Решение № 200 от 7.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 1204/2011 г.

Решение № 200 от 7.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 1204/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Производството е образувано по искане на главния прокурор на Република България. за възобновяване на чнд № 1469/2010 г. по описа на Варненски окръжен съд /ОС/, отмяна на постановеното определение от 29.09.2010 г., с което при условията на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23 от НК са групирани наложените на осъдения Т. Т. наказания, и за прекратяване на наказателното производство, поради допуснато нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. В съдебно заседание на 05.04.2011 г. депозираното искане се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура. Осъденото лице се явява лично и със служебен адвокат пред настоящия състав. В хода на съдебните прения защитата пледира за несправедливост на искането на главния прокурор, налагащо утежняване положението на Т. и моли то да не бъде уважавано. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: По предложение на прокурор при Окръжна прокуратура-Варна за кумулация на наказанията на Т. Д. Т., наложени с влезли в сила присъди, на 11.08.2010 г. е образувано чнд № 1411/2010 г., по описа на Варненския ОС. В рамките на проведената по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК процедура е постановено определение № 712 от 02.09.2010 г., с което при съблюдаване изискванията на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23 от НК компетентният орган е групирал наказанията на осъденото лице по нохд № 1108/2009 г., нохд № 1921/2009 г., нохд № 3661/2009 г., нохд № 456/2010 г., нохд № 904/2010 г. на Варненския РС и нохд № 199/2010 г. на ОС-Варна, като му определил една обща наказателна санкция - лишаване от свобода за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, увеличена на основание чл. 24 от НК с ДВЕ ГОДИНИ. Съдебният акт е бил предмет на въззивна проверка финализирала с решение № 179/26.11.2010 г. на В. АС, с което е потвърдено изцяло първоинстанционното определение. След инициираното от представителя на обвинителната власт производство по чнд № 1411/2010 г., по молба на Т. Т. за кумулация на наказанията по горепосочените дела, на 23.08.2010 г. е образувано и чнд № 1469/2010 г., по описа на Варненски ОС. Същото приключило с обявено на 29.09.2010 г. определение, с което при условията на чл. 25, вр. чл. 23 от НК на осъдения е наложено общо най-тежко наказание - ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода. Визираният акт не е бил обжалван и протестиран, в предвидените в Глава двадесет и първа срокове, и влязъл в сила, което обуславя приложимост на разпоредбите на чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. т. 1-3 от НПК. Атакуваното определение е постановено при дерогиране на принципа "non bis in idem", регламентиран в чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК. Съгласно цитираната норма наказателно производство не се образува, а образуваното се прекратява, когато спрямо същото лице за същите престъпления има висящ процес; влезли в сила присъда, постановление, разпореждане или определение за прекратяване на наказателното дело.(*1) Конкретиката по разглеждания казус сочи на инициирана по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК процедура по чнд № 1469/2010 г. на Варненски ОС, при незавършено производство по чнд № 1411/2010 г. с идентичен предмет, което е процесуално недопустимо. В коментирания смисъл акцентираното от защитника възражение за по-благоприятните санкционни последици по делото е ирелевантно. Очертаните фактически констатации и формираните правни изводи за несъобразяване с предписанията на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, обосновава заключение за допуснато от контролирания съд съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК и предпоставя основателност на депозираното искане на главния прокурор за възобновяване на чнд № 1469/2010 г. на ОС-Варна, отмяна на постановеното по него определение от 29.09.2010 г., и прекратяване на наказателното производство. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд,