Решение № 9514 от 19.8.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7797/2023 г.

С. Е. Ц. е подала касационна жалба срещу решение 673/26.05.2023 г. по адм. дело 722/2022 г. по описа на Административния съд-област София, с което са отхвърлени предявените от нея искове срещу Апелативния съд-София, Софийския градски съд, Административния съд-София-град и Прокуратурата на Република България за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди от отмененото като незаконосъобразно решение на комисията по чл. 401, ал. 1 ЗСВ, в частта по т. I, т. 2, с което С. Е. Ц. е отписана от списъка на вещите лица за съдебния район на Софийския градски съд , както следва: иск за сумата 3900 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи, причинени в периода 26.04.2013 г. - 24.02.2017 г., иск за сумата 100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в периода 26.04.2013 г. - 16.11.2020 г. ведно със законната лихва върху обезщетенията, считано от датата на исковата молба -13.11.2020 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважат предявените искове и се присъдят разноски. Ответниците, Апелативният съд-София, Софийският градски съд, Административният съд-София-град и Прокуратурата на Република България, са оспорили касационната жалба и са поискали да бъде отхвърлена с присъждане на разноски. Представителят на Прокуратурата на Република България, участваща като контролираща страна, е дал заключение, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на С. Е. Ц., с която срещу Апелативният съд - София, Софийският градски съд, Административният съд-София-град и Прокуратурата на Република България са предявени искове за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди от незаконен административен акт. В исковата молба се твърди, че през 2013 година ищцата била отписана от Списъка на вещите лица за района на Софийския градски съд. Издаденият акт за нейното отписване се основавал на неверни или на несъществуващи обстоятелства и бил отменен от съда като незаконосъобразен. Отзвукът от този акт сред нейните колеги, сред съдии, съдебни служители и страните по дела, имал силно негативен ефект върху нея и довел до трайни и невъзвратими вреди за здравето й. За времето от 26.04.2013 г., когато С. Ц. узнала, че е отписана от списъка на вещите лица, до 16.11.2020 г., когато била заведена исковата молба, тя понесла имуществени вреди, които претендира да бъдат възмездени със заплащането на сумата 3 900 лева. В периода 26.04.2013 г. - 24.02.2017 г., ищцата понесла и неимуществени вреди, изразяващи се в морални болки и душевни страдания, както и сериозно засягане на здравето й, за обезщетяването на които поискала да й бъде заплатена сумата 100 000 лева. Върху исковите суми ищцата претендира да й бъде заплатена и законна лихва, считано от датата на исковата молба. Административният съд установил, че през 2010 год. С. Е. Ц. е била вписана като вещо лице в раздел "Съдебно-криминалистически експертизи" от Списъка на вещите лица за района на Софийския градски съд. С решение на комисията по чл. 401, ал. 1 ЗСВ за утвърждаване на списъка на вещите лица по протокол от 26.04.2013 г., в частта по т.I.2, С. Ц. е отписана от Списъка на вещите лица за съдебния район на Софийския градски съд, с мотиви, че не отговаряла на изискванията на чл. 13, т. 3, 4, 6 и 7 от Наредба 3 от 30.11.2012 год. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица (отм.). По жалба на С. Ц., с решение 4454 от 26.06.2015 год. по адм. дело 4571/2014 г. по описа на Административния съд-София град, влязло в сила на 26.04.2016 г., решението на комисията по чл. 401, ал. 1 ЗСВ в частта по т.I.2. било отменено и преписката била изпратена на органа за ново разглеждане при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. Видно от обнародвания в Държавен вестник, бр. 18 от 24.02.2017 г., "Списък на специалистите, утвърдени за вещи лица от комисията по чл. 401, ал. 1 ЗСВ за съдебния район на Софийския градски съд за 2017 година", С. Ц. е вписана в него. В подкрепа на твърденията на ищцата, че отписването й от "Списъка на вещите лица за района на Софийския градски съд" е довело до увреждане на здравето й, са представени медицински документи, според които е диагностицирана [заличен текст], който бил [заличен текст]. На 10.08.2020 г. на ищцата била извършена [заличен текст], при която били [заличен текст]. Съгласно експертно решение 1374/30.04.2020 г. на Териториална експертна лекарска комисия - София на С. Ц. е определена първа група инвалидност със срок до 01.04.2020г. По делото са представени и служебни бележки за изплатени на С. Ц. суми като възнаграждение за изготвени от нея експертизи. Представени са и жалби от страни по дела с искания за отвод на ищцата като вещо лице поради заличаването й от списъка на вещите лица, както и определения на съда, с които се отменят определения за назначаването на С. Ц. като вещо лице. За установяване на физическото и психо-емоционалното състояние на ищцата по делото са разпитани свидетелите Д. и Ц.. Свидетелят Д., адвокат, който е работил с Ц., разказва, че той и негови колеги, узнавайки за заличаването й от списъка на вещите лица, са й правили отводи за времето до 2017 година. При срещи с ищцата тя му споделяла, че заличаването й се отразило на психиката й и на доходите й, че в резултат на преживения стрес е отключила [заличен текст], че се появили и проблеми в семейството й. След вписването й отново в списъка през 2018 година тя започнала работа като вещо лице, но все още нейни колеги поставяли под съмнение нейния професионализъм. Свидетелят Ц., съпруг на ищцата, свидетелства, че до 2013 година тя е била енергичен, жизнен, емоционален човек, но след отписването й от списъка била потисната, страдала от безсъние, нямала мотивация. След повторното й включване в списъка на вещите лица срещу С. Ц. имало публикации в интернет форум, използван от юридическите среди. Тя била отхвърлена от някои от колегите й, които не я включвали в експертизи, а това се отразило на нейните доходи. Появили се и сериозни здравословни проблеми. Преди да се впише като вещо лице, С. Ц. работела в Института по криминалистика и криминология към Министерството на вътрешните работи, но била уволнена дисциплинарно за нарушаване на Етичния кодекс на Министерството на вътрешните работи. Във връзка с уволнението й имала [заличен текст], но ги преодоляла. Свидетелят не знаел съпругата му да е имала нужда от психологическа помощ към 2011 година, както и да се е консултирала със специалист. Съгласно амбулаторен лист от 01.08.2019 г., издаден от д-р Карадалиев от Многопрофилната болница за активно лечение по неврология и психиатрия "Свети Наум"- София, на ищцата е снета следната анамнеза: [заличен текст]. По делото е изслушано заключение на комплексна съдебно-медицинска експертиза. Според заключението, стресът е състояние, което съпътства човешкия живот, но не е етиологичен фактор, който може да предизвика злокачествен процес в човешкия организъм. При определени условия обаче, когато е по-продължителен и по-тежък, стресът може да намали защитните сили на организма и да улесни действието на канцерогените фактори. Заболяването на [заличен текст], с което ищцата била диагностицирана, можело да е причинено предимно от екзогенни фактори. Стресът не би могъл да е фактор и за другите, диагностицирани заболявания на ищцата - [заличен текст] и [заличен текст]. Стресът би могъл да е канцерогенен фактор при тежко състояние, променящо не само поведението, но и личността на страдащия, и ако е действал продължително време, без светли периоди, без да е провеждано адекватно лечение, без да е оказвана подкрепа от семейството. Експертното заключение е било прието от съда, но е оспорено от ищцата поради това, че в състава на експертизата не е участвал клиничен психолог, тъй като случаят се свързвал със стреса като фактор, който трябвало да е клинично и психологично установен. От правна страна административният съд приел, че по делото е установена една от предпоставките на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, необходими за ангажиране на имуществената отговорност на държавата отменен като незаконосъобразен административен акт. За да се присъдят претендираните от ищцата обезщетения, следвало да бъдат доказани и другите предпоставки, предвидени от нормата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ настъпването на имуществени и неимуществени вреди и пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразния административен акт и настъпилите вреди. Съдът посочил, че след отписването на ищцата от списъка на вещите лица доходите й намалели. Страните по делата правели искания да бъде заменена като вещо лице и тези искания били уважавани от съответния съд. Същевременно било установено, че тя не е прекратила изцяло дейността си като вещо лице. Въз основа на установените факти административният съд приел, че предявеният иск за обезщетяване на имуществени вреди е неоснователен. Замяната на ищцата с друго вещо лице във висящо съдебно производство се постановявала с определение на съдебния състав, поради което не би могло да се направи извод, че неизплащането на възнаграждения на ищцата за изготвените от нея експертни заключение се явявало пряка и непосредствена последица от решението на комисията по чл.401, ал.1 ЗСВ. Изплащането на възнаграждение на вещото лице съгласно Наредбата за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица се извършвало след приемане на заключението. Съгласно действащата, съответно, в предходно действащата наредба, определеното възнаграждение не се изплащало, ако органът, възложил експертизата, откаже да приеме заключението на вещото лице. Тъй като доказателствата не сочели, че С. Ц. е понесла имуществени вреди, изразяващи се в неизплатени депозитни суми за изготвянето на заключение по висящи дела, именно поради незаконосъобразното решение на комисията по чл. 401, ал. 1 ЗСВ, в условията на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка, предявеният иск за заплащане на сумата 3900 лева като обезщетение за имуществени вреди заедно със законната лихва върху главницата, бил отхвърлен. Административният съд счел за неоснователен и предявения от С. Ц. иск за обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени в периода 26.04.2013 г. - 16.11.2020 г., изразяващи се в преживяна от нея обида, накърнено добро име и престиж, пропуснати възможности за професионална реализация, в душевни страдания, както и в сериозно засягане на здравето й. Съдът посочил, че показанията на двамата свидетели доказват, че Ц. е понесла неимуществени вреди, свързани с негативни психо-емоционални преживявания, но те не се явяват пряка и непосредствена последица от решението, а са резултат от поведението на трети лица. Не се доказвала и причинно-следствена връзка между отмененото решение и влошеното здраве на ищцата, както се установявало от заключението на назначената комплексна медицинска експертиза. С тези мотиви административният съд отхвърлил предявените искове. Касационната инстанция намира, че решението е постановено при спазване на съдопроизводствените правила, обосновано е и съответства на материалния закон. Административният съд е направил законосъобразна преценка, че не е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между отменения акт на комисията по чл.401, ал.1 ЗСВ и твърдените от ищцата имуществени и неимуществени вреди. На касационната инстанция е служебно известно влязлото в сила решение 9431/29.06.2012г. по адм. дело 12426/2011 г. по описа на Върховния административен съд, с което е отхвърлена жалбата на С. Е. Ц. против заповед К-5003/18.05.2011г. на министъра на вътрешните работи. С тази заповед на С. Е. Ц., служител в Научноизследователския институт по криминалистика и криминология при Министерството на вътрешните работи, е наложено дисциплинарно наказание уволнение за това, че [заличен текст]. С. Ц. е била [заличен текст]. По случая била образувана преписка ЗМ 607/2011г. по описа на Девето РПУ-СДВР, а материалите били изпратени на Районна прокуратура София. Именно заради това деяние, санкционирано с дисциплинарно уволнение от Министерството на вътрешните работи, С. Ц. е отписана от списъка на вещите лица. Не отмененият административен акт на комисията по чл.411 ЗСВ, а тези обстоятелства, които са станали известни в професионалната среда на ищцата, и - както и един от свидетелите посочва - са добили и още по-широка известност след като са били оповестени във форум за правни новини, злепоставят ищцата и са станали причина за душевните й страдания и за накърняване на доброто й име, както и за намаляване на обема на дейността й като назначено по делата вещо лице. При положение, че дисциплинарното уволнение на ищцата е станало публично достояние, не би могло категорично да се приеме, че тя би била назначавана от съда по дела, по които е допусната криминологична експертиза, дори и да фигурира в списъка на вещите лица. Вписването в списъка на вещите лица е възможност за упражняване на дейността, която може се реализира само ако съдът назначи съответното вещо лице за изготвяне на експертно заключение. Извършеното от С. Ц. правонарушение е от такъв характер, че може да е основание за отвод в качеството й на вещо лице по чл.22, ал.1, т.6 ГПК, тъй като поставя под съмнение професионалния й интегритет. Съгласно чл.196 ГПК разпоредбите на чл.22, ал.1, които съставляват основание за отвод на съдията, се прилагат съответно и за вещите лица. Всяка от страните може да поиска отстраняване на вещото лице, ако са налице основанията по ал.1. Наличието на основание за отвод се преценява от съда, който се произнася с определение по искането на отстраняване на вещото лице. Тъй като искът за обезщетяване на имуществени вреди се основава на твърдения за неполучени възнаграждения по висящи дела вследствие на изключването на ищцата от списъка на вещите лица, той основателно е бил отхвърлен при положение, че актът, по силата на който ищцата е била отстранена от участие в делата, е определение на съответния съд. Последиците от издадените съдебни постановления заедно с останалите фактически обстоятелства, свързани с дисциплинарното уволнение на ищцата, и съпътстващите го проблеми за емоционалното й състояние и професионалната й кариера, опосредяват връзката между отменения административен акт и свързаните с него негативни преживявания. Доказано е, ищцата е имало предходни [заличен текст], катализирани във връзка с дисциплинарното й уволнение, от които не е възможно да бъдат отделени само тези, свързани с отписването й от списъка на вещите лица. Заедно с това следва да се отбележи, че ищцата не би могла да претендира обезщетяване на вреди за периода 26.04.2016 г. 16.11.2020 г. при положение, че увреждащият - по нейно твърдение- административен акт вече е бил отменен. Затова следва да се сподели преценката на първоинстанционния съд, че липсва пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между отменения като незаконосъобразен административен акт и понесените от ищцата нея морални вреди. Законосъобразен е и изводът на административния съд, че няма причинно-следствена връзка между влошеното здраве на ищцата и актът, с който е била отписана от списъка на вещите лица за района на Софийския градски съд. Заключението на назначената медицинска експертиза изключва негативните преживявания на ищцата като фактор за заболяванията, с които е била диагностицирана след повторното й включване в списъка на вещите лица. Представените от С. Ц. пред касационната инстанция нови писмени доказателства не променят този извод. Съдът не е допуснал процесуално нарушение като е приел заключението на медицинската експертиза, в състава на която не е включен психолог. Участието на психолог не би имало никакъв принос за заключенията на другите две вещи лица, които са се произнесли в сферата на своята компетентност. Приключването на делото без да е изслушано заключение на психолог не се отразява на правилността на решението, при положение, че искът за обезщетяване на неимуществени вреди не е отхвърлен поради липсата на доказателства за настъпването на вреди от такъв характер. При отсъствието на елемент от фактическия състав по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, имуществената отговорност на държавата не може да бъде ангажирана. Като е отхвърлил предявените искове, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Съгласно чл.78, ал.8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. С оглед изхода на делото в полза на Прокуратурата на Република България, която е била защитавана от юрисконсулт, следва да се присъди възнаграждение в размер на 200 лева. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд