Решение № 12498 от 18.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1943/2017 г.

Решение № 12498 от 18.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1943/2017 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Р. В., с адрес в гр. С., чрез процесуален представител, срещу решение № 7775/07.12.2016 г. по адм. д. № 4240/2016 г. на Административен съд С.-град (АССГ), с което е отхвърлено оспорването й срещу заповед № ЧР-СП-36/30.03.2016 г., издадена от председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" /УС на АПИ/. Касаторката поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, че обжалваното решение е постановено при погрешна оценка на доказателствата, нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, същото е необосновано и постановено при непълно изследване на фактите по делото. Иска неговата отмяна и претендира присъждане на заплатеното адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - председател на УС на АПИ, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от касатора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. От фактическа страна е установено от АССГ, че към датата на издаване на оспорената заповед Вангелова е заемала длъжността "главен счетоводител" в отдел "Финансово счетоводен" в дирекция "Бюджет, финанси и заплащания по проекти" при АПИ. Същата е подала заявление рег. № 93-01-2526/30.03.2016 г. до председателя на УС на АПИ (приложено по делото на л. 65), с което е поискала да бъде освободена от заеманата длъжност. Поставена е от органа по назначаването резолюция "Да. Считано от 31.03.2016 г." като с оспорената пред АССГ заповед № ЧР-СП-36/30.03.2016 г., издадена от председателя на УС на АПИ, считано от 31.03.2016 г. е прекратено служебното правоотношение с В. В. на заеманата длъжност, на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Посочено е, че служебното правоотношение се прекратява по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. По делото са приети доказателствата, от които се установява, че срещу оспорващата са образувани дисциплинарни в хода на които са поискани и дадени писмени обяснения на основание чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Вангелова е изготвила и доклад рег. № 93-01-2535/30.03.2016 г. до УС на АПИ, в който във връзка със заповед № ЧР-СП-36/30.03.2016 г. и неприемане и предаване на счетоводна документация и информация съгласно законовата уредба е заявено, че служителката няма да носи отговорност за същата, както и за неподписаните от нея с официален отказ или особено мнение договори. Съдът е изслушал и обсъдил в съдебното решение показанията на свидетелите Георгиева и Боговски. За да отхвърли оспорването, съдът е приел от правна страна, че не са налице основания за отмяна на административния акт по чл. 146, вр. чл. 168 от АПК. Решението е правилно. Не се спори, че молба с искане за освобождаване от заеманата длъжност е депозирана на 30.03.2016 г. от Вангелова до председателя на УС на АПИ, като същата е резолирана с "Да, Считано от 31.03.2016 г. " с което отправеното предложение от страна на служителя към работодателя е било прието в съответствие с разпоредбата на чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл в следствие на което е издадена и оспорената заповед. Касаторката твърди, че не е била налице хипотезата на чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл, тъй като била подала молбата под натиск. Това твърдение обаче не е подкрепено с никакви доказателства, посочени пред първоинстанционния съд, нито са представени доказателства пред настоящата инстанция за установяване на касационни основания по смисъла на чл. 219, ал. 1 от АПК. Цитираните писмени обяснения на служителката, касаещи провежданите срещу нея дисциплинарни производства са ирелевантни за съдебния спор, тъй като предмет на оспорване пред първоинстанционния съд не е административен акт, издаден с правно основание, свързано с наказание за извършване на дисциплинарно нарушение, а заповед за прекратяване на служебно правоотношение по изразено взаимно съгласие. По тази причина първоинстанционният съд основателно не ги е кредитирал като "индиция" за липса на намерение за напускане на заеманата длъжност. От кредитираните свидетелски показания също не се установява нито пряко, нито косвено, доказване на упражнена принуда над служителката. Св. Георгиева посочва, че е била информирана от Вангелова за внезапното си искане за освобождаване от длъжност. В частния разговор свидетелката не посочва Вангелова да й е споделила, че е била принудена да подпише молба за напускане. Св. Боговски посочва, че в кабинета на председателя на УС на АПИ не е присъствал на обиди, заплахи и закани, отправяни към нея, докато е бил в кабинета охрана не е идвала, както се твърди в жалбата. По делото пред първоинстанционния съд не са представени други доказателства, подкрепящи тезата на касаторката за упражняване на принуда при подаване на молба за освобождаване на заеманата длъжност в АПИ. В този смисъл мотивите на съда за липса на основания за отмяна на административния акт се споделят от настоящата инстанция. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора няма възможност за присъждане на разноски на касаторката. На АПИ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 АПК в размер на 150 (сто и петдесет) лв., платимо от касаторката. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение