Решение № 3549 от 3.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12074/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Й. В. П., чрез адв. Р. Стефанова, съдебен адрес: гр. Враца, ул. Софроний Врачански 3, ет.3, офис 2, срещу Решение 18175/27.09.2024 г. на Административен съд София - град /АССГ/, постановено по адм. дело 5173/2022 г. С обжалваното решение е отменено по жалба на М. П. Ц., М. Е. Л. и В. М. Л. Позволително за сеч 0397692/31.10.2017 г., издадено от лесовъд Й. В. П., като незаконосъобразно и Й. П. е осъден да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение с доводи, че то е недопустимо и незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон, постановено при грубо нарушение на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. т.2 и т.3 от АПК. Сочи се, че първоинстанционният съд се е произнесъл за незаконосъобразност на процесното позволително за сеч, при положение че е бил сезиран от жалбоподателите за нищожност на същото. Моли касационната инстанция за остави жалбата без разглеждане и да прекрати съдебното производство. В съдебно заседание касаторът се явява лично и се представлява от адв.Стефанова, която поддържа касационната жалба. Излага съображения за недопустимост, алтернативно - за незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответниците по касация М. П. Ц., М. Е. Л. и В. М. Л. оспорват касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез адв. И. Мишева. Процесуалният представител моли обжалваното решение да се остави в сила. В съдебно заседание ответниците не се явяват лично, представляват се от адв. Мишева, която поддържа подадения писмен отговор по касационната жалба и моли съда да остави в сила решението на АССГ като правилно и законосъобразно. Претендира направените в касационното производство разноски по представен списък на същите. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, по следните съображения: Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е недопустимо отменително основание по чл. 209, т. 2 от АПК. Производството по адм. дело 5173/2022 г. по описа на АССГ е било образувано по искова молба от М. П. Ц., М. Е. Л. и В. М. Л., чрез адвокат И. Мишева, срещу Изпълнителна агенция по горите, правно основание - чл.1, ал.1 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди, във вр. с чл.203,ал.2 от АПК, обща цена на исковете - 56 000 лв. С Определение 4211/26.05.2022 г. производството по делото е разделено, като предмет на адм. дело 5173/2022 г. е Позволително за сеч 0397692/31.10.2017 г., издадено от лесовъд Й. В. П. с искане за обявяването му за нищожно. С Определение 751 от 26.01.2023 г. по адм. дело 5173/2022 г. по описа на Административен съд София град е оставена жалбата без разглеждане като недопустима, като е прието, че е налице изискване за задължителен, предварителен административен контрол. Определение 141/08.01.2024 г. по адм. дело 8490/2023 г. на ВАС е отменено Определение 751 от 26.01.2023 г. по адм. дело 5173/2022 г. и делото е върнато на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия със задължителни за първоинстанционния съд указания. Касационната инстанция намира за нужно да отбележи, че искането на ответниците по касация, с което са сезирали административния съд, е за обявяване нищожност на процесното позволително за сеч. Жалбоподателите са изложили съображения, че позволителното за сеч е издадено въз основа на несъществуващи искания на собствениците, неавтентични документи и при липса на основание и компетентност на административния орган да ги издаде. Не се спори по делото, че в настоящия случай процесното позволително за сеч не е обжалвано по административен ред. Както е посочил ВАС в Определение 141/08.01.2024 г. по адм. дело 8490/2023 г. оспорването на административните актове по административен ред, включително когато това е процесуална предпоставка за съдебното обжалване, се извършва в установен в закона преклузивен срок. По - горестоящият административен орган не може да бъде сезиран безсрочно с жалба за прогласяване нищожност на първоначалния административен акт, защото законодателят не предвижда такъв ред. Изискването за задължително предварително обжалване по административен ред се отнася само за случаите, в които по - горестоящият административен орган е сезиран в 14-дневния срок при оспорване по административен ред, като абсолютна процесуална предпоставка за съдебно обжалване. С пропускането на този срок издаденият акт влиза в сила. Само срещу нищожни административни актове е допустима защита и след този момент, но спорът е подведомствен вече на съда. ВАС изрично е посочил в диспозитива на Определение 141/08.01.2024 г. по адм. дело 8490/2023 г., че връща делото на първоинстанционния съд за произнасяне по жалбата на М. П. Ц., М. Е. Л. и В. М. Л. с искане за обявяване на нищожност на позволително за сеч 0397692/31.10.2017 г., издадено от лесовъд към Регионална дирекция по горите - гр. Берковица към Изпълнителна агенция по горите. След като процесното позволително за сеч е влязло в сила, поради необжалването му по административен ред, административният съд може да извърши единствено контрол за нищожност на същото, по аргумент от разпоредбата на чл. 149, ал. 5 от АПК, съгласно която административните актове могат да се оспорват по съдебен ред с искане за обявяване нищожността им без ограничение във времето. В Закона за горите и в Наредба 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите не се предвидени специални процесуални правила относно хипотезите на подадени искания за обявяване на нищожност, направени след изтичане срока за обжалване, поради което следва да се прилагат общите правила на АПК, като спорът се отнася пред административния съд. Следва да се подчертае, че с разпоредбите на чл. 57 и сл. от Наредбата за сечите в горите са регламентирани реда и условията за упражняване на правомощието на компетентните органи да обезсилват позволително за сеч, което обаче е различно по характер и последици от правомощието да прогласяват нищожност на административния акт и не е уредено изрично в цитираната Наредба. От друга страна - ответниците по настоящото касационно производство, съответно - жалбоподатели в първоинстанционното съдебно производство, са направили искане единствено за нищожност на процесното позволително за сеч. АССГ се е произнесъл за незаконосъобразност на позволителното за сеч, като в съдебното решение липсват мотиви относно валидността на обжалвания административен акт. Административният съд е постановил съдебния си акт в нарушение не само на указанията на ВАС, дадени в горецитираното определение, но и при непредявено искане от иницииращите съдебното производство лица, т.е. съдът не се е произнесъл по заявения с оспорването предмет за нищожност на процесното позволително за сеч, а е извършил проверка за законосъобразност на същото, но е изложил съображения единствено досежно спазването на материалния закон. Съдът не е извършил цялостна проверка на административния акт на всички основания по чл.146 от АПК, каквото задължение има съгласно нормата на чл.168, ал.1 от АПК. Съдебно решение, постановено по незаявен с оспорването предмет, е недопустимо. Поради това обжалваното решение следва да се обезсили и делото да се върне на друг състав на същия съд за ново разглеждане. При новото разглеждане съдът ще следва да извърши проверка за нищожност на Позволително за сеч 0397692/31.10.2017 г., издадено от лесовъд Й. В. П., като съобрази дали твърдените от жалбоподателите нарушения на материалния закон са толкова тежки, че да се отразяват непоправимо върху съдържанието и волеизявлението на административния орган до такава степен, че същото да е нищожно. При новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, съдът следва да се произнесе и по претенциите за разноски пред настоящата инстанция. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 3, предл. 2-ро от АПК Върховният административен съд, Пето отделение