Решение № 6566 от 25.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14546/2016 г.

Решение № 6566 от 25.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14546/2016 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на община Две могили, обл. Р. чрез кмета на общината срещу решение № 319/21.10.2016 г. на Административен съд - В. Т. по адм. д. № 191/2016 г. Релевира възражения за касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се отмени писмо изх. № 08-СО-1395/11.04.2014 г. на ръководителя на управляващия орган /УО/ по Оперативна програма "Околна среда 2007 - 2013 г.". Ответникът, главен директор на Главна дирекция "Оперативна програма околна среда" чрез юрк. Никовска изразява становище за неоснователност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. При извършена служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция приема, че обжалваното съдебно решение е недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено при следните изводи от фактическа и правна страна: Производството пред АС - В. Търново е образувано след изпращане на делото по подсъдност от АС - Р. с определение № 10/21.03.2016 г. по адм. д. № 70/2016 г. С определение от 22.03.2016 г. производството по делото пред АС В. Т. е спряно до приключване на производството по т. д. № 8/2015 г. Определението за спиране на производството е отменено с определение № 5264/4.05.2016 г. по адм. д. № 5148/2016 г. по описа на Върховен административен съд, като делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. С определение № 188/11.05.2016 г. по адм. д. № 191/2016 г. АС В. Т. е прекратил производството по делото срещу писмо изх. № 08-СО-1395/11.04.2014 г. на ръководителя на управляващия орган /УО/ по Оперативна програма "Околна среда 2007 - 2013 г." досежно твърдяния порок незаконосъобразност на акта за определяне на финансова корекция и е насрочил делото в открито съдебно заседание в частта досежно твърдяния порок нищожност на същия акт. С определение № 8334/6.07.2016 г. ВАС по адм. д. № 7608/2016 г. е оставил в сила определението № 188/11.05.2016 г. по адм. д. № 191/2016 г. на АС В. Т., в частта в която съдът е прекратил производството по делото срещу писмо изх. № 08-СО-1395/11.04.2014 г. на ръководителя на управляващия орган /УО/ по Оперативна програма "Околна среда 2007 - 2013 г." досежно твърдяния порок незаконосъобразност на акта за определяне на финансова корекция. За разлика от изложените в определението на АС В. Т. съображения, ВАС изрично е посочил, че недопустимостта на оспорването не следва от просрочието на жалбата на общината /дори и в случая тя да е просрочена/, а от неприложението на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/ в случая. Изрично съдът е посочил, че ЗУСЕСИФ влиза в сила на 26.12.2015 г. Към момента на влизане в сила на закона, не е било налице висящо съдебно производство по обжалване на писмо изх. № 08-СО-1395/11.04.2014 г. на ръководителя на управляващия орган /УО/ по Оперативна програма "Околна среда 2007 - 2013 г.", поради което и разпоредбата на § 10, ал. 2 от ПЗР на ЗУСЕСИФ е неприложима в случая. Въпреки това, съдът е разгледал делото в открито съдебно заседание с призоваване на страните по жалбата на община Две могили срещу писмо изх. № 08-СО-1395/11.04.2014 г. на ръководителя на управляващия орган /УО/ по Оперативна програма "Околна среда 2007 - 2013 г." досежно твърдяния порок нищожност на същия акт. С крайния си съдебен акт - решение № 319/21.10.2016 г. на Административен съд - В. Т. по адм. д. № 191/2016 г., съдът е отхвърлил жалбата на общината. Към настоящия момент, практиката на ВАС по въпроса досежно приложението на ЗУСЕСИФ е еднопосочна. Нормата на § 10, ал. 2 ПЗР на ЗУСЕСИФ е процесуалноправна и облагоприятства единствено онези правни субекти - адресати на изявлението за финансова корекция, които са го оспорили по реда на АПК преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ и чиито жалби не са прекратени към 25.12.2015 г., като след тази дата не възниква право на жалба на адресатите на изявленията, обективирани преди влизане на закона в сила /виж определение № 4749/18.04.2017 г. по адм. д. № 3636/2017 г. на ВАС/. В конкретната хипотеза, обжалваният акт - писмо на УО за определяне на финансова корекция по основание и размер е издадено на 11.04.2014 г. - преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ. Писмото е връчено на адресата - община Две могили на 15.04.2014 г. А жалбата против писмото е подадена на 25.02.2016 г. Жалбата срещу акта за определяне на ФК по основание и размер е подадена при действието на ЗУСЕСИФ, но това не обосновава извода, че досежно възражението за нищожност на писмото за определяне на ФК тя следва да се разглежда от административните съдилища предвид останалите факти по спора: Създаденият със ЗУСЕСИФ преходен режим подчинява на разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от посочения закон всички актове за определяне по основание и размер на финансова корекция на ръководителя на управляващия орган, които са издадени след влизане на закона в сила, независимо кога е започнала процедурата по установяване на нарушението и налагането на финансовата корекция, както и тези актове, които са издадени преди влизане на закона в сила, срещу които е имало подадени в административния съд жалби, съдебното производство по разглеждането на които към датата на влизане на закона в сила не е прекратено /виж решение по адм. д. № 8608/2016 г. по описа на ВАС/. В конкретния случай не е налице нито една от посочените хипотези. В случая актът е издаден преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ, като към датата на влизане в сила на закона липсва висящо производство пред административния съд, което да не е прекратено. В закона липсва изрична уредба относно това кой съд е компетентен в случаите, когато бенефициерът/получателят на безвъзмездната финансова помощ/ желае да упражни правото си на съдебна защита срещу волеизявления за финансови корекции, издадени, преди влизане в сила на закона, но по отношение на които до влизането му в сила не е подадена нито жалба пред административен съд, нито искова молба пред общ съд. Безспорно, образуваните до влизане в сила на ЗУСЕСИФ гражданскоправни производства по искови молби срещу волеизявления за финансови корекции се довършват пред общите съдилища. Предвид липсата до влизане в сила на ЗУСЕСИФ на каквото и да било висящо произвоство в случая /както пред общия, така и пред административния съд/ единствената възможна и ефективна защита в случая е предявяване на иск относно волеизявлението за финансова корекция пред съответния граждански съд в рамките на предвидения в закона давностен срок за погасяване на съответното вземане, който срок не е преклузивен и е съществено по-дълъг в сравнение със сроковете по чл. 149, ал. 1 или чл. 140 АПК, без значение релевирания порок /незаконосъобразност или нищожност/ - виж решение по адм. д. № 8507/2016 г. по описа на ВАС. Новата материалноправна разпоредба на ЗУСЕСИФ не трансформира правото на иск в право на оспорване по АПК, нито изрично сочи, че правото на иск в рамките на давностния срок досежно изявление за финансова корекция, направени преди влизане на закона в сила, е прекратено /виж решение по адм. д. № 1942/2017 г. по описа на ВАС/. Горното обосновава извод, че предвид фактите по спора и установените релевантни дати, Административен съд гр. В. Търново не е следвало да разглежда спора по същество по жалба на община Две могили срещу писмо изх. № 08-СО-1395/11.04.2014 г. на ръководителя на управляващия орган /УО/ по Оперативна програма "Околна среда 2007 - 2013 г." в частта досежно релевираното възражение за нищожност на акта, тъй като спорът не е бил подсъден на този съд. Като недопустимо, решението на АС В. Т. следва да се обезсили. В съответствие с Тълкувателно постановление № 1 от 29.09.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2015 г., ОСГТК и ОСС на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, съдебен акт, постановен от съд, който не е компетентен по правилата на подведомствеността, разпределящи делата между гражданските и административните съдилища, е недопустим. Настоящият състав приема, че постановеното решение е недопустимо, тъй като Административен съд В. Т. се е произнесъл по въпрос, по който не е компетентен. Делото следва да се върне на АС В. Т., който да повдигне спор за подсъдност пред смесен състав на ВКС и ВАС между АС В. Т. и общия съд. Спорът се налага, тъй като делото вече веднъж е изпратено по подсъдност с определение на АС Р. и единствената възможност на втория съд, който приема, че делото не му е подсъдно, е да повдигне спор за подсъдност по правилата на чл. 135, ал. 5 във връзка с ал. 4 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд - състав на седмо отделение,