/2020 г. по описа на Административен съд - Сливен (АС - Сливен). Касаторът обжалва съдебното решение в частта, с която е отменена Заповед № РД-09-228/28.02.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите. В касационната жалба се твърди, че в тази част от съдебното решение е неправилно и необосновано, постановено в противоречие на материалния закон, поради което се иска да бъде отменена. Изрично са изложени подробни съображения относно назначените и приети по делото експертизи, които е възможно да бъдат определени като оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира заплащане на разноски. Ответникът С. С., редовно призован за открито съдебно заседание, не се е явил и не е изпратил представител, но е изразил становище за неоснователност на касационната жалба по подробни съображения в писмен отговор. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваната част от решение № 14/02.02.2021 г., постановено по адм. д. № 128/2020 г. по описа на АС - Сливен е отменена Заповед № РД 09-228 от 28.02.2020 г., издадена от министъра на земеделието, храните и горите в частта, с която извън одобрения окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2019 са останали следните площи: част от 3, 28 ха от парцел с идентификатор № 46694-29-1-2; част от 2, 05 ха от парцел с идентификатор № 46694-29-2-1; парцел с идентификатор № 46694-29-3-2 с площ 0. 47 ха и част от 0, ЗЗ ха от парцел с идентификатор № 46694-29-4-1 и е изпратена преписката в тази част на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените в мотивите указания. Административният съд е приел за установено, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, но в нарушение на материалния закон, защото описаните площи са поддържани в добро земеделско състояние и е трябвало да бъдат включени в специализирания слой като допустими за подпомагане. Първоинстанционният съд е посочил, че е кредитирал заключенията на двете вещи лица, но решаващите мотиви на атакуваното съдебно решение са обосновани само с част от заключението на едното вещо лице, поради това, че то е подкрепено със снимков материал и е визуализирано за разлика от заключението на другото вещо лице З., което поддържа напълно различни констатации по отношение на спорните площи от четирите парцела. Така постановеното съдебно решение в обжалваната му част е действително, допустимо, но неправилно. Обжалваното съдебно решение е постановено от законен състав след надлежно сезиране с допустима жалба, подадено от заинтересовано лице срещу подлежащ на оспорване административен акт. Настоящият съдебен състав намира за основателно основното възражение в касационната жалба за необоснованост на изводите на АС-Сливен поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в резултат на което не са изяснени твърдени относими към спора факти. Първоинстанционният съд е посочил в мотивите си, че заключенията на вещите лица са идентични в частта относно размера на площите, които са останали извън специализирания слой и сходни в останалата си част, но относно индивидуализирани точно площи от парцели № 46694-29-1-2, № 46694-29-2-1, № 46694-29-3-2 и № 46694-29-4-1 не възприема заключението на вещото лице З., защото не е подкрепено със снимков материал за разлика от заключението на другото вещо лице Ж.. Според определение от открито съдебно заседание от 09.07.2020 г. съдът е допуснал съдебна експертиза със няколко отделни задачи, включително и да извърши анализ и разчитане на снимките от цифровата ортофотокарта, за да прецени налице ли е неправилно дешифриране и отразяване на размерите на недопустимите площи. За всяка от задачите съдът е определил и материалите, които следва да бъдат използвани от вещото лице като всички са приети и като доказателства по делото. В обясненията си в открито съдебно заседание от 01.10.2020 г. вещото лице З. поддържа писменото си заключение и изключително подробно пояснява защо трябва да се използват снимките, които са част от административната преписка и ортофотокартите, а не общодостъпните данни от Google Eart, които са подпомагали ориентирането му, но са с много повече пиксели и не е позволяват да се определи с точност височина на тревослоя, съответно да бъдат използвани като основа за очертаване на граници на площи с допустим и недопустим специализиран слой. Изводите на вещото лице З. са онагледени със сателитни снимки, върху които са очертани спорните площи. След оспорване на заключението на вещото лице З., в чиято компетентност съдът изрично е посочил, че не се съмнява, е допусната повторна експертиза със същите задачи, при което съдът не е разширил материалите, които подлежат на изследване. Вещото лице Ж. е изпълнил поставената му задача като към заключението си е представил и изработени от него комбинирани скици, част от които са изработени върху снимков материал с неясен произход. В устните обяснения в открито съдебно заседание вещото лице е заявило, че е определило височината на тревослоя на базата на снимки от системата на ДФЗ и от Google, където е намерил данни актуални към м. септември 2019 г. Вещото лице не коментирало наличие на противоречие между снимките, които е следвало да разчете и публично достъпната информация от Google, а обясненията му за сравнение между резултати от теренни проверки през 2019 г. с дешифрирано през 2016 г. заснемане е напълно неотносимо към поставените му въпрос. Следователно напълно неясни са мотивите за кредитиране на заключението на второто вещо лице само поради наличието на приложени снимки, защото към него няма снимки, а комбинирани скици, които не дават допълнителна информация, а само онагледяват изводи, които не е ясно на какви установени от вещото лице факти кореспондират. Изрично трябва да бъде посочено, че заключението на вещото лице З. съдържа сателитни снимки, които са с достоверен произход, а върху тях вещото лице е направило очертавания, за онагледяване на изводите му относно недопустимите за подпомагане площи. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че основните фактически изводи на АС-Сливен са необосновани в резултат на допуснато процесуално нарушение при преценка достоверността на заключенията на вещите лица, при която е кредитирано едно от заключенията на едно от вещите лица поради обстоятелства, които са налице и при другото. На практика съдът не е обсъдил останалите събрани по делото доказателства и не ги е съпоставил с двете експертизи в частите, които си противоречат. Допуснатото нарушение е съществено поради забраната за нови фактически установявания от касационната инстанция, поради което касационната инстанция не разполага с възможност да извърши проверка относно спазването на материалния закон, респективно да разгледа по същество останалите доводи на страните по същество на спора. Налице са предпоставките на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК и след отмяна на съдебното решение, делото трябва да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да проведе отново доказателствения процес и установяване на относимите към спора факти. В останалата част съдебното решение не е предмет на касационен контрол и е влязло в сила като необжалвано. Предвид разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, настоящият състав не се произнася по исканията за разноските. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение