Решение № 6526 от 3.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9906/2014 г.

Решение № 6526 от 3.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9906/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на Станка Атанасова Колева-Дъбева от гр. Хасково, ул. "Иглика" № 8, срещу решение № 1109 от 24.04.2014 г. на Административен съд (АС) гр. Пловдив, постановено по адм. д. № 220/2013 г., с която е отхвърлена жалбата й срещу ревизионен акт (РА) № 161204116 от 17.10.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с решение № 1562/21.12.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (сега "Обжалване и данъчно-осигурителна практика") гр. Пловдив, относно установени задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 1347.30 лв. и лихви за забава в размер на 1081.01 лв. Претендира се отмяна на съдебното решение като неправилно поради неправилно приложение на закона и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторката поддържа, че ревизията е образувана в нарушение на разпоредбата на чл. 109, ал. 1 ДОПК, тъй като заповедта за възлагане на ревизията (ЗВР) й е връчена през м. 01.2012 г. при изтекъл давностен срок на 31.12.2011 г. Счита, че неоснователно като начално салдо към 1.01.2005 г. не са взети предвид получени от нея в периода 2003 г. - 2005 г. парични средства от договори за заем, надлежно доказани чрез разписки. Поддържа превишение на приходите над разходите, респ. липса на основание за облагане по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. Претендира съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на АС и по същество на спора да отмени РА. Подробни съображения излага в писмени бележки от 20.05.2015 г. Ответникът по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив оспорва жалбата в писмено становище на юрк. Мария Григорова от 20.10.2014 г. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С оспорения пред АС РА № 161204116 от 17.10.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с решение № 1562/21.12.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив, на касаторката Станка Атанасова Колева-Дъбева е извършена ревизия за данъчен период 1.01.2005 г. - 31.12.2005 г. и са установени задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 1347.30 лв. и лихви за забава в размер на 1081.01 лв. При ревизията е установено обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Приети са за недоказани твърденията на лицето за получени заемни средства от шест физически лица и дарения от родители, като началното салдо към 1.01.2005 г. е прието за нулево. Определена е данъчна основа за 2005 г. в размер на 7863.75 лв. - установеното отрицателно салдо в паричния поток за 2005 г. от направени разходи за покупка на недвижим имот в размер на 2810.00 лв., внесени на каса в банка 1500 евро (2933.75 лв.), разходи за издръжка и живот от 2250.00 лв. и разходи за пътуване в чужбина от 320.00 лв. За да отхвърли оспорването, административният съд е приел за недоказано получаването на заемни средства общо в размер на 45 000 лв. поради липсата на достоверна дата на представените писмени договори за заем и разписки за получаване на сумите по смисъла на чл. 145, ал. 1 ГПК (отм.) и чл. 181, ал. 1 ГПК (в сила от 1.03.2008 г.), поради недеклариране на тези суми през 2009 г. и 2010 г. на основание чл. 50, ал. 1, т. 5, б. "г" ЗДДФЛ, вр. § 29а от ПЗР на ЗДДФЛ (ДВ, бр. 95/2009 г., в сила от 1.01.2010 г.). Не са кредитирани свидетелските показания за предоставени от Любомир Стефанов Бояджиев заемни средства и за дарени средства от родителите на Станка Дъбева и средства за гледане в размер на 10 000 лв., предоставени от бабата Станка Въчева Костадинова. Съдът е приел за доказано наличието на основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК и при липса на доказателства за доходи на ревизираното лице е формирал извод за материална законосъобразност на РА. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради неправилно приложение на закона. Задължението за подаване на декларация по чл. 41 ЗОДФЛ (отм.) за реализираните от ревизираното лице доходи през 2005 г. е възникнало през 2006 г., при действието на ДОПК. Съгласно чл. 109 ДОПК не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. Този срок не е давностен, а преклузивен срок. С изтичането му се препятства възможността на органите по приходите да установяват данъчните задължения. Този срок се прилага служебно и предопределя допустимостта на производствата за установяване на задълженията за данъци. По изложените съображения оплакването на касатора за необоснованост и незаконосъобразност на преценката на съда, че ревизионното производство е започнало с издаването на заповедта за възлагане на ревизията, е основателно. Този извод на решаващия съд е в противоречие с константната практика на Върховния административен съд, че началният момент на ревизионното производство е моментът на предприемането на действия по връчване на заповедта за възлагане, включително връчването на ЗВР. В случая ЗВР № 1106882 е издадена на 21.12.2011 г., но е връчена на ревизираното лице на 5.01.2012 г. Първоначалният момент на започване на ревизията следва да се свърже с връчването на заповедта за възлагане на ревизията, а не със самото й издаване. Данъчната ревизия на Станка Атанасова Колева - Дъбева е за установяване на задълженията й по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за периода 1.01.2005 г. - 31.12.2005 г. Според правилата за броене на сроковете, за задължения по ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. преклузивният срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК за образуване на производство по издаване на РА е започнал да тече на 1.01.2007 г. и изтича на 31.12.2011 г. Административният съд се е позовал на нормата на чл. 112, ал. 1 ДОПК, според която ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизия, но незаконосъобразно не е съобразил правилото на чл. 114, ал. 1 ДОПК, според което срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагане. С връчването на ЗВР на 5.01.2012 г., процесното ревизионно производство се явява незаконосъобразно като образувано след срока, визиран в чл. 109, ал. 1 ДОПК. Като е достигнал до обратния извод, съдът е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отменен РА досежно установените задължения за данък върху доходите на физическите лица по ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. При така формирания извод за започване на процесното ревизионно производство извън сроковете, предвидени в чл. 109, ал. 1 ДОПК, не следва да бъдат обсъждани доводите на лицето по приложението на материалния закон. При този изход на спора, решението на административния съд следва да бъде отменено и досежно присъденото с него юрисконсултско възнаграждение. На касаторката следва да се присъдят своевременно поисканите разноски в размер на 75.00 лв. за държавна такса, 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат пред първоинстанционния съд и 200 лв. възнаграждение за вещо лице, общо сума в размер на 575.00 лв. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,