Решение № 3406 от 9.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6429/2010 г.

Решение № 3406 от 9.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6429/2010 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областно пътно управление (ОПУ) - Бургас, подадена чрез процесуалния му представител - юрк. Лазарова, срещу решение № 285 от 15.03.2010 г. по адм. д. № 1172/2009 г. на Административен съд - Бургас. В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост на решението и алтернативно за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Галина Димитрова Вълканова от гр. Бургас, оспорва касационната жалба. По подробно развити в писмено становище съображения за правилност на обжалваното решение моли същото да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, констатира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване и от надлежна страна. След като извърши служебна проверка на обжалваното решение съгласно чл. 218, ал. 2 АПК и разгледа касационната жалба на посочените в нея основания, съдът намира същата за неоснователна по същество. С обжалваното решение Административен съд - Бургас е отменил индивидуален административен акт, обективиран в писмо изх. № 668/22.06.2009 г. на директора на ОПУ - Бургас, с който Галина Димитрова Вълканова е задължена да изгради (постави) стоманена предпазна ограда (СПО) с дължина 13, 00 м за обезопасяване на експлоатираното от нея рекламно съоръжение (РС), находящо се в обхвата на път АМ, км. пол. 334+460 ляво. За да постанови този резултат съдът е приел, че обжалваното писмо представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, тъй като обективира властническо волеизявление, с което в тежест на жалбоподателката се вменяват задължения във връзка с осъществяваната от нея дейност по експлоатация на РС, свързани с обезопасяването му. Счел е, че съдържащото се в писмото разпореждане за монтиране на СПО е утежняващ административен акт, поради което жалбоподателката Вълканова има правен интерес от обжалването му. По съществото на спора първоинстанционният съд е приел, че директорът на ОПУ - Бургас разполага с материална компетентност да издаде обжалвания административен акт, като правомощията му в тази насока произтичат от разпоредбата на чл. 35, ал. 2, т. 2 от Правилника за структурата, дейността и организацията на Национална агенция "Пътна инфраструктура" и нейната администрация (отм., наричан по-долу "Правилника"). След анализ на приложимата материалноправна уредба на Закона за пътищата (ЗП) и Наредбата за специално ползване на пътищата (Наредбата, приета с ПМС № 179 от 4.07.2001 г., обн., ДВ, бр. 62/13.07.2001 г.) съдът е навел извод, че изграждането и експлоатацията на РС са дейности, представляващи специално ползване на пътищата по смисъла на § 1, т. 8 ДР от ЗП, като правото за това се учредява с разрешение на собственика на пътя или на администрацията, управляваща пътя. Посочил е, че съгласно чл. 13 - чл. 17 от Наредбата разрешителният режим включва издаването на две разрешения - за изграждане на РС и такова за неговата експлоатация. С оглед съдържанието на представените по делото разрешения за специално ползване на пътищата чрез изграждане (разрешение № 319/29.01.2008 г.) и експлоатация на РС (разрешение № 1934/07.07.2008 г.), които определят условията, задълженията и отговорността на титуляра на разрешението в процеса на упражняване на учреденото му право, съдът е приел, че в същите не се съдържа задължение, в случай на необходимост, да бъде изградена СПО. При тези данни според съда в случая са били спазени всички изисквания за поставяне на РС, като жалбоподателката е изпълнила материалноправните изисквания на чл. 14 и чл. 15 от Наредбата. В тази връзка съдът е счел, че допълнително въведеното с обжалваното разпореждане задължение за изграждане на СПО не е нормативно установено. Приел е, че фактическите основания за издаване на обжалваното писмо, които обосновават разпореденото задължение за изграждане на СПО, не намират основание в закона и не се съдържат в изискванията на разрешенията за изграждане и експлоатация на РС, издадени в полза на Галина Вълканова. Счел е, че обжалваният административен акт не съдържа правно основание за издаването му в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. По тези съображения решаващият съд е приел за незаконосъобразно волеизявлението на директора на ОПУ - Бургас, с което в тежест на жалбоподателката се вменяват допълнителни задължения без правно основание за това. Обжалваното решение е допустимо и правилно. Неоснователни са оплакванията на касатора за недопустимост на съдебния акт, поради това, че обжалваното писмо не представлява индивидуален административен акт. Законосъобразно административният съд е приел, че писмото, предмет на спора, съдържа властническо волеизявление, което възлага конкретно задължение на физическо лице, титуляр на разрешенията за изграждане и експлоатация на РС, да извърши за своя сметка и в определен срок монтаж на СПО за обезопасяване на мястото около изграденото РС. Няма спор, че директорите на областните пътни управления в качеството си на ръководители на специализираните звена на Националната агенция "Пътна инфраструктура" към Министерския съвет, се явяват административни органи по смисъла на § 1, т. 1 ДР АПК, чиито властнически правомощия съобразно функциите на областните управления са конкретизирани в чл. 35, ал. 2 от Правилника (отм., понастоящем цитираната материя се урежда от Правилник за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция "Пътна инфраструктура", приет с ПМС № 295 от 10.12.2009 г., обн., ДВ, бр. 100 от 15.12.2009 г., като Национална агенция "Пътна инфраструктура" към Министерския съвет е преобразувана в Агенция "Пътна инфраструктура" към Министерството на регионалното развитие и благоустройството със ЗИД ЗП, обн., ДВ, бр. 75 от 18.09.2009 г.). Така направеното от директора на ОПУ - Бургас предписание има характера на превантивна принудителна административна мярка, въпреки че такава не е предвидена в релевантната нормативна уредба. Разпореждането съдържа предупреждение, че при неизпълнението му в указания срок администрацията ще предприеме действия по демонтиране на поставените РС, разходите за което са за сметка на заинтересованото лице. Следователно, атакуваното волеизявление представлява самостоятелен административен акт, пораждащ пряко и непосредствено правни последици за адресата му. Не се споделя оплакването на касатора, че писмото е в изпълнение на заповед № РД- 11-302/04.06.2009 г. на изпълнителния директор на агенцията, поради което има само уведомителен, информативен характер и е елемент от процедурата по отнемане на разрешенията за специално ползване на пътищата. Съгласно чл. 26, ал. 9 ЗП (респ. чл. 7, ал. 1 от Наредбата ) разрешенията за специално ползване на пътищата се отнемат при неспазване на условията, предвидени в тях и при неплащане на дължимите такси. Данните по делото не сочат на производство по отнемане на разрешенията, тъй като не се касае за установено неизпълнение на посочените в процесните разрешения условия, нито за неплащане на дължима такса, а за въвеждане на ново задължение в тежест на заинтересованото лице при надлежно упражняване на учреденото му право на специално ползване. Видно от съдържанието на акта и преписката, свързана с издаването му, спорното административно правоотношение има самостоятелно битие и подлежи на съдебен контрол. С обжалваното писмо директорът на ОПУ - Бургас е издал властническо разпореждане в тежест на Галина Вълканова, с което пряко се засяга правната сфера на последната. В този смисъл решаващият съд законосъобразно е приел по същество, че е налице индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК от категорията на утежняващите, тъй като с него се създават задължения за адресата му, поради което същият се явява годен предмет за съдебно обжалване. Обжалваното решение е постановено в съответствие с приложимия материален закон. Първоинстанционният съд правилно е приел, че процесното писмо е издадено в противоречие с материалноправния режим на ЗП и Наредбата за специално ползване на пътищата, които уреждат изискванията за изграждане и експлоатация на РС. По делото е безспорно установено, че разрешението за специално ползване на пътищата чрез изграждане на РС, както и това за експлоатация на РС, не съдържат условие за изграждане на СПО от страна на титуляра при възникнала необходимост. В разпоредбата на чл. 26, ал. 7 ЗП са предвидени общите условия за издаване на разрешения за специално ползване на пътищата. Основно общовалидно изискване е да са спазени изискванията на Закона за движението по пътищата (ЗДвП), Закона за пътищата, подзаконовите нормативни актове за прилагането на последния и нормите за проектиране на пътища (чл. 26, ал. 7, т. 2 ЗП). Тези условия са доразвити в Глава трета от Наредбата "Изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения в обхвата на пътя и в обслужващите зони" относно РС. В чл. 15, ал. 1 от Наредбата са предвидени конкретни изисквания за издаване на разрешение за изграждане на РС, насочени към осигуряване на безопасността на движението по пътищата, за които не се спори, че са изпълнени от заинтересованото лице, а именно: рекламното съоръжение да отстои не по-малко от 1500 м от пътни възли - за автомагистралите, и 500 м от пътни възли и кръстовища - за останалите пътища; рекламното съоръжение да не ограничава видимостта на сигнализацията с пътни знаци; рекламното съоръжение в целия си габарит да отстои най-малко на 3 м от ръба на пътната настилка; разстоянието между отделни рекламни съоръжения по посока на движението да е не по-малко от 300 м за автомагистрали и 200 м за останалите пътища (чл. 15, ал. 1, т. 2-5 от Наредбата). Анализът на цитираните разпоредби сочи, че законовата уредба на изграждането и експлоатацията на РС е приета с оглед осигуряване на безопасността на пътищата при конструирането и ползването на тези съоръжения. Законосъобразно, въз основа на данните по делото, съдът е приел, че не са установени факти, от които да следва, че РС е изградено в нарушение на специалните законови изисквания и цитираните разрешения. Приложимите към изграждането и експлоатацията на РС в обхвата на пътя и в обслужващите зони норми не въвеждат задължения към собственика на РС за последващото му обезопасяване чрез СПО с оглед повишаване сигурността на местата, където РС са изградени. Задължението за изграждане на СПО е възложено без правно основание на титулярите на разрешения за специално ползване на пътищата чрез изграждане и експлоатация на РС. Неоснователно се явява твърдението на касатора, че законовата цел за осигуряване безопасността на пътя и правомощията на агенцията за постигане на тази цел са достатъчни основания за въвеждането чрез индивидуален административен акт на изискване към собствениците на РС за изграждане на СПО, което е различно от предписаното в закона и в допълнение на условията на разрешенията. Както правилно е приел съдът по същество, така издаденото разпореждане е постановено без да съществува законово основание за това, поради което законосъобразно актът на директора на ОПУ - Бургас е отменен. На ответника по касационната жалба без правно основание е предписано да изгради предпазна ограда, която се явява пътна принадлежност по смисъла на § 1, т. 4 ДР от ЗП, каквито титулярите на цитираните разрешения нямат задължение да изграждат нито по силата на ЗП и подзаконовите актове по прилагането му, нито на основание условията по индивидуално издадените им разрешения за изграждане и експлоатация на РС. По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че не са налице посочените в касационната жалба основания и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,