Решение № 11592 от 2.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6013/2018 г.

Решение № 11592 от 2.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6013/2018 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Бургас при ЦУ на НАП чрез юриск. Т. Желязкова срещу решение № 571/26.03.2018 г., постановено по адм. дело № 1889/2017 г. по описа на Административен съд – гр. Бургас, с което е отменен РА № Р-02000216009500-091-001/07.04.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Бургас, потвърден с решение № 152/29.06.2017 г. на посочения директор за определените данъчни задължения на П. И. от гр. [населено място] по ЗДДС за месец декември 2010 г. в размер на 4 884, 69 лв. и лихви – 1 610, 37 лв.; за март 2011 г. в размер на 8 149, 29 лв. и лихви – 2 479, 37 лв.; април 2011 г. в размер на 10 594, 08 лв. и лихви – 3 132, 80 лв. и за май 2011 г. в размер на 2 933, 75 лв. и лихви - 841, 74 лв., както и за определен годишен и авансов данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за периода от 0.01.2010 г. до 31.12.2010 г. в размер на 13 590, 60 лв. и лихви – 4 072, 87 лв. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът при постановяване на решението си е приел, че съгласно практиката на ВАС изтичането на срока по чл. 109, ал. 1 ДОПК е отрицателна процесуална предпоставка за съществуването на ревизионното производство и затова е приел, че ревизионният акт е незаконосъобразен. При тълкуването на чл. 109, ал. 1 ДОПК в касационната жалба се излагат доводи, че моментът, който се приема за образувано ревизионното производство за установяване на задължения за данъци категорично не е с връчване на заповедта за възлагане на ревизията, а на датата на издаване на същата. В тази връзка касаторът сочи разпоредбата на чл. 112, ал. 1 ДОПК, а чл. 113 от същия кодекс съдържал обхвата, в който се извършва ревизията. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на П. И. срещу ревизионния акт. Иска се отмяна на решението и в частта за разноските, както и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК във връзка с чл. 8 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът служебно ще извърши проверка за спазване от страна на първоинстанционния съд на материалния закон, както го задължава чл. 218, ал. 2 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. Ответникът по касационната жалба П. И. от гр. [населено място] чрез адв. Джабарова я оспорва по подробни съображения в депозирания по делото писмен отговор, както и в представената писмена защита. Претендира се и присъждане на направените от И. разноски за настоящата съдебна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени като незаконосъобразен ревизионния акт първоинстанционният съд е приел, че не е следвало да се образува ревизионното производство поради неспазване на преклузивния срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК. Този срок съдът е обвързал с връчване на заповедта за възлагане на ревизията на П. И. Съдът се е позовал на константната практика на ВАС по този въпрос и в която категорично се приема, че началният момент на ревизионното производство е този на връчване на посочената заповед на ревизираното лице. В съдебното решение се сочи, че в случая с последващата заповед за възлагане на ревизията само е допълнен обхвата на проверката с добавяне на годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ревизирания като едноличен търговец за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. и срокът на ревизията е бил продължен. Изложени са мотиви от съда, че изтичането на срока по чл. 109, ал. 1 ДОПК представлява отрицателна процесуална предпоставка за съществуването на ревизионното производство и препятства упражняването на правомощието на приходния орган за установяване на публични задължения. Обжалваното решение е правилно постановено. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че срокът по чл. 109, ал. 1 ДОПК е преклузивен с изтичането на който, не се образува ревизионно производство. Предвид, че срокът е преклузивен съдът следи служебно за неговото спазване, за разлика от давностния срок. Този срок е следвало да бъде съобразен от органите по приходите и според които срокът е изтекъл на 18.01.2017 г., както е приел и съда, но спорът между страните по делото касае началото на ревизионното производство. При изложеното в първоинстанционното решение и съобразно доводите в касационната жалба се установява, че според приходните органи започването на ревизията се свързва с издаването по чл. 112, ал. 1 ДОПК на заповедта за възлагане на ревизията - 30.12.2016 г., а според съда с връчването й - 04.01.2017 г. Настоящият съдебен състав счита, че правилно първостепенния съд е приел за начало на броене на преклузивния срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК от момента на връчване на данъчно задълженото лице на ЗВР, който в случая е 18.01.2017 г. Образуването на ревизия за установяване на задължения за данък, в случая по ЗДДС и по ЗДДФЛ след изтичане на срока чл. 109, ал. 1 ДОПК представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което води до единствения законосъобразен извод, който е направен и от първоинстанционния съд за отмяна на ревизионния акт, без да е необходимо разглеждане на правния спор по същество, поради което настоящият състав няма да се произнася относно мотивите на първоинстанционния съд по съществото на спора. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състава на касационната инстанция счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила, вкл. и в частта за разноските, изчислени върху материалния интерес на спора. Предвид изхода на делото и направеното искане от адв. Джабарова, на П. И. следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 2 100 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение