Решение № 2964 от 21.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9679/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на министъра на културата, чрез процесуалния си представител, срещу решение 8912 от 17.06.2024 г. по адм. дело 9879/2023 г. на Административен съд София-град. С обжалваното решение АС София-град е отменил заповед РД-14-853 от 07.08.2023 г., издадена от министъра на културата, с която е прекратено служебното правоотношение на С. Д. Т. за длъжността, на която е временно преназначен началник отдел Европейски програми и проекти в дирекция Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и е необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна. Излага доводи, че съдът неточно е интерпретирал доказателствения материал по делото и е достигнал до погрешни правни изводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Намира, че решението е неясно, т. к. съдът не е изложил мотиви защо счита, че актът е материално незаконосъобразен и издаден в противоречие с целта на закона. При тези подробно развити доводи в касационната жалба иска да се отмени обжалваното решение, както и да му се присъдят разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба С. Д. Т., чрез пълномощника си, представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: Със заповед РД-14-1338 от 15.09.2022 г. на министъра на културата, на основание чл. 9 във вр. чл. 10д, ал. 4 и при условията на чл. 12 от Закона за държавния служител С. Т. е назначен на длъжност държавен експерт в отдел Международни дейности, европейски програми и проекти, в Министерство на културата. Със заповед РД-14-1418 от 05.10.2022 г. на министъра на културата, на основание чл. 82, ал. 1 ЗДСл и утвърдено щатно разписание, в сила от 04.10.2022 г., С. Т. е преназначен на длъжност държавен експерт в отдел Европейски програми и проекти, в дирекция Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности. С докладна записка рег. 24-00-224 от 06.10.2022 г. на и.д. директор на дирекция Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности до министъра на културата е предложено С. Т. да бъде временно преназначен, при условията на чл. 82а ЗДСл, на длъжността началник в отдел Европейски програми и проекти". Със заповед РД14-1442 от 06.10.2022 г. на министъра на културата, на основание чл. 82а, ал. 1 и 2 ЗДСл, С. Т. е временно преназначен от длъжност държавен експерт в отдел Европейски програми и проекти на длъжност началник на отдел Европейски програми и проекти, считано от датата на регистриране на заповедта, за срок не по-дълъг от 4 години. С докладна записка рег. 24-00-223 от 04.08.2023 г. директорът на дирекция Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности до министъра на културата посочва, че в процеса на работа на С. Т. като началник отдел Европейски програми и проекти е констатирано, че служителят не е изпълнил служебните си задължения и/или ги е изпълнил със забава и не е осъществил контрол по отношение на договор РД11-00-74/11.04.2023 г. между Министерство на културата и Ню Ай АД, по който началникът на отдела е определеното от възложителя лице, осъществяващо контрол по изпълнение на договора. Освен това сочи, че се наблюдава системно нарушаване на трудовата дисциплина от служителя, свързана с нарушаване на работното време. Констатираните пропуски и проблеми създават сериозни проблеми в изпълнението на целите и задачите във функционалните области на дирекцията. Поради това предлага да бъде прекратено служебното правоотношение на служителя С. Т. и да бъде освободен в срока на изпитване, на основание чл. 12, ал. 1 ЗДСл. С обжалваната пред първоинстанционния съд заповед РД14-853 от 07.08.2023 г. на министъра на културата, на основание чл. 82а, ал. 1 и 2 ЗДСл и във връзка със заповед РД14-1442/06.10.2022 г. на министъра на културата и докладна записка рег. 24-00-223 от 04.08.2023 г. на директора на дирекция Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности, е прекратено временното преназначаване на С. Т. на длъжността началник отдел Европейски програми и проекти и наредено служителят да заеме предишната си длъжност държавен експерт в същия отдел. Съдът, в хода на съдебното производство, е събрал гласни доказателства във връзка с назначаването и изменението на служебното правоотношение на оспорващия (сега касационен ответник) и изпълняваните от него функции и задачи в администрацията и обсъдил същите в решението си. В тази насока е установил, че служителят е изпълнявал функциите на началник отдел и едновременно с това е изпълнявал поставени задачи от министъра на културата при предходни правителства, като по-скоро е бил съветник на министъра и част от политическия кабинет. Посочил е също, че оспорващият е имал отлични оценки при тримесечните оценявания и положителна такава от министъра на културата, който пряко му е възлагал задачи, като промяна в оценката на качествата му да изпълнява заеманата длъжност е настъпила при министъра на културата, издател на оспорената заповед. Съдът е обсъдил представените писмени доказателства във връзка с изпълнението на договора с Ню АЙ АД и данните за неспазване на работното време, като е приел, че не е ясно кои свои основни задължения във връзка с договора не е изпълнил. Съдът, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, е приел, че обжалваната заповед е издадена при упражняване на оперативна самостоятелност от органа по назначаване, но в нарушение на изискването на чл. 169, ал. 1 АПК не е мотивирана и преследва различна от законовата цел. В тази насока съдът е посочил, че целта на акта е да се освободи лицето не защото не е подходящ да бъде държавен служител началник отдел, а защото не е желан в лично или политическо качество. В потвърждение на този извод според съда е последвалата заповед на органа по назначаването, с която е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя на основание чл. 12 ЗДСл. Приел е, че мотивите за неспазване на работното време и забележките във връзка с контрола по изпълнение на договора с изпълнителя могат да бъдат основание за търсене на друг вид отговорност. В заключение съдът е извел извод, че предоставената от закона оперативна самостоятелност трябва винаги да бъде използвана в рамките на закона и в изпълнение на неговата цел, като в случая органът по назначаването се е отклонил от това правило. Поради това е приел, че оспорената заповед е издадена при наличие на порок по чл. 146, т. 5 АПК, представляващ основание за отмяната ѝ. Решението е неправилно. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства по спора, но е достигнал до неправилен краен извод за незаконосъобразност на обжалваната заповед. Съдът правилно е посочил, че в заповедта за преназначаване не е посочен определен срок, а действието ѝ е ограничено до максимално допустимия от закона до 4 години. Преназначаването по реда и на основание чл. 82а, ал. 1 ЗДСл води до временно изменение на служебното правоотношение при съгласие на страните, което може да бъде за определен срок или за неопределен, но не повече от визирания в закона. Както е отбелязал решаващият съд, в разпоредбата на чл. 82а, ал. 2 ЗДСл не се съдържат ред и основания за прекратяване на временното преназначаване, освен изтичането на срока, но е гарантиран стабилитетът на служебното правоотношение чрез задължението на органа да върне служителя на предходната длъжност или да осигури сходна такава, ако същата вече не съществува в длъжностното разписание. Следователно органът по назначаване разполага с правомощие да прекрати временното преназначаване, ако интересите на службата го налагат. При издаване на заповед по чл. 82а, ал. 2 ЗДСл за прекратяване на временното преназначаване, органът по назначаването действа в условията на управленска целесъобразност, което означава, че трябва да посочи фактически и/или правни причини с оглед конкретната ситуация в ръководената от него администрация за предприетия едностранен акт. Обратното би означавало да се постави другата страна по служебното правоотношение в правна несигурност и се създаде възможност за неправомерна употреба на предоставената дискреционна власт, което очевидно не е целта на закона, насочена към осигуряване на ефективност и ефикасност на администрацията. Принципните правни съображения на първоинстанционния съд в тази насока са правилни и обосновани. Неправилно обаче съдът е приел, че в обсъждания казус оспорената заповед е издадена в противоречие с целта на закона. В докладната записка се съдържат фактическите основания за прекратяване на временното преназначаване на служителя, свързани с функциите по приемане на работата по изпълнението на конкретен договор и отговорността, която носи за точното и срочно изпълнение на поставената задача. В допълнителна докладна записка, приложена по делото, са конкретизирани неточностите при изпълнение на възложената задача. Констатациите в докладната записка във връзка с работното време са в контекста на задълженията на служителя да обезпечи организацията на дейността на отдела, който е ръководил и в този смисъл са релевантни към издадената заповед. Останалите обстоятелства, свързани с изпълнението на задачи от служителя, които са извън длъжностната характеристика за длъжността, не са относими към преценката за законосъобразност на обжалваната заповед. Ето защо съдът неправилно е приел, че оспореният акт е немотивиран и е издаден при превратно упражняване на дискреционната власт от органа по назначаване. Съображенията на съда, свързани с последващата заповед за прекратяване на служебното правоотношение на служителя, на основание чл. 12 ЗДСл, са неотносими към преценката за законосъобразност на заповедта по чл. 82а, ал. 1 ЗДСл, предмет на делото. Предвид изложеното, обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени. Поради това, че спорът е изяснен от фактическа и правна страна, следва да се постанови решение по същество, с което да се отхвърли жалбата на С. Д. Т. срещу заповед РД-14-853 от 07.08.2023 г. на министъра на културата, с която е прекратено служебното му правоотношение за длъжността, на която е временно преназначен началник отдел Европейски програми и проекти в дирекция Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности. С оглед изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноски от касатора, касационният ответник С. Т. следва да заплати на Министерство на културата сумата 200лв. разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, по 100лв. за всяка инстанция, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,