Решение № 327 от 30.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1776/2009 г.

Решение № 327 от 30.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1776/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ани Саралиева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК. С решение от 19.06.2006 г. по гр. д. № 2064/2005 г. Софийският апелативен съд, 4 състав, е оставил в сила решението от 11.07.2005 г. по гр. д. № 4240/2003 г. на Софийски градски съд, I г. о., 12 състав, с което е отхвърлил предявените от И. М. П., Н. С. В. и Х. В. В. срещу М. на р. р. и благоустройството и С. о. искове с правно основание чл. 1 ЗОДВПГ за заплащане на сумата по 43 473,70 лв. - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пазарната стойност на процесния имот, сумата по 500 щ. д. - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на отстъпеното право на строеж, и сумата по 4999,33 лв. - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в обезщетение за ползване на процесния имот за периода 19.06.2000 г. - 27.11.2003 г., ведно със законната лихва, и е осъдил ищците да заплатят разноски- на първия ответник МРРБ юрисконсултско възнаграждение 80 лв. и по сметка на съда 5 915,76 лв. държавна такса и 100 лв. депозит за вещо лице. Въззивният съд е приел, че е налице незаконно действие на длъжностно лице, тъй като договорът от 2.08.1968 г. за продажба на процесния апартамент в София на ищците е подписан от некомпетентно лице- зам. председател на ИК на РНС, с което са нарушени чл. 14, ал. 1 и чл. 15, ал. 1 предл. 2 от действащата при сключването му НПЖДЖФПНС, което е довело до прогласяването му за нищожен с влязло в сила съдебно решение по иск срещу тях по чл. 7 ЗВСОНИ и ревандикацията му, но това не е действие при или по повод изпълнение на административна дейност, поради което не може да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл. 1 ЗОДВПГ. С решение № 1* от 1.11.2007 г. по гр. д. № 1360/2006 г. Върховният касационен съд, състав на II г. о. е оставил в сила въззивното решение. Подадена е молба от Х. В. В., Н. С. В. и И. М. П., чрез пълномощниците им адв. Л. Д. и адв. Л. Ц., за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК на въззивното решение в частта, с която е оставено в сила решението на първата инстанция в частта за разноските, и на касационното решение в частта, с която е оставено в сила въззивното решение в същата част. Молителите твърдят, че с решение от 26.02.2009 г., станало окончателно на 26.05.2009 г., по делото "В. и други срещу България", образувано по тяхна молба, Европейският съд по правата на човека е разгледал същия техен иск за обезщетение, приел е, че е основателен, че е нарушен чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, защото правото им на собственост е обявено за нищожно и те са били отстранени от собствеността си въз основа на пропуск, за който е виновна държавната администрация и който е довел до материални и морални вреди за тях, а държавата не им е осигурила адекватно обезщетение за отнемането на собствеността, без каквото не може да бъде постигнат честният баланс, изискван от чл. 1 от Протокол № 1, и е осъдил държавата да им заплати 97 000 евро обезщетение за имуществени и неимуществени вреди и разноски пред ЕСПЧ. За да се отстранят последиците от установеното от ЕСПЧ нарушение, изразяващи се във възложените в тяхна тежест разноски за производството пред българския съд по решение, което противоречи на това на ЕСПЧ, е необходима отмяната в частта за разноските. Ответниците М. на р. р. и благоустройството и С. о. не са изразили становище по молбата. Контролиращата страна Прокуратурата на РБългария, представлявана от прокурор С., изразява становище, че молбата за отмяна е основателна, предвид наличието на окончателно решение на ЕСПЧ, с което е прието, че държавата дължи на молителите адекватно обезщетение за претендираните от тях имуществени вреди, които се покриват частично с претендираните по отхвърлените искове от САС. Молбата за отмяна е процесуално допустима, а по същество е основателна. Налице е основанието по чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК. С решение от 26.02.2009 г. по делото "В. и други срещу България", образувано по молба на Н. С. В., Х. В. В. и И. М. П., заверено копие от което е представено по настоящото дело, Европейският съд по правата на човека е установил, че има нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, тъй като ответната държава не е осигурила на жалбоподателите възможност да получат адекватно обезщетение за отнемането на собствеността им върху закупения от тях през 1968 г. от държавата апартамент в София, станал държавен по силата на национализацията, продажбата на който от държавата на жалбоподателите е призната за нищожна съгласно чл. 7 ЗВСОНИ, въз основа на пропуск, за който е била отговорна държавната администрация, а не те, и без каквото адекватно обезщетение не може да бъде постигнат честният баланс, изискван от чл. 1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС, и е осъдил държавата да им заплати 97 000 евро общо обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди, като имуществените включват действителната пазарна стойност на апартамента, и 3 910 евро разноски за производството пред ЕСПЧ. Установеното с това решение на ЕСПЧ нарушение е свързано със спора, по който се е произнесъл САС с решението по гр. д. гр. д. № 2064/2005 г. Исканата отмяна на това решение в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение относно разноските за производството е необходима за отстраняване последиците от установеното нарушение, изразяващи се за молителите в разноските, които са осъдени да заплатят. На основание чл. 307, ал. 3 ГПК въззивното решение в частта му, с която е оставено в сила решението на първата инстанция в частта за разноските, и оставилото го в сила касационно решение в тази част следва да бъдат отменени и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд в отменената част относно разноските. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г. о.