Решение № 6307 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14000/2013 г.

Решение № 6307 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14000/2013 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Сирма Стоянова Сиракова от гр. Смолян, чрез пълномощника й адв. Стою Братанов - АК Смолян, срещу Решение № 126 от 02.08.2013 г., постановено по адм. дело № 124/2013 г. от Административен съд Смолян. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната на съдебния акт, алтернативно - връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд и присъждане на понесените по делото разноски. Ответната страна - Община Смолян, представлявана от пълномощника Симеон Велинов, в писмени бележки поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил жалбата на Сирма Стоянова срещу Заповед № 822 от 28.05.2013 г. на Кмета на Община Смолян, с която е наредено, на осн. чл. 65, ал. 1 от ЗОбС изземването на имот - публична общинска собственост, представляващ ПИ с идентификатор № 67653.921.500 с начин на трайно ползване "за второстепенна улица" по КК на гр. Смолян, одобрена със заповед № КД-14-21-53 от 05.02.2013 г. на началника на СГКК - Смолян, който имот се владее без правно основание. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че жалбоподателката е собственик, по силата на констативен нот. акт № 62 от 1998 г. на двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 50 кв. м, ведно с 1/2 идеална част от парцел IV - 1548, 1547 с площ от 130 кв. м в кв. 79 по ЗРП на гр. Смолян, кв. Райково. Приел е още, че по искане на община Смолян, със Заповед № КД-14-21-53 от 05.02.2013 г., влязла в сила на 22.02.2013 г. като необжалвана от заинтересованите лица, Началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър гр. Смолян е одобрил изменение на действащата кадастрална карта на гр. Смолян, с което са пременени границите на съществуващи обекти - поземлен имот (ПИ) с идентификатор № 67653.921.336, собственост на Емил Милков Пашов, ПИ с идентификатор № 67653.921.338, собственост на Сирма Сиракова и имот с идентификатор № 67653.921.500, собственост на община Смолян. С писмо от 24.04.2013 г. Кметът на Община Смолян е уведомил Сирма Сиракова, че след проверка е установено неправомерно изграждане на селскостопанска постройка в поземлен имот с идентификатор № 67653.921.500, отреден за второстепенна улица, публична общинска собственост, и се препоръча доброволно да бъде премахната селскостопанската постройка в 14-дневен срок от получаване на писмото, като при неизпълнение ще се пристъпи към принудително изземване на имота на основание чл. 65 от ЗОбС. По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, възприета от съда като обективна, според която за гр. Смолян, кв. Райково, за процесиите имоти е в сила ЗРП от 1989 г., който предвижда второстепенната улица. Същата улица е предвидена и с предходния план на кв. Райково, гр. Смолян от 1980 г., селскостопанската постройка на Сирма Сиракова попада изцяло в уличната регулация. При тази фактическа установеност съдът е направил извод, че оспорването е неоснователно. Сирма Сиракова е изградила, или по-скоро монтирала селскостопанска постройка в чужд имот, за който няма учредено право на ползване или право на строеж. Затова съдът е приел, че част от общинския имот - улица - се владее от нея без основание и подлежи на изземване по реда на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС. Решението е неправилно и ще следва да бъде отменено, а спорът - решен по същество на базата на представените по делото доказателства. На първо място съдът не е изложил мотиви относно допустимостта на оспорването, наличието на правен интерес и компетентността на издателя. На следващо място съдът не е отговорил на основно възражение на жалбоподателката, а именно, че оспорваният от нея административен акт не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК. Нарушението на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК е винаги особено съществено нарушение на процесуалните правила и винаги води до отмяна на постановения административен акт без да се обсъждат доводи по същество на спора. В случая административният орган действително е постановил акт, който не отговаря на изискванията на АПК за индивидуален административен акт и в нарушение на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК, както възразява жалбоподателката. Това е абсолютно и самостоятелно основание за отмяна на акта и препятства съдебния контрол. Ето защо настоящият състав намира, че обжалваното решение ще следва да се отмени, както и оспорваната заповед на кмета на община Смолян. При този изход на правния спор и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК претенцията за присъждане на понесените по делото разноски за двете съдебни инстанции в полза на г-жа Сиракова е основателна и следва да бъде уважена. Съгласно приложените доказателства за адвокатско възнаграждение е заплатила сумата от 400 лв., а за държавни такси - сумата от 15 лв., които ще следва да й се възстановят от бюджета на общината гр. Смолян. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение