Решение № 10136 от 1.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12434/2014 г.

Решение № 10136 от 1.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12434/2014 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по две касационни жалби - на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град Велико Търново и на Николинка Филипова Николова от гр. Горна Оряховица против решение № 324 от 8.08.2014 г. на Административен съд, гр. Велико Търново, постановено по адм. дело № 456/2014 г. Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град Велико Търново обжалва решението в частта, в която е отменен ревизионен акт № 041302821/14.01.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП град В. Търново, потвърден с решение № 225/23.05.2014 г. на решаващия орган относно определените задължения за здравноосигурителни вноски за 2006 г., 2007 г., 2008 г. и 2009 г. в общ размер от 1 976.07 лева и съответните лихви за забава в размер на 1 391.93 лева. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК конкретните оплаквания се отнасят до неправилно тълкуване и приложение на чл. 124а ДОПК за задълженията за задължителни осигурителни вноски, възникнали преди влизането й в сила на 15.02.2011 г. Искането е за отмяна на решението в отменителната част. Претендират се разноски. Николинка Филипова Николова, чрез пълномощника адв. Иван Иванов обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата й против ревизионен акт № 041302821/14.01.2014 г. на орган по приходите при ТД на НАП град В. Търново, потвърден с решение № 225/23.05.2014 г. на решаващия орган по отношение задълженията за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) - чл. 48 от ЗДДФЛ за периода от 1.01.2006 г. - 31.12.2009 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Конкретните оплаквания се отнасят до неправилна преценка на началното салдо на разполагаемите парични средства и наличните по делото доказателства за получени суми на основание делба на недвижим имот и по дарение. Искането е за отмяна на решението в отхвърлителната му част. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка по чл. 218 АПК, приема от фактическа и правна следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, срещу тази част от решението, която е неблагоприятна за всяка от тях и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. При разглеждането им по същество съдът намира следното: С обжалваното решение съдът е отменил издаденият на Николинка Филипова Николова от гр. Горна Оряховица ревизионен акт в частта на установените на основание чл. 124а ДОПК допълнителни задължения за здравноосигурителни вноски за ревизирания период 2006 г. - 2009 г. и е отхвърлил жалбата в частта на определените задължения за данък върху доходите за същите периоди. За да постанови този резултат, съдът е приел, че са налице основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК по отношение на ревизираното лице за провеждане на ревизия при особени случаи. В тази връзка е обсъдил установените при ревизията доходи и разходи на Николова и е приел за недоказани твърденията й за наличието на разполагаеми парични средства в размер на 42 000 лева към 1.01.2006 г., при признати от ревизиращите органи 3 000 лева начално салдо за ревизираните периоди. По отношение на другия спорен фактически въпрос относно получаването на сума в размер на 10 000 лева през 2006 г. и 2007 г. съдът е приел за недоказано предоставянето на тези парични средства на жалбоподателката от нейната майка. По отношение на вноските за здравно осигуряване съдът е обосновал извод, че нормата на чл. 124а от ДОПК е материалноправна и не й придадено обратно действие, поради което не може да служи като основание за определяне на задължения за периоди от преди влизането й в сила на 15.02.2011 г., каквито са и процесните. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Съдът е извършил дължимата проверка по чл. 160, ал. 1 ДОПК като систематизирано е разгледал и се е произнесъл по всички основания за законосъобразност на ревизионния акт, предмет на съдебен контрол, но неправилно е приел, че актът е издаден от компетентен орган съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК. От доказателствата по делото се установява, че ревизионният акт е издаден във връзка с решение № 292/4.07.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", с което на основание чл. 155, ал. 4 ДОПК е отменен предходен ревизионен акт на Николинка Николова и преписката е върната за нова ревизия. По този начин е възстановена висящността на ревизионното производство образувано със ЗВР 1202347/22.10.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. В. Търново. Нормата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК е изменена с ДВ, бр. 82/2012. и в сила от 1.01.2013 г. Тази норма предвижда, че ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията в 14-дневен срок от подаването на възражение или от изтичането на срока за възражения. Съгласно § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК /ДВ, бр. 82/2012 г. в сила от 1.01.2013 г./ всички образувани и висящи ревизионни производство към деня на влизане в сила на този закон, се довършват по досегашния ред. В този преходен режим попадат и висящите ревизионни производства, по които преписката е върната за нова ревизия от решаващия орган. По аргумент от чл. 155, ал. 6 от ДОПК, с решението по чл. 155, ал. 4 ДОПК не се поставя началото на ново ревизионно производство. Следователно производството по извършване на процесната ревизия се явява висящо към момента на изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК, поради което и на основание § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК е приложим действащият до 1.01.2013 г. ред за издаване на ревизионния акт, който изисква компетентният орган по приходите да бъде оправомощен със заповед на органа, възложил ревизията. В случая ревизионният акт е издаден от органа, възложил ревизията и от ръководител екип, които не са оправомощени със заповед по чл. 119, ал. 2 от ДОПК /в ред., действаща преди изм. с ДВ, бр. 82/2012 г./. При липса на компетентност на органа - издател, ревизионният акт се явява нищожен. Като е приел противното, административният съд е постановил решението си в противоречие с чл. 119, ал. 2 във връзка с § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК, поради което и на основание чл. 218, ал. 2 АПК то следва да бъде отменено изцяло. Спорът следва да се реши по същество като се прогласи нищожността на оспорения ревизионен акт, на основание чл. 168, ал. 2 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. За пълнота на изложеното следва да се посочи, че доводите и на страните за неправилно приложение на материалния закон и противоречие на решението с доказателствата по делото относно разполагаемите парични средства на ревизираното лице, са неоснователни. Предвид наличието на порок, който засяга валидността на акта, обсъждането на тези възражения е безпредметно. При този изход на спора, разноски се дължат на Николинка Николова, но не следва да й се присъждат, поради липсата на искане за това и пред двете съдебни инстанции. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,