Решение № 10582 от 5.08.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14517/2013 г.

Решение № 10582 от 5.08.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14517/2013 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Валерий С и М Груп" АД, седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Ботевградско шосе" № 44, срещу решение № 4490 от 5.07.2013 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 10992/2012 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на "Валерий С и М Груп" АД срещу заповед № 1134 от 1.10.2012 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която му е наложена принудителна административна мярка на основание чл. 88, ал. 1, т. 2 от Закона за защита на потребителите.

Касационният жалбоподател - "Валерий С и М Груп" АД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не взел под внимание нито едно от направените от касатора възражения. Неправилно приложил чл. 88, ал. 1, т. 2 във вр. с § 13, т. 1 и 6 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) като не отчел, че не са налице визираните в нормите предпоставки - стоките да са пуснати на пазара и дейността по пускането им да е осъществена от лицето, спрямо което мерките са наложени. По делото няма доказателства проверяваните стълби да са били продавани на потребител - физическо лице. С оглед на това твърди, че не е извършил дейност по пускане на стоките на пазара по смисъла на закона. Съдът не отчел допуснатото от органа нарушение - непредоставянето на възможност за даване на становище нито преди, нито след налагане на мярката, което е нарушение на чл. 97 ЗЗП.

Съдът не отчел, че в оспорената заповед не е ясно спрямо кои стандарти стоката е опасна. Стоката е закупена със сертификат за съответствие и за да бъдат те издадени е била подложена на изпитвания. Счита, че стандартите, въз основа на които стоката е определена за опасна, не правят разлика между професионална и домашна употреба. Излага подробно разбирането си за професионална и домашна употреба на процесните стълби. Счита, че тъй като се касае за стълби за домашна употреба, натоварването е съвсем леко, и въз основа на това прави извод за съответствие на стоката с изискванията. Счита, че това води до несъответствие с изискванията на чл. 70, ал. 1 ЗЗП. Позовава се и на чл. 6, ал. 1, т. 3 ЗЗП като сочи, че търговците могат да предлагат на потребителите стоки, които са отклонения от показателите, след като не са опасни.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени заповед № 1134 от 1.10.2012 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Стоян Маджаров, Софийска адвокатска колегия.

Ответникът по касационната жалба - председателят на Комисията за защита на потребителите, счита същата за неоснователна. Съдът правилно приел, че оспорената заповед е законосъобразна и органът действал в защита на потребителите. Процесната стока надлежно е установено, че е опасна. При извършената проверка в обект на касатора е установено, че стоката е на разположение на всяко лице, което желае да я закупи, поради което неоснователно е твърдението на касатора, че стоката е продавана само на юридически лица. Правата на касатора в хода на административното производство са били надлежно осигурени, което е видно от доказателствата по делото. Сочи, че по делото нееднократно са представяни както приложимите стандарти, така и изискванията за защита интересите на потребителите. Касае се за приложими европейски стандарти по отношение на които безспорно е установено, че процесните стълби са в нарушение. Това, както правилно приел и съдът, прави стоката опасна. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрисконсулт Боряна Иванова.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението е правилно, съответства на материалния закон и не са допуснати сочените от касатора отменителни основания. Правилен и обоснован е изводът на съда, че процесните стълби са опасни за здравето и безопасността на потребителите, тъй като не съответстват на приложимите европейски стандарти. Правилен е и извода на съда, че процесните стълби се намирали в обект на касатора и всяко лице - физическо и юридическо е можело да ги закупи. Съдът обсъдил възраженията на касатора и обосновано приел, че оспорената заповед е законосъобразна.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. На 20.01.2012 г., в изпълнение на европейски проект "Съвместни действия за надзора на пазара на преносими стълби", Комисията за защита на потребители извършила проверка в обект на "Валерий С и М Груп" АД - Търговски център, бул. "Ботевградско шосе" № 44, където установила изложени и предлагани за продажба преносими домашни метални стълби, търговска марка "GI 2000 doрrularо", предлагащи се в единична прозрачна найлонова опаковка с производствен етикет със следното съдържание: doрrularо ev urenleri GI 200, Basamakei www. doglural. com. tr, бар код 8 691913 101 Oxx, Made in Turkiye и графично изображение на размерите на стълбите от серията, модела, височината, тип и код, зависещ от броя на стъпалата, и етикет на български език "Profel", стълба 4+1, 143984+1, цена, като последните две цифри от кода са различни за отделните видове с оглед на броя на стъпалата. В представените фактури получател на стоката е "Валерий С и М Груп" АД.

1. Комисията за защита на потребителите взела мостри от горната стока, протокол за вземане на проби № 1 от 21.01.2012 г., и провела изпитвания за съответствие с установените нормативни изисквания за безопасност. Изпитванията били проведени от холандски орган по безопасност на храните и потребителските стоки към холандското Министерство на икономическите въпроси, земеделието и иновациите. Изпитанията установили несъответствие на процесната стълба с европейски стандарт EN 131-2:2010, раздел 4.7 "Тестване с натоварване на платформата" и раздел 5.11 "Тестване с издърпване на краката". Резултатите от изпитванията били предоставени на Комисията за защита на потребителите по електронна поща.

1. На 20.09.2012 г. Комисията за защита на потребителите взела решение - т. 24 по протокол № 35, на "Валерий Си М Груп" АД да бъде издадена заповед да не пуска стоките на пазара като опасни за здравето и безопасността на потребителите и да отправи предупреждение към потребителите, както и да организира незабавно и ефективно изтегляне от пазара на стоките.

1. На 1.10.2012 г. председателят на Комисията за защита на потребителите издал заповед № 1134, с която на основание чл. 88, ал. 1, т. 2 и чл. 99 ЗЗП и т. 24 от протокол 35 на Комисията наредил "Валерий С и М Груп" АД да организира незабавно и ефективно изтегляне от пазара на преносими домашни метални стълби, търговска марка "GI 2000 doрrularо" като опасни за здравето и безопасността на потребителите.

1. В хода на съдебното производство съдът приел съдебна експертиза - изпитване на процесната стока в Центъра за изпитване и европейска сертификация, която установила нарушение на БДС EN 131, 2 + А1:2012 част.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма като съдържа от формална страна фактически и правни основания. Приел, че в хода на административното производство не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Приел, че дружеството не е било лишено от право на участие в производството, тъй като с негово участие е извършена проверката, взети са проби, представил е доказателства, а факта, че не е участвал при извършване на пробите не е довело до нарушаване на правата му с оглед и на извършеното в хода на съдебното производство изпитване. Приел за неоснователни възраженията за липса на мотиви на заповедта, тъй като същите се намират и в протокол № 35 от заседанието на Комисията за защита на потребителите. Приел, че заповедта е в съответствие с чл. 88, ал. 1, т. 2 ЗЗП, тъй като е налице стока по смисъла на § 13, т. 13 ЗЗП, пускане на пазара по смисъла на § 13, т. 6 с оглед на доказателствата по делото (протокол за проверка) и стоката е опасна за здравето на потребителите по смисъла на чл. 71, ал. 1 и 2 ЗЗП, тъй като не отговаря на изискванията на българските стандарти, които въвеждат хармонизирани европейски стандарти. Приел, че наложената мярка е пропорционална на сериозността на риска. Въз основа на това направил извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърлил жалбата.

Крайният извод на съда е неправилен.

Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради наличие на три порока - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Доводите, които излага в подкрепа на твърдяните отменителни основания са само досежно нарушение на материалния закон - съдът неправилно тълкувал и приложил материалния закон като неправилно подвел установените по делото факти към разпоредбите на чл. 70, ал. 1, чл. 88, ал. 1, т. 2, чл. 97 и § 13, т. 6 ЗЗП.

Два са основните довода на касатора за нарушение на материалния закон - първият, че стоката не е опасна, тъй като не е ясно спрямо кои стандарти е опасна, както и че тези стандарти не правят разлика между стоки за домашна и професионална употреба, и вторият, че стоките не са пуснати на пазара от лицето, на което мярката е наложена.

Касаторът твърди, че процесната стока не е опасна, тъй като не е ясно спрямо кои стандарти е проверявана. Този довод не съответства на доказателствата по делото. По принцип касаторът, в качеството си на лице, което участва в процеса на реализация на стоката и чиято дейност не оказва влияние върху характеристиките за безопасност на стоката, по смисъла на чл. 77, ал. 2 ЗЗП, бе следвало да е напълно наясно с нормативните изисквания досежно безопасността на предлаганата от него стока. Противното би значело, че не изпълнява задълженията си по чл. 77, ал. 3 ЗЗП. С оглед на така установените законово задължения на касатора съдът разглежда довода му за неяснота на приложимия стандарт единствено като избрана от него форма на защита.

По делото е безспорно, че изискванията за безопасност на предлаганата от касатора стока - преносима, метална, домашна стълба, са проверени от холандския орган за безопасност на храните и потребителските стоки по отношение на европейски стандарт EN 131-2:2010. Европейски стандарт, съгласно чл. 1, т. 4 от Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и а Съвета от 22.06.1998 г. за определяне на процедурата за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти, означава стандарт, приет от европейски орган по стандартизация и направен достояние на широката общественост (изменен от 1.01.2013 г. с Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012 г. относно европейската стандартизация, за изменение на директиви 89/686/ЕИО и 93/15/ЕИО на Съвета и на директиви 94/9/ЕО, 94/25/ЕО, 95/16/ЕО, 97/23/ЕО, 98/34/ЕО, 2004/22/ЕО, 2007/23/ЕО, 2009/23/ЕО и 2009/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Решение 87/95/ЕИО на Съвета и на Решение № 1673/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, който в чл. 2, б. "б" определя европейския стандарт като стандарт, приет от европейска организация по стандартизация.).

