Решение № 9909 от 9.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6597/2012 г.

Решение № 9909 от 9.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6597/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на министъра на финансите за отмяна, на основание чл. 239, т. 3 АПК, на влязлото в сила решение № 15805 от 21.12.2009 г., постановено по адм. д. № 112 по описа за 2008 г. на Върховния административен съд, трето отделение. В молбата за отмяна се твърди, че с решение на Министерския съвет № 166 от 01.03.2012 г. е изменено предходно решение № 779 от 30.11.2007 г. на Министерския съвет. С решение № 779 от 30.11.2007 г. на Министерския съвет е била отчуждена част от имот № 331012 находящ се в землището на с. Капитан Андреево, с площ 10 843 кв. м, като целия имот е с площ 14 548 кв. м. Това решение е било обжалвано от Васко Димитров Козалиев от гр. Любимец и Георги Димитров Старчев от гр. София, в частта относно определеното им обезщетение за отчуждена част с площ от 10 843 кв. м, от имот пл. № 331012 в землището на с. Капитан Андреево, Хасковска област, като обезщетението е увеличено с решение № 15805 от 21.12.2009 г. постановено по адм. д. № 112/2008 г. на трето отделение на Върховния административен съд, чиято отмяна се иска в това съдебно производство. В молбата за отмяна се твърди, че с решение № 166 от 01.03.2012 г. на Министерския съвет е изменено предходното решение № 779/30.11.2007 г., като промяната засяга процесния имот пл. № 331012, който се заличава в отчуждителното решение. Ответникът - Министерският съвет, не се представлява и не взема становище. Заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството и НА "Пътна инфраструктура ", чрез процесуалните си представители, вземат становище за основателност на молбата за отмяна, като молят, тя да се уважи. Ответниците физически лица - Васко Димитров Козалиев и Георги Димитров Старчев, не се представляват и не вземат становище. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, намира за процесуална допустима молбата за отмяна, подадена от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 2 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С решение № 15805 от 21.12.2009 г. постановено по адм. д. № 112/2008 г. по описа на ВАС, III отд., чиято отмяна се иска, съдът е изменил размера на дължимото парично обезщетение, определено с решение № 779 от 30.11.2007 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала Марица" от км 5 + 100 до км 117 + 000 на територията на областите Стара Загора и Хасково, за отчуждената част с площ от 10 843 кв. м, от имот № 331012, в землището на с. Капитан Андреево, Хасковска област - собственост на Васко Димитров Козалиев и Георги Димитров Старчев, като е увеличил определеното на тези лица парично обезщетение от 22 732 лв. на 288 315 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 3 от АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или е основан на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. В конкретния случая молителят се позовава на основанието по чл. 239, т. 3 от АПК в последната хипотеза - акт на друго държавно учреждение, който в последствие е отменен. Това основание се отнася за случаите, когато решението, чиято отмяна се иска, е било обусловено от задължителната сила на административния акт. Отмяната на тези актове и то с обратна сила, оборва основата, на която е изградено решението и затова по силата на посочената законова хипотеза съдебното решение също следва да бъде отменено. В конкретния случай обаче тази хипотеза не е налице. С РМС № 779/30.11.2007 г. на МС на РБ е отчуждена част от имот № 331012 и е определено обезщетение. Това решение е било обжалвано пред съда и е налице влязло в сила съдебно решение. В последствие с ново Решение № 166 от 01.03.2012 г. на МС за изменение на РМС № 779/30.11.2007 г. отчуждения имот № 331012 записан под пореден № 75 в Приложението е заличен, т. е. с новото РМС по същество е отменено отчуждаването. Основният спорен въпрос който се поставя: относимо ли е РМС № 166 от 01.03.2012 г., с което всъщност се отменя отчуждаването извършено с предишното РМС № 779 от 30.11.2007 г., към правилността на решението по адм. д. № 112/2008 г. по описа на ВАС, III отделение. За да бъде приложена посочената хипотеза, на която се основава молбата за отмяна, е необходимо съдебното решение да е основано на административен акт, който да е съществувал към момента на издаване на съдебното решение и който впоследствие да е бил отменен. В конкретния случай обаче няма такава хипотеза, защото: 1) РМС № 166 от 01.03.2012 г. е административен акт, който е издаден след, а не преди влизане в сила на съдебното решение, 2) административният акт, който е предмет на съдебния контрол по адм. д. № 112/2008 г. по описа на ВАС, III отд. не е отменен, а е изменен, 3) РМС № 779 от 30.11.2007 г. представлява предмета на делото, а не административен акт, който да е бил относим към спора, тъй като правните последици от него са преюдициални за правилността на съдебното решение, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл. 239, т. 3 от АПК. Освен това РМС № 166/01.03.2012 г., с което всъщност фактически се заличават последиците от отчуждаването е нищожно, тъй като е издадено извън хипотезите на чл. 91 и чл. 99 от АПК, в които издателят може сам да измени или отмени административния акт индивидуалният административен акт е бил обжалван пред съда и решението е влязло в сила и от друга страна е издаден извън сроковете по чл. 102 от АПК. Няма пречка съдът да осъществи косвен съдебен контрол върху законосъобразността на административен акт, когато той е посочен като основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. По изложените съображения молбата за отмяна като неоснователна и следва да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК настоящият петчленен състав на Върховният административен съд, първа колегия,