Решение № 8850 от 3.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11603/2008 г.

Решение № 8850 от 3.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11603/2008 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Севдалина Стефанова Първанова от гр. Шумен против Решение № 166/14.07.2008 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), с което е прието за установено, че спрямо жалбоподателката Севдалина Първанова не е била извършена дискриминация от страна на директора на ОУ "Иван Вазов" гр. Шумен Пламен Механджиев по смисъла на чл. 4, ал. 2, чл. 4, ал. 3 и чл. 5 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) и е оставена без уважение жалбата й. Твърди се, че решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му. Ответникът, Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Заинтересованата страна - Началника на РИО на МОН гр. Шумен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Заинтересованата страна - директора на ОУ "Иван Вазов" гр. Шумен Пламен Механджиев, редовно призован, не се явява и представлява. Ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата. Като доказателства по делото са приложени представените с административната преписка и жалбата писмени доказателства. След като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, седмо отделение, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Производството пред административния орган е образувано по жалба с вх. № 44-00-5366/26.06.2007 г. на Севдалина Стефанова Първанова от гр. Шумен, с твърдения за дискриминация при упражняване правото на труд и тормоз на работното място от страна на директора на ОУ "Иван Вазов" гр. Шумен Пламен Механджиев, осъществена чрез принуждаването й да подаде молба за преждевременно пенсиониране. За да постанови решението си КЗД е приела, че вследствие на съкращаване на паралелки в ОУ "Иван Вазов" гр. Шумен са намалели часовете по някои общообразователни предмети, в това число и български език и литература (БЕЛ), което от своя страна довело до необходимостта от съкращение на една от двете щатни бройки на преподаватели по БЕЛ. Изложени са мотиви, че след извършен подбор от страна на директора за съкращение е предложена жалбоподателката, с довода, че другата преподавателка по БЕЛ Милка Тодорова има II ПКС и е по-квалифицирана, като същевременно на жалбоподателката са предложени три възможности, а именно - да работи на 1/2 щат през учебната 2007/2008 г.; да се пенсионира по-рано от навършване на определената възраст и да бъде съкратена на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. КЗД е постановила оспореното решение, с което е установила, че в случая липсват данни за пряка и непряка дискриминация, както и данни за целенасочен тормоз по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр., във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. Компетентността на КЗД е уредена в разпоредбата на чл. 47 от ЗЗСД, където са регламентирани правомощията, с които разполага при решаването на визираните в същия текст въпроси, в качеството й на независим специализиран държавен орган, осигуряващ предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и равенство на възможностите. Фактическата обстановка е правилно изяснена от административния орган и се споделя от настоящия състав на Върховния административен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 5 от ЗЗСДискр., тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1, сексуалният тормоз, подбуждането към дискриминация, преследването и расовата сегрегация, както и изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се смятат за дискриминация. Изброените в текста на чл. 4, ал. 1 от същия закон признаци са: пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. В разпоредбата на т. 1 от § 1 на ДР на ЗЗСД е дадено определение на понятието "Тормоз" - всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. В нормите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 4 от ЗЗДискр. се съдържа определение на понятията "пряка дискриминация" и "непряка дискриминация", като и в двата случая санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗД или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. За да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр., е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма, както от обективна, така и от субективна страна. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е обвързан от признак по чл. 4 от ЗЗДискр. В този смисъл не е достатъчно да се установи тормоз на определени лица в конкретен случай, а е необходимо да се докаже още, че този тормоз е извършен съзнателно по някой от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение, в случая тормоз, и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от закона. Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр., в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. В съответствие със задълженията си сезирания държавен орган е осигурил пълно и всестранно разкриване на обстоятелствата в образуваното пред него производство след което е постановил решение си. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, счита обжалваното решение на КЗД за законосъобразно, като издадено от компетентният административен орган, в кръга на правомощията му, в предвидената от закона форма и постановено при спазване на процесуалните правила и релевантите материалноправни норми и при липса на основания за отмяната му. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение