Решение № 13165 от 5.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1703/2010 г.

Решение № 13165 от 5.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1703/2010 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по две касационни жалби: от Областния управител на област с административен център-гр. Варна и от Милан Петров Патак от гр. Варна, против решение № 1542/1.10.2009 г., постановено от Административен съд-гр. Варна, ХХХIII състав, по адм. д. № 2081/2007 г. Касационните жалби са подадени от активнолегитимирани страни, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. С обжалваното решение административният съд е отменил заповед № РД-07-7706-204/08.08.2007 г. на Областния управител на Варненска област за одобряване на плана на новообразуваните имоти на селищно образувание, местност "Сотира", землище Варна, за имоти 417,418,419,940 и 488 относно записванията в регистъра на собствеността към ПНИ и осигуряването на достъп до път или улица и е върнал преписката на административния орган за произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на съдебното решение и е отхвърлил жалбата в останалата част, като е осъдил Областната управа - гр. Варна, да заплати на Милан Петров Патак, направените по делото разноски в размер на 120 лв. За да постанови решението си съдът е приел следното: Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на оспорения адм. акт, тъй като в регистъра към ПНИ като собственик на новообразуван имот № 418 е вписан неговия праводател Еделвайс Николов. Твърди се и намалена площ на НИ № 418,за сметка на увеличение площта на съседните имоти. Незаконосъобразно адм. орган е одобрил ПНИ, като НИ № 418 не е записан на негово име в регистъра към плана, като му е отредена площ по-малко от притежаваното право на собственост на жалбоподателя и без да се осигури достъп до път, а е оставена само една пътека от 1 м. В тази връзка прави искане за отмяна на постановения адм. акт в частта му относно процесните имоти № № 417,418,419,488 и 940. При изготвянето на ПНИ адм. орган не се е съобразил с осъществената разпоредителна сделка с правото на собственост от заинтересованото лице Еделвайс Николов в полза на жалбоподателя, извършена преди датата на издаване на оспорената заповед от Областния управител. Неспазването на правната норма на чл. 28, ал. 10 от ППЗСПЗЗ от ответника е довело до незачитане на правото на собственост на жалбоподателя. В този смисъл е налице незаконосъобразност на оспорената заповед, която налага промяна в регистъра на ПНИ съобразно придобитите права от Милан Патак по представения титул на собственост. Административният орган не е спазил задължението при издаването на оспорената заповед да съобрази всички факти и обстоятелства от значение за издаването й. Съдът е намерил за неоснователно твърдението на жалбоподателя за променени граници поради намалена площ на имот № 418 по ПНИ, тъй като видно от представения нот. акт № 140/2003 г. по описанието на придобития имот фактическата площ по цифровия модел на имот № 418 по КП от 2000 г. на м. Сотира, е 563 кв. м, а не 800 кв. м. Именно с тази площ се е съобразила ответната страна при проектирането на новообразуван имот № 418 по ПНИ, което е правилно. Промени в твърдяните несъответствия от Милан Патак могат да се извършат по реда на чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР за отстраняване на непълноти и грешки в кадастралната карта. При изработването на ПНИ следва да се спазва правилото на чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, съгласно което за всеки имот се осигурява достъп до път или улица с минимална широчина между границите на имотите-5 м., но не по-малко от 3.5 м. Установеният по безспорен начин факт, че достъпът до имот 418 по ПНИ се осъществява от пътека с широчина 1-1.3 м, която не е реализирана на място, навежда извода за материална незаконосъобразност на оспорената заповед на областния управител. Несъобразяването с изискванията на чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ и с действителните права на собственост на жалбоподателя по отношение на имот, включен в ПНИ, налага извода за неспазване на материалноправните разпоредби по издаване на обжалваната заповед. В касационната жалба на Областния управител на Варненска област се правят следните доводи: За да постанови решението си съдът е приел, че имотът на жалбоподателя не е записан на негово име в регистъра към ПНИ и до имота не е осигурен достъп до път, съгласно изискванията на чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. В мотивите на решението съдът е обсъждал единствено искането на жалбоподателя за имот № 418 относно записването в регистъра към ПНИ, докато в диспозитива на решението си е отменил процесната заповед относно записванията в регистъра и на имоти № № 417,419,940 и 488,с каквото искане съдът не е бил сезиран. От събраните по делото доказателства е безспорно установено, че процесните имоти са съществуваща собственост на собственици, на които не е била отнета или отчуждена собствеността. Видно от картния материал по делото, достъпът до имота на жалбоподателя се осъществява чрез пътека, която е отразена в предходен кадастрален план и пренесена в ПНИ. По отношение на такива имоти областният управител не разполага с правомощия да променя границите и площта им и следва единствено да констатира в ПНИ това съществуващо положение. В касационната жалба на Милан Петров Патак се правят доводи за неправилност на оспореното съдебно решение в частта му, с която е отхвърлена жалбата и се иска отмяната му в тази част и постановяване на решение, с което жалбата му да бъде уважена и в тази част, по следните съображения: Решението е неправилно: необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречи на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и на чл. 28 от ППЗСПЗЗ. Видно от приложените документи за собственост на предходния собственик на ПИ № 418, както и от другите нот. актове за съседните имоти е, че жалбоподателят не попада в групата на ползувателите, на които по законов ред правото на ползване е било трансформирано в право на собственост, нито е бивш собственик на имоти с признато или възстановено право на собственост върху зем. земи или техен наследник, а настоящ собственик, който се легитимира като такъв с надлежен документ за собственост, т. е. носител е на правото на собственост на самостоятелно основание на имот, който не е бил внасян или включван в ТКЗС, ДЗС и др. селскостопански организации. Същото се отнася и за съседните на НИ 418, имоти. В тази връзка, при изработването на ПНИ е следвало да се отредят имоти без промяна в обема на правото на собственост, каквато правна възможност е предвидена в чл. 28, ал. 6 и 7 от ППЗСПЗЗ само за реституираните собственици и бивши ползуватели. В същата връзка, за процесните имоти ПКП е следвало да бъде изработен въз основа на плана от 1973 г., като е следвало да се съобрази заснемането на имота по геодезически методи, извършено трасиране и заснемане, отразено в нот. акт на жалбоподателя. Неправилно съдът е приел, че фактическата площ е по измерен цифров модел. Този извод противоречи както на нот. акт № 140/2003 г., така и на заключението на вещото лице. Съдът не се е съобразил с изводите, направени от експерта по отношение на фактическото ползване и фактическите граници на място. Ако бе коментирал в цялост заключението на вещото лице, би стигнал до извод, че цифровият модел, на който се е позовал, не е приложен на място, което означава, че този план не е влязъл в сила и не може да бъде основа на ПКП за ПНИ. ПНИ следва да отразява имота по фактическото ползване, което в случая е повече от приетото от съда, съгласно СТЕ и по-малко от представените документи за собственост. По отношение на КП от 2000 г. вещото лице сочи, че е одобрен цифровия модел, но няма данни да е приложен този план, като няма и доказателства в тази насока. Същевременно, вещото лице и при изслушването му в съдебно заседание заяви, че разлика в площта е установило за всички имоти, съседни на имот 418. Вещото лице обяснява още, че първо е изработен цифровия модел 2000 г., след това ПКП и накрая ПНИ. Няма данни КП от 2000 г. да е влязъл в сила и да е приложен, както няма данни, нито твърдения, да са уредени сметките при отреждането на имотите по този план. Съдът не е взел пред вид и обяснението на вещото лице, че имотът по нот. акт и по ПНИ са идентични, но има разлика в площите на тези два имота, като разликата в площите е след 1973 г. до одобряване на цифровия модел, като има разлика в конфигурацията по помощния план и по ПНИ, както и че границите на имотите № 418 и 940 по ПКП и по ПНИ, не съвпадат. Съдът не е обсъдил и констатираното по безспорен начин несъответствие на западната и на южната граница на имота на оспорващия и фактическото ползване, видно от скица № 1 на вещото лице, както и по отношение на северната с имот № 940 по предходния кад. план и по помощния план и ПНИ, които сочат на материална незаконосъобразност на атакуваната заповед. Границите на процесния имот, както и границите на съседните му имоти, не съвпадат с предходните планове. Всички съседни имоти са с различни площи и не съответстват на документите им за собственост, а площта на имот 418 е намалена, при това с повече от 1/3. Съдът не е взел пред вид и представените писмени доказателства относно ситуирането на имота през различните години, в това число протокол за съдебна делба от 27.07.1976 г. на ВРС по гр. д. № 1744/76 г., с който е поставен в дял имота на Аспасия Христова Стефанова, която по-късно с нот. акт № 57, том ХI, д. № 4401/1978 г. дарява на сина си Еделвайс Сандов Николов процесния имот с площ от 800 кв. м, от когото жалбоподателят закупува имота през 2003 г. Представено е и решение от 17.07.1997 г., постановено по гр. д. № 1710/1996 г. на ВРС, с което е поставен в дял и собственост на Еделвайс Сандов Николов, процесния имот с площ от 800 кв. м., както и скицата за имота, приложена към същото дело. Описаните доказателства жалбоподателят представил с цел установяване на параметрите на процесния имот през годините, съгласно които имотът винаги е имал площ от 800 кв. м. С протоколно определение от 29.04.2009 г. съдът преценил представените доказателства като неотносими към спора и не ги приел като доказателство по делото, с което е допуснато процесуално нарушение. Прилага към кас. жалба писмените доказателства. В нарушение на производствените правила и без мотиви съдът е изключил от доказателствата и резрешението за строеж, касаещо процесния имот, в което не само е посочена площта, но е ситуирана и бъдещата сграда с дадени отстояния до съседните имоти, което доказателство следва също да се цени по делото. От друга страна съдът не е съобразил и друго важно обстоятелство, че в разписния лист към ПНИ, имот № 418 е записан на Еделвайс Сандов Николов, а основанието за това е нот. акт № 57/1978 г., т. ХI. След като основанието е точно този нот. акт, ответникът е следвало да вземе пред вид при отреждането на имота по ПНИ, че площта на имота е 800 кв. м. Не е имало основание тази площ да бъде намалена, след като в този документ имотът е посочен с площ от 800 кв. м. Съдът не е съобразил точно пълното описание на имота в нот. акт № 140/2003 г., с площ по нот. акт 800 кв. м, по цифров модел от 563 кв. м, а по протокол за извършено трасиране на инж. Събев с дата 26.07.2003 г. -с площ от 782 кв. м. Така съдът освен цифровия модел, не е коментирал и не е взел пред вид площта по нот. акт от 800 кв. м и описаната площ от 782 кв. м по протокола за трасиране. Нещо повече, този протокол бе приложен към жалбата, но изключен от съда като неотносим. Като е направил изводите си без да вземе пред вид всички доказателства по делото, съдът е постановил едно неправилно решение, което следва да се отмени. Заинтересованите страни: Еделвайс Сандов Николов, Венцислав Пенчев Радев, Ангелина Димитрова, Минка Димитрова Спасова, Людмила Ангелова Самсарова, Анка Петрова Георгиева, Петър Станчев Георгиев, Камен Станчев Георгиев, Георги Атанасов Стоев, Димитричка Атанасова Панайотова и Мариана Георгиева Колева - редовно призовани, не се явиха в съдебното заседание. Заинтересованите страни Ангелина Димитрова и Минка Спасова, чрез адвокат Румен Величков, с писмени бележки, изпратени по пощата в деня на съд. заседание, оспорват касационната жалба на Милан Патак като неоснователна. Излагат доводи за правилност на оспореното съдебно решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба на Областния управител е основателна. Предмет на обжалване пред ВАС е заповед на областния управител за одобряване ПНИ досежно имот пл. № 418. Основателно е възражението, че с диспозитива на решението съдът е отменил ПНИ и относно записванията в регистъра към плана и по отношение на имоти, за които такова искане не е правено, поради което решението в тази част е недопустимо. Касационната жалба на втория жалбоподател, който е обжалвал ПНИ е неоснователна. В настоящето производство не се обсъждат въпроси, свързани с установяване правото на собственост, респективно кой, какво, колко и на какво основание владее и ползва. Предмет на настоящето производство е законосъобразното изготвяне на ПНИ в обжалваната му част. Той по своята същност е кадастрален план, изработва се по точно определен ред и отговаря на определени критерии. Тъй като с този план се установява фактическото положение на имотите, макар че се проектират и новообразувани имоти, при изработването му ответната страна правилно се е съобразила с фактическата площ по цифровия модел на имота по КП от 2000 г. на местността "Сотира", отразена и в НА № 140/03 г. от който жалбоподателят черпи права на заинтересована страна. Като се е основал на тези доказателства, съдът е направил верни фактически констатации, а правните му изводи са в съответствие с материалния закон. Поради това обжалваното съдебно решение е обосновано и правилно. Не са налице релевираните касационни основания за неговата отмяна. Разгледана по същество касационната жалба на Областния управител е основателна в частта и относно наведения довод за недопустимост на съдебното решение в частта му, с която е отменена заповедта на областния управител относно вписването в регистъра към ПНИ на собствениците на имоти № № 417,419,940 и 488. Регистъра на собствеността, неразделна част от ПНИ, е оспорен само по отношение записването на имот № 418 като собственост на Еделвайс Сандов Николов /праводател на жалбоподателя Патак/, вместо на жалбоподателя и не е оспорен по отношение на записването в регистъра на собствениците на посочените имоти. В тази си част съдебното решение е постановено свръх петитум и следва да се обезсили като недопустимо, на основание чл. 221, ал. 3 вр. чл. 209, т. 2 от АПК и вместо него да се прекрати производството по делото в тази му част. В останалата и част касационната жалба на Областния управител, за отмяна на оспореното решение като неправилно, на основание чл. 209, т. 3 от АПК, в частта му относно връщането на преписката на адм. орган в частта, касаеща осигуряване на достъп до път, е неоснователна. Касационната жалба на Милан Петров Патак е основателна. Решението на съда в частта му, с която е отхвърлена жалбата му срещу заповедта на областния управител за одобряване ПНИ по отношение площта и границите на имот № 418 и съседните нему имоти № № 417,418,419,940 и 488 е неправилно и са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му в тази част. Съображенията на настоящия състав на ВАС, са следните: При постановяването на решението си съдът не е преценил всички представени по делото доказателства, част от които е приел за неотносими към спора /приложени към касационната жалба и приети в кас. производство/ и направените от него изводи са в противоречие с приложимите нормативни актове. По делото е установено, че процесният имот № 418 по ПНИ, както и съседните му имоти не представляват имоти, които са били внесени или включени в ТКЗС, ДЗС и др. и признати за възстановяване, респективно-възстановени на бившите им собственици, нито имоти, предоставени за ползване на граждани, с трансформирано право на ползване в право на собственост, а се притежават в собственост въз основа на други придобивни основания, съгласно представените документи за собственост. Правилно е становището на Областния управител, че по отношение на такива имоти областният управител не разполага с правомощието да променя границите и площта им, а следва да ги нанесе в ПНИ, без да ги изменя. В конкретния случай обаче точно това не е сторено, а от заключението на вещото лице и писмените доказателства по делото е видно, че същите не отговарят по площ и граници на представените документи за собственост. В регистъра към собствеността процесният имот № 418 е записан като собственост на праводателя на жалбоподателя, въз основа на неговия документ за собственост, в който имотът е с площ от 800 кв. м /както и в предшестващите документи за собственост/. Видно от нот. акт № 140/23.09.2003 г., Еделвайс Сандов Николов продава на Милан Петров Патак собствения си недвижим имот, описан като дворно място, съставляващо ПИ № 418, кад. район 512, по кад. план на Селищно образувание "Сотира", в землището на гр. Варна, със площ по нот. акт от 800 кв. м, по цифров модел 563 кв. м, а по протокол за извършено трасиране /заснемане/от в. лице Събев, с дата 26.07.2003 г. - с площ от 782 кв. м, ведно с вилна сграда, построена в описаното дворно място. В мотивите си съдът е приел, че по ПНИ на с. о."Сотира" като собственик на новообразуван имот № 418 е записан праводателя на оспорващия - Еделвайс Николов, при цитирано правно основание нот. акт № 57/1978 г., видно от който той е придобил чрез дарение собствеността върху 800 кв. м лозе в м. "Сотира". Приел е също, че наследодателят на заинтересованите лица Минка Димитрова и Ангелина Димитрова е записан в регистъра към ПНИ като собственик на новообразуван имот № 417, с площ от 1061 кв. м, с правно основание за записването - нот. акт № 117/1971 г., от който е видно, че той е закупил хавра от 950 кв. м в землището на гр. Варна, м. Сотира, т. е. отредения му по ПНИ имот е с по-голяма квадратура от тази по нот. акт. Като собственик на имот № 419 по ПНИ на м. Сотира в регистъра към плана е записана Иванка Самсарова с площ на имота от 843 кв. м, при правно основание-нот. акт № 13/1976 г. Съгласно този нот. акт същата е придобила чрез делба собствеността върху 800 кв. м. лозе в м. "Сотира", което впоследствие е продала на своята дъщеря Людмила Ангелова Самсарова /нот. акт № 115/1990 г. При записването на имоти № 419 и № 940 също има разлика в квадратурите по ПНИ и нот. актове. Основателен е доводът на жалбоподателя, че при одобряването на ПНИ административният орган не е изяснил релевантни и относими към адм. акт факти, като същите са останали неизяснени и от съда. Не е ясно на какво се дължи разликата в квадратурата на имота по документа за собственост, цифровия модел и фактическото състояние на имота. По нот. акт правото на собственост е в размер на 800 кв. м и няма данни за придаване на части от имота към съседни имоти, както и за заплащане на придаваеми места, нито данни за отчуждаване на части от имота. При тези данни оспорената заповед в посочената част е незаконосъобразна и адм. акт е издаден без да се изяснят релевантни за спора факти и при несъобразяване с данните за площта на имотите по представените документи за собственост. Съгласно чл. 35 от АПК, индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива да дадени, съответно направени. Оспорената заповед следва да се отмени и в посочената част и преписката да се върне на адм. орган за изготвяне на ПНИ в оспорената част съобразно правата на собственост, установени по представените документи за собственост и след изясняване на релевантните за спора обстоятелства. Областният управител следва да прецени и възможността за осигуряване на достъп до имотите без засягане на площта на имотите по представените нот. актове за собственост на лицата, които не са бивши собственици или ползуватели на имотите по смисъла на ЗСПЗЗ. Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,