Решение № 12042 от 12.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2905/2015 г.

Решение № 12042 от 12.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2905/2015 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производство по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационната жалба на Михаела Петрова Кожухарова в качеството й на управител на "Апекс-М" ЕООД, ЕИК 102881873, чрез процесуален представител адв. Свилен Николов, против решение № 170 от 29.01.2015 г. на Административен съд - Бургас, постановено по административно дело № 1843/2014 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против т. 1 от задължителни предписания с изх. № 867/30.06.2014 г., издадени от главен инспектор по осигуряването Крум Ризов и старши инспектор по осигуряването Иван Янев, потвърдени с решение № РД-112/13.08.2014 г., произнесено от директора на ТП на НОИ - гр. Бургас. По съображения, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК - нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касаторът претендира отмяна на оспорения съдебен акт. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ - Бургас, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по казуса. Въз основа на заповед № 706/30.06.2014 г. на ръководителя на ТП на НОИ - Бургас е извършена проверка за вида на осигуряването на Михаела Петрова Кожухарова в осигурителя "Апекс - М" ЕООД, която обхваща периода от 01.06.2004 г. до 31.05.2014 г. В хода на проверката е установено, че в процесния период Михаела Кожухарова е била управител и представляващ търговското дружество "Апекс - М" ЕООД, а едноличен собственик на капитала е бил Петър Панайотов Кожухаров. От 01.06.2006 г. до 01.07.2014 г. Михаела Кожухарова е правила осигурителни вноски и е подавала информация в регистъра на осигурените лица като самоосигуряващо се лице. Това качество на жалбоподателката е отречено от осигурителния орган, който е приел, че по отношение на нея не е осъществен съставът на чл. 4, ал. 3 от КСО, поради което е издал на осигурителя "Апекс - М" ЕООД задължителни предписания, както следва: 1. Да се подаде за Михаела Петрова Кожухарова декларация образец № 1 с код "З" (заличаване) за периода от 01.06.2004 г. до 31.05.2014 г. включително, тъй като няма статут на самоосигуряващо се лице; 2. Да се представят в ТП на НОИ заверените осигурителни книжки на Михаела Петрова Кожухарова за анулиране. Предписанията са връчени на дружеството и оспорени пред директора на ТП на НОИ - Бургас, който е постановил потвърдително решение за първото от тях. В мотивната част на същото е посочено, че в качеството си на управител на дружеството Кожухарова не попада в приложното поле на чл. 4, ал. 3 от КСО в приложимата редакция и не е следвало да подава данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО като самоосигуряващо се лице. Посочено е още, че предписанието по т. 2 е изпълнено и не се обжалва. В жалбата, с която е поставено началото на първоинстанционното съдебно производство, дружеството е развило доводи за незаконосъобразност на предписанието по т. 1 поради липса на мотиви и поради грешка в периода, касателно началния момент - 01.01.2006 г., като е настояло то да бъде отменено, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне. За да не уважи сезиралата го жалба срещу решението на директора на ТП на НОИ - Бургас, Административен съд - Бургас е приел от правна страна на първо място, че решението е издадено от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроцесуалните правила и в съответствие с приложимия материален закон. От фактическа страна не е спорно, че Кожухарова е била управител на търговското дружество и е правила осигурителни вноски за периода от 01.06.2004 г. до 01.07.2014 г. като самоосигуряващо се лице, също така не е спорно, че през този период едноличен собственик на капитала на "Апекс - М" ЕООД е бил Петър Панайотов Кожухаров. Изяснен е спорният въпрос, който е сведен до това притежава ли е през процесния период Михаела Кожухарова качеството на самоосигуряващо се лице, като материално законосъобразно решаващият съдебен състав е преценил, че отговорът на този въпрос е отрицателен. Както правилно е отразено в мотивите на проверявания съдебен акт, осигуряването на управителите на търговските дружества е уредено в чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Според правилото на цитираната норма управителите задължително са осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Задължително осигурени само за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са собствениците и съдружниците в търговски дружества, които са посочени в третата алинея на тази норма. На тези лица е признато и правото да се осигуряват по свой избор и за общо заболяване и майчинство. В настоящия случай Михаела Кожухарова е подала декларация за регистрация като самоосигуряващо се лице, заявила е вид на осигуряването - инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, и е правила вноски в размерите и върху осигурителен доход за осигуряване като съдружник, а не като управител. Осигуряването на управителя за рисковете по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО е задължително и не зависи от намерението или желанието на лицето, което изпълнява тази функция. Ето защо, като е избрало да осигурява Кожухарова на основанието по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, а не по приложимото за управителите основание по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, "Апекс - М" ЕООД е допуснало нарушение, отстраняването на което трябва да се преодолее чрез предписаното от осигурителния орган поведение. Настоящият съдебен състав намира, че подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В хода на съдебно-административното производство пред Административен съд - Бургас (т. е. инстанцията по съществото на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията и обуславящите ги такива), са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. На база на правилно установените факти съдът е извел обосновани изводи, които е аргументирал в съответствие с приложимия материален закон (чл. 4, ал. 1, т. 7 и чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО). Решаващият състав е обсъдил доказателствата и становищата на страните, като основателно е приел за законосъобразни т. 1 от задължителните предписания и потвърдителното решение, произнесено от директора на ТП на НОИ - Бургас. Правилно е прието от Административен съд - Бургас, че по делото няма спор за това, че за периода 01.06.2004 г. - 31.05.2014 г. Кожухарова е била управител на "Апекс - М" ЕООД, в което не е притежавала дялове и за нея е бил приложим чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, а не чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, на каквото основание е подадена декларацията й за осигуряване като самоосигуряващо лице. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО осигуряването на управителя на ЕООД е задължително и и не съществува възможност за друг вид осигуряване по желание на лицето, и в правомощията на административния орган е да приложи чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, като издаде задължително предписание за подаване на декларация за отстраняване на допуснатото нарушение. По отношение на твърдяното от касатора в касационната жалба, че при постановяване на административния акт не е съобразена разпоредбата на чл. 106, ал. 1 от КСО, съгласно която контролният орган следва да издаде акт, с който се коригира задължението по декларацията по чл. 105 от ДОПК - декларация, по която задълженото лице само изчислява основата и дължимите задължителни осигурителни вноски, когато в тази декларация се установяват несъответствия, които засягат основата за изчисляване на задължителните осигурителни вноски, които не са отстранени по чл. 103 от ДОПК, съдът намира за неоснователно позоваването на разпоредбите на чл. 103 и чл. 106 от ДОПК, относими към установяване на задължителни осигурителни вноски, защото това не е предмет на оспорения административен акт. В хода на административното и на съдебното производство не са направени възражения на основания чл. 10, ал. 2 от АПК и не са ангажирани доказателства за заинтересованост или на отношения, пораждащи съмнение за безпристрастност по смисъла на чл. 10, ал. 2 от АПК, които да са свързани с издаване на административния акт. С оспорения административен акт не са ограничени неправомерно правата и възможностите на касатора да предприеме съответните действия, посочени в касационната му жалба, с оглед на окончателното уреждане на въпросите относно процесното осигуряване. Предвид гореизложеното направените в касационната жалба възражения и оплаквания се явяват неоснователни, което налага извода, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 от АПК, налагащи отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,