По делото няма доказателства за валидността на стандарта към датата на извършване на проверката.

На официалната страница на Българския институт по стандартизация е общодостъпен български стандарт БДС EN 131-2:2010 - http:/www. bds-bg. org/bg/standard/?natstandard_document_id=54787, публикуван на 16.11.2010 г., в сила до 17.12.2012 г., когато е заменен със стандарт БДС EN 131-2:2010+А1:2012 "Стълби. Част 2: Изисквания, изпитвания, маркировка" http:/www. bds-bg. org/bg/standard/?natstandard_document_id=59006. Съгласно чл. 4, ал. 1 Закона за националната стандартизация (ЗНСт.) българските стандарти се идентифицират с буквено и цифрово означение като буквеното се състои от буквите БДС и други буквени означения в случаите на въвеждане на европейски или международни стандарти. Съгласно чл. 46 ЗНСт. европейските стандарти се въвеждат в България като български, а чл. 47 ЗНСт. установява, че европейските стандарти се въвеждат идентично като български, като потвърждение за прилагането им като български се извършва чрез издаване на национална страница за потвърждаване или чрез обявяване в официалния бюлетин на Българския институт по стандартизация.

Тази нормативна уредба и установеният национален стандарт означават, че първо, българският стандарт БДС EN 131-2:2010 въвежда европейски стандарт, и второ, че холандският орган извършил проверка за съответствие на процесната стълба със съответен на българския стандарт - БДС EN 131-2:2010 и EN 131-2:2010. Следователно по делото е безспорно установено, че съответствието на процесната стока с изискванията за безопасност е извършено с европейски стандарт EN 131-2:2010 и с национален стандарт БДС EN 131-2:2010.

Изложеното недвусмислено установя спрямо кои нормативни изисквания е установено твърдяното несъответствие на процесната стока, поради което доводът на касатора за неяснота на приложения стандарт е неоснователен.

Касаторът счита, че приложените стандарти не правят разлика между стоки за домашна и професионална употреба. От публично достъпната информация за съдържанието на европейски стандарт EN 131-2:2010 и национален стандарт БДС EN 131-2:2010 е безспорно, че той не е приложим към стълби за специфична професионална употреба като пожарникарски стълби, покривни или подвижни стълби, както и за стълби по или в близост до електрически системи или инсталации. Що се отнася до разсъжденията на касатора относно начина на използване на стълбата в домашни условия те са ирелевантни с оглед на чл. 71, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 1 ЗЗП. Доводът на касатора, че установеното несъответствие със съответните стандарти, с оглед на чл. 70, ал. 1 ЗЗП, не означава, че стоката е опасна не съответства на изрично създадената от законодателя необорима презумпция на чл. 71 ЗЗП. Нито органът, нито съдът са компетентни тогава, когато е налице несъответствие на стоката със съответните стандарти да преценява безопасна ли е тя по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗЗП, стига разбира се, несъответствието да е надлежно установено.

Вторият основен довод на касатора е, че стоките не са пуснати на пазара от лицето, на което мярката е наложена. Конкретни факти не излага. Този довод касаторът е поддържал и пред първоинстанционния съд, но както изрично е посочил в мотивите си и съдът, касаторът не е оспорил констатациите на органа в констативен протокол № 56345 от 21.01.2012 г. В констативния протокол е посочено, че стоките са установени в обект "Търговски център" на касатора, в който стоката е предлагана за продажба. Касаторът не е ангажирал доказателства, като например фактури за продажба на юридически лица и доказателства, че в посочения обект се извършва продажба само на търговци по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП, а не на потребители по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП. Само по себе си твърдението на един факт не го доказва. Следователно, с оглед на доказателствата по делото, доводът на касатора, че съдът неправилно приложил установените по делото факти към хипотезата на чл. 88, ал. 1 ЗЗП е неоснователен.

Независимо от неоснователността на доводите на касатора обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, за спазването, на който съдът, с оглед на чл. 218, ал. 2 АПК, следи служебно.

Първо, съдът неправилно приел, че органът надлежно доказал опасността на процесната стока. За да обоснове опасност на стоката органът се позовал на тестване, извършено от холандски орган. По делото няма доказателства за компетентността на органа, извършил тестването. Факта, че наименованието на органа подсказва компетентност сам по себе си не е достатъчен да докаже компетентност по отношение на процесната стока. Извършването на съвместни програми на органите за защита на потребителите на държавите-членки не освобождава административния орган от доказването на релевантните обстоятелства. Вярно е, че съдът не дал изрично указание на ответника на основание чл. 171, ал. 4 АПК, но за процесуалните нарушения касационният съд не следи служебно - чл. 218, ал. 2 АПК.

