Решение № 4497 от 11.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4977/2016 г.

Решение № 4497 от 11.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4977/2016 г., V о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. М. Т. от гр. Б., против решение № 155/14.03.2016 г., постановено по адм. дело № 503/2015 г. на Административен съд - М., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 301з-2059 от 25.09.2015 г. на Директор - Старши комисар на ОД на МВР, гр. М., за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение от длъжността "мл. експерт, мл. полицейски инспектор" към РУ- Б. при ОДМВР - М., като са присъдени и разноски. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, иска се отмяната му и постановяване на друго решение, по съществото на спора, с което се отмени като незаконосъобразна процесната заповед и се присъдят направените по делото разноски. В съдебното заседание касационният жалбоподател се представлява от адв. Г., САК, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения, представят се допълнителни доказателства, от които е видно, че е съставен Акт и е издадено НП и на основния свидетел - А. Т., а е недопустимо за едно и също деяние да се съставят такива на две лица. Сочи се, че никъде в писмените обяснения на Т. не е посочено, че той е управлявал автомобила, не са взети под внимание от първоинстанционния съд и фактите, че той неколкократно е бил награждаван, а няма налагани наказания, затова и не би следвало да му се определи най-тежкото наказание "дисциплинарно уволнение". Ответната страна - Директор на Областна дирекция на МВР - М., не се явява и представлява, не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението се счита правилно и се иска оставянето му в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав при пето отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административен съд град - М. е била законосъобразността на горецитираната заповед, с която, на основание чл. 204, т. 3, вр. чл. 194, ал. 2, т. 4, вр. чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР, на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение, за нарушения на служебната дисциплина, изразяващи се в това, че на 21.08.2015 г., около 23.30 ч., на път III-812, при разклона за с. Я., по посока гр. Б., при възникнало ПТП с автомобил м. "О. А.", собственост на жалбоподателя, Т. е прикрил извършителя на нарушението, на което е бил свидетел, не е предприел необходимите действия за неговото разкриване, а напротив - въвел е в заблуждение посетилите местопроизшествието служители на РУ-Б., което е предизвикало по-нататъшните им служебни действия. Като последица от поддържаната от него теза, (че той е управлявал личния си автомобил при реализираното ПТП), събитието е било отразено в Бюлетин рег. № 233/22.08.2015 г. на МВР, а впоследствие - и в средствата за масова информация, в които е посочено, че полицай е реализирал произшествие при управление на МПС след употреба на алкохол, което е довело до уронване престижа на службата в МВР. Тази теза е придобила широк обществен отзвук, станала е достояние не само на полицейските служители, но и на медицинските, на гражданите и на медиите, което е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и е уронващо престижа на службата. Решаващият съд е приел, че конкретните факти, обосноваващи правното основание, възприето от органа при произнасянето му с атакуваната заповед, се съдържат в съпътстващите и приложени като част от административната преписка доказателства, като ги е обсъдил, подложени са на преценка и събраните в хода на производството гласни доказателства. При така установената фактическа страна по спора е приел, че административният орган е издал заповедта в съответствие с определената му компетентност, при спазване на процесуалните правила, приложил е правилно материалния закон - чл. 194, ал. 2, т. 4, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Според съда, дисциплинарната отговорност на служителя от МВР, ангажирана в рамките на дисциплинарно производство, в което е установено визираното в заповедта нарушение на служебната дисциплина и на Етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, е установена и доказана. Решението следва да бъде оставено в сила. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да опровергаят приетото относно вината му за нарушенията, за които следва да носи дисциплинарна отговорност. Поведението му е квалифицирано правилно, съобразно разпоредбите на закона, в хипотезата на чл. 194, ал. 2, т. 4, вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Настоящият съдебен състав намира, че касационното оплакване за едностранно обсъждане на гласните доказателства - кредитирането само на свидетелските показания на служителите на РУ "Полиция" - Б., е неоснователно. Съдът подробно е обсъдил всички представени по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с основание е дал вяра на тези, които са последователни и безпротиворечиви. Обсъдени са и показанията на свидетеля А. Т. и то в точния им смисъл, като правилно е прието за ирелевантно твърдението му пред лекаря, че той е шофирал. Последният факт не е спорен, установен е още по време на първоначално назначената проверка, затова и на Т. не е вменено управление на МПС след употреба на алкохол, а първоначално поддържаната от него теза за това, в резултат на която са се развили и надлежно установените последици. Отчетено е и прекратяването на образуваното наказателно досъдебно производство спрямо него. Съдът е изложил подробни и обосновани мотиви по направените от жалбоподателя доводи, проследил е по дати и в конкретика твърденията му, като и наличните в тях противоречия, породени от защитната му теза. Оказалата се впоследствие невярна информация, е била изнесена в информационния бюлетин още в деня след произшествието, а че не е шофирал той, Т. е заявил в обяснението си чак на 27.08.2015 г. Затова и изведените в касираното решение правни изводи, уповаващи се на детайлно обсъдените показания на разпитаните свидетели, се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Неоснователни са и оплакванията в касационната жалба за допуснати в заповедта, неотчетени от съда, нарушения по чл. 206, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР - че дадените след изготвянето на обобщената справка обяснения не следва да се приравняват на обяснения по смисъла на ал. 1 от цитираната норма, както и, че в заповедта не се съдържа обосновка за това как е е определен вида и размера на наказанието, което да е съобразено с конкретно извършеното нарушение, не е обсъдено виновното поведение, формата на вината и тежестта на нарушението и цялостното поведение на служителя за времето на службата му, неколкократно награждаван и без наложени наказания до момента на акта. И двете възражения са правени в хода на производството пред първоинстанционния съд и са обсъдени в постановения от него акт. Липсват основания касационният състав да приеме различно от изложеното в решението - изискването преди да наложи наказанието дисциплинарнонаказващият орган да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения, е изпълнено. Т. двукратно е давал обяснения, адресирани именно до Директора на ОДМВР, с които, видно от положените резолюции, същият се е запознал - по този пункт в съдебния акт са изложени подробни и обосновани мотиви. От друга страна правилно е отчетено и, че в конкретния случай, видът на наказанието е определен императивно от законодателя с нормите на чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, а не е предоставен на преценката на административния орган, за да повлияят за това формата на вината и характеристичните данни на извършителя. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че решението на АС-М. е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Съдът е обсъдил всички относими към спора доказателства и обосновано въз основа на тях е приел за установени посочените в заповедта обстоятелства, които предполагат носене на дисциплинарна отговорност. Обосновани са и правните изводи за мотивираност на контролирания административен акт, наличието на фактическите и правни основания за издаването му, както и липсата на допуснати процесуални нарушения. В случая установеното по делото нарушение не се опровергава и пред касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,