Решение № 8270 от 10.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14217/2010 г.

Решение № 8270 от 10.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14217/2010 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба от Любка Димитрова Георгиева, Тереза Петрова Георгиева, Цветанка Веселинова Георгиева, Жанета Георгиева Василева, Ирена Георгиева Василева, Григор Веселинов Георгиева, Тереза Григорова Георгиева, Николай Найденов Георгиев, Димитър Найденов Георгиев, подадена чрез пълномощник адв. Мирчева против решение от 30.06.2010 г. по адм. дело № 3452/2005 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III "Г" състав, в частта, с която е отхвърлена жалбата на техния наследодател Найден Григоров Георгиев срещу заповед № РД-09-721 от 30.08.2005 г. на кмета на район "Люлин", Столична община, с която е одобрено решение № 14 по Протокол № 11 от 26.11.2004 г. на комисията за определяне на застроената част от бивш имот пл. № 348, кад. лист 193, попадащ в план за регулация на местност "Люлин - 2 мр.", по отношение на частта обособена по букви АБВГДА с площ от 1874 кв. м, оцветена в червен цвят по заключението на СТЕ. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърдят, че неправилно съдът не е съобразил заключенията на СТЕ, че по отношение на оспорената част не е осъществено "озеленяване" и че тази част е свободна и е възможно обособяване на самостоятелно УПИ по чл. 19 от ЗУТ. Молят, да се отмени решението в обжалваната част, както и се отмени оспорения административен акт в частта по букви АБВГДА с площ от 1874 кв. м, оцветена в червен цвят по заключението на СТЕ, която се определи като незастроена част. Ответникът - кметът на район "Люлин", Столична община, чрез юриск. Домузчиев, с писмен отговор оспорва жалбата и излага доводи за правилност на обжалваното решение, с искане да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище, че жалбата е неоснователна. Излага, че правилно по делото са кредитирани единичната и тройни експертизи, чиито заключения са идентични и според които голяма част от имота е застроена и са реализирани мероприятия на място. По делото безспорно са установени наличие на зелени площи, улици, жилищен блок и сервитутни отстояния от него, а реализираното на място мероприятие озеленяване е част от инфраструктурата на реализираното върху процесния имот комплексно жилищно строителство, което препятства възстановяването на собствеността. Смята, че наличието на озеленени площи, като част от комплексното мероприятие, е самостоятелно основание да се приеме, че не е налице свободна от застрояване площ, както и че озеленената площ представлява неделима част от общественото жилищно строителство, отреждането за което е реализирано върху процесния имот. Излага, че не може да се приеме наличие на свободна от застрояване площ в частта от имота, отредена за озеленяване. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение от 30.06.2010 г. по адм. дело № 3452/2005 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III "Г" състав, е отхвърлена жалбата на наследодателя Найден Григоров Георгиев, заместен в производството от настоящите жалбоподатели, срещу заповед № РД-09-721 от 30.08.2005 г. на кмета на район "Люлин", Столична община, с която е одобрено решение № 14 по Протокол № 11 от 26.11.2004 г. на комисията за определяне на застроената част от бивш имот пл. № 348, кад. лист 193, попадащ в план за регулация на местност "Люлин - 2 мр.". В производството проведено по реда на чл. 33 - чл. 45 от Закона за административното производство (отм.), във връзка с чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, съдът е приел, че за процесния имот няма свободна от застрояване част и административният орган правилно е определил, че е застроен. Съдът е съобразил, че имота е включен в регулационния план на район "Люлин" с предвиждане за обществено жилищно строителство, трафопост и озеленяване, които са осъществени, поради и което не е налице свободна от застрояване част. Обжалваното решение е правилно, при постановяването не са допуснати нарушения, които да обуславят касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От доказателствата по делото и приетите заключения на съдебно-техническите експертизи (СТЕ) се установява, че процесния имот № 348, кад. лист № 193,с площ от 33841 кв. м, попада в план за регулация на м. "Люлин - 2 мр", в кв. 20, УПИ I - отреден за "озеленяване", УПИ II за "ОЖС и ТП", който е застроен с улици, трафопост, жилищен блок, пешеходна алея и озеленена градинка. Установено е, че върху част от имота с площ от 1722 кв. м са реализирани улици, а в част от 245 кв. м е изпълнен трафопост, сервитут към него и тангира с жилищен блок. За частта от 1874 кв. м означена с букви АБВГДА и оцветена в червен цвят по СТЕ, е установено, че попада в залесен с висока дървесна растителност терен и тревна площ. Според преобладаващите заключения на СТЕ е извършено "озеленяване" с декоративни дървесни видове, макар и да липсват проекти за озеленяване и вертикална планировка. Въз основа на тези данни и констатации първоинстанционният съд е приел, че липсват свободни от застрояване части, след като целият имот е зает от строителни дейности по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ и липсва свободна от застрояване част, поради което е отхвърлил жалбата. В § 1в, ал. 1 от ДР на ППЗСПЗЗ при условията на примерно изброяване са посочени строителните дейности и съоръженията, които не позволяват възстановяване на земеделска земя, включена в урбанизирани територии. Самото определяне на застроена част, съгласно чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е предвидено да се извърши от техническата служба в общината при спазване на Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (обн. ДВ, бр. 3/13.01.2004 г.) и на хигиенните и противопожарните норми, която е приложима за конкретния случай. Установява се, че реализираните строителни дейности са от характер, визиран в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, за които правилно първоинстанционният съд е приел, че са реализирани строителни мероприятия. Процесният имот попада в терен, в който е извършено комплексно застрояване, с изградени улици, жилищен блок и трафопост, със сервитутно отстояние, както и е извършено "озеленяване" пред жилищния блок, който функционално обслужва мероприятията по предвиждането за отделните квартали. По смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ строежи са и огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура и благоустройствени съоръжения. Процесният имот попада в квартали с ОЖС, с изграден жилищен блок, улици, трафопост и зелени площи с декоративна растителност пред жилищния блок, които представляват застрояване по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, необходими за нормалното функциониране на изградените сгради и съоръжения. Неоснователни са доводите поддържани в касационната жалба, че съдът се е позовал само на част от СТЕ и не е установил дали е извършено "озеленяване", в която връзка е отказал допълнителна тройна СТЕ. Съдът е съобразил заключенията на СТЕ относими към установяване характера на извършеното озеленяване в пред блоковото пространство, като е съобразил, че липсата на проект за озеленяване и вертикална планировка, не препятства извода за наличие на озеленяване. Наличието на фактическо извършени озеленителни дейности, като част от благоустройствената дейност на комплексното застрояване обуславя законосъобразността на извода за наличие на строителни дейности и в процесната част от 1874 кв. м. Съдът правилно е съобразил § 7 от ДР на Наредбата за изграждане, стопанисване и опазване на зелената система на Столична община и Наредба № 1 за опазване на озеленените площи и декоративна растителност, както и на чл. 14, ал. 2 и чл. 21 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (обн., ДВ, бр. 3/13.01.2004 г.), относно изводите си, че процесният имот попада в терен с построени сгради и обслужващи благоустройствени съоръжения - озеленяване на пред блоково пространство. След като и за тази част е реализирана строителна дейност по смисъла на § 1в от ППЗСПЗЗ, законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че няма свободни от застрояване части. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените с касационната жалба отменителни основания и обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,