И второ. Тестът, извършен от Центъра за изпитване и европейска стандартизация е извършен по неприложим за процесната стока стандарт. Стандарт БДС EN 131-2:2010+А1:2012, по отношение на който е тествана процесната стока, е в сила от 17.12.2012 г., т. е. към датата на реализация на стоката на пазара този стандарт не е бил в сила. Към този момент е бил в сила стандарт БДС EN 131-2:2010. Няма доказателства по делото за идентичност на стандартите.

Горните две обстоятелства правят извода на органа за опасност на процесните стълби недоказан. Недоказаността на основния правопораждащ наложената мярка факт прави оспорената заповед незаконосъобразна. Като не отчел посоченото съдът неправилно подвел фактите по делото към релевантната правна норма.

Наред с изложеното оспорената заповед, независимо от подробното описание на процесната стока и на резултатите от тестването й, не съдържа необходимите правни основания. Заповедта е мотивирана с чл. 88, ал. 1, т. и чл. 99 ЗЗП. Член 99 ЗЗП е норма, която оправомощава Министерския съвет да приема подзаконови нормативни актове по изпълнение на Закона за защита на потребителите. Но кой подзаконов нормативен акт има предвид органът не става ясно от заповедта. Безспорно е, че въз основа на чл. 99 ЗЗП е приета Наредба за условията и реда за изтегляне от пазара, изземване от потребителите и унищожаване на опасни стоки и за реда за обезщетяване на потребителите в случаите на изземване на опасните стоки, но каква е относимостта на наредбата и на коя нейна разпоредба се позовава органът е неясно.

Член 88, ал. 1, т. 2 ЗЗП безспорно е правното основание, на което органът, когато установи опасна стока, може да наложи принудителната мярка изтегляне на стоката от пазара. Но елемент на фактическия състав на чл. 88, ал. 1, т. 2 ЗЗП е наличието на опасна стока. Кога една стока е опасна казват чл. 70 и 71 ЗЗП. Коя от хипотезите на тези две разпоредби органът е приел, че е приложима в случая не е посочено в оспорения акт. Не е посочено и в приобщения към мотивите на заповедта протокол № 35 на Комисията за защита на потребителите. От мотивите на заповедта може да се приеме, че органът вероятно е имал предвид чл. 71 ЗЗП. Но тази разпоредба съдържа различни хипотези като две от тях са необорими презумпции - алинея 1 и 2, което означава, че следва да са налице визираните в правните норми предпоставки, а алинея 3 сама по себе си съдържа шест хипотези. Видно е, че органът не е посочил правното основание, въз основа на което е приел за доказан правопораждащия за налагане на мярката юридически факт - опасността на стоката, а това лишава съда от възможност да извърши контрол за законосъобразност на оспорената заповед и е основание за нейната незаконосъобразност.

Касаторът счита, че съдът неправилно приложил и разпоредбата на чл. 97 ЗЗП. Безспорно е, че чл. 97, ал. 1 и 2 ЗЗП изискват органът, преди да наложи мярката, да даде възможност на заинтересованото лице да представи своите възражения, съответно да стори това след издаването й, ако спешният й характер не позволява даването на възможност за възражения преди налагането й. В случая органът не предоставил изрично възможност на касатора за възражения нито преди, нито след издаване на акта, което означава, че е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила. Но не всяко нарушение на административнопроизводствените правила е основание за незаконосъобразност на оспорения акт, а само това, което е повлияло или би могло да повлияе на решението на органа.

По принцип правото по чл. 97 ЗЗП е свързано с възможността на адресата на акта да осъществи ефективно защитата си, но така също и с възможността органът да се произнесе след като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, в т. ч. обсъди и възраженията и обясненията на страната. От изложеното по-горе може да се направи извод, че ако органът бе дал възможност на касатора да представи своите възражения преди или непосредствено след издаването на акта би могъл да постанови и акт с друг краен резултат. С оглед на това допуснатото от органа нарушение на административнопроизводствените правила в конкретния случай се явява съществено.

Като не съобразил изложеното съдът постановил неправилно съдебно решение, в нарушение на материалния закон, което следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и не се налага събирането на доказателства по смисъла на чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК. С оглед на гореизложеното съдът следва да отмени обжалваната заповед № 1134 от 1.10.2012 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите.

С оглед на изхода от делото, направеното от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди Комисията за защита на потребителите, юридическото лице, в чиято структура се намира органът - ответник, да заплати на "Валерий С и М" АД направените по делото разноски. Видно от доказателствата по делото същите са в размерна 65, 00 лв. държавна такса и 314, 40 лв. възнаграждение за експертиза. Касаторът е бил надлежно представлява от адвокат, но по делото няма доказателства на изплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд