Решение № 13976 от 19.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1983/2016 г.

Решение № 13976 от 19.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1983/2016 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - Ш. против решение № 101/16.12.2015 г. по адм. дело № 169/2015 г. на Административен съд - Ш.. Поддържат се доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 82, ал. 1, чл. 96, ал. 1, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) чл. 34, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - П. М. Г., от гр. Ш., чрез адв. С. А. изразява становище за неоснователност. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски под формата на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че наложената със заповед № РД - 05 - 2535/16.07.2014 г. на ректора на Икономически университет - В. мярка "прекъсване по слаб успех" съставлява само предварителна административна мярка и през периода от 16.07.2014 г. до издаване на последващата заповед № РД - 05 - 2944/13.08.2014 г. на ректора за прехвърляне на Г. от специалност "Счетоводство и контрол" в специалност "Икономика на строителството" в същия ИУ-В. и след това не е налице реално "прекъсване" на студентката във вложения от законодателя смисъл, тъй като същата не е прекратила обучението си, не е загубила студентски права и е продължила да участва в учебния процес и да се явява на изпити, като не са били налице основанията по смисъла на чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО във вр. с чл. 34, ал. 5 от НПОС за прекратяване на получавана наследствена пенсия и за постановяване на отказ за възстановяване на същата на основание чл. 97, ал. 1 от КСО. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 101/16.12.2015 г. по адм. дело № 169/2015 г. Административен съд - Ш. е отменил решение № 1040 - 27 - 11/29.07.2015 г. на директора на ТП на НОИ - Ш. и потвърденото с него разпореждане № ОП - В - 9761 # 3/3.04.2015 г. на началник отдел "Пенсии" при ТП на НОИ - Ш.. Върнал е преписката на пенсионния орган за издаване на нов акт при спазване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона. Присъдил е разноски. За да постанови този съдебен акт, административният съд е приел, че оспорените актове на пенсионните органи са издадени в противоречие с материалноправни разпоредби - основание за тяхната отмяна по чл. 146, т. 4 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че с разпореждане № ОП - В - 9761#3 от 3.04.2015 г. началникът на отдел "Пенсии" при ТП на НОИ - Ш. е прекратил считано от 16.07.2014 г. наследствената пенсия за инвалидност поради общо заболяване, получавана от П. М. Г. на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 КСО. Разпоредил е надвзетата сума от неоснователно получени плащания да се събере от лицето на основание чл. 114, ал. 1 КСО и е отказал да възстанови наследствената пенсия за инвалидност поради общо заболяване във връзка с подадено заявление № ОП - В - 9761/19.12.2014 г. Разпореждането е потвърдено с решение № 1040 - 27 - 11/29.07.2015 г. на директора на ТП на НОИ - Ш., предмет на съдебен контрол пред Шуменския административен съд. При изясняване статута със студентските права на Г. пенсионните органи са се позовали на писмо изх. № РД - 21 - 1487/10.12.2014 г. на Икономическия университет - гр. В., съгласно което през учебната 2013 - 2014 г. студентката се е обучавала в специалност "Счетоводство и контрол" като със заповед на ректора № РД - 05 - 2535/16.07.2014 г. на основание чл. 115, ал. 1 и ал. 2 от Правилника на ИУ - В. е прекъснала учебната 2014 - 2015 г. поради слаб успех. Със заповед № РД - 05 - 2944/13.08.2014 г. на основание чл. 115, ал. 2 и ал. 3 от Правилника на ИУ - В. се е прехвърлила в специалност "Икономика на строителството", като и в новата специалност се е водила като прекъснала студентка, трети курс. Видно и от представеното пред съда Уверение № 1 - 75190/19.10.2015 г. от ИУ - В., същата е била записана като редовен студент за зимния семестър на 2015/2016 г., редовно обучение държавен прием, ОКС "Бакалавър" IV-ти курс в специалност "Икономика на строителството" и е следвало да завърши през м. юни 2016 г. В уверението е посочено още, че наложената на Г. със заповед № РД - 05 - 2535/16.07.2014 г. на ректора на ИУ-В. мярка "прекъсване по слаб успех" представлява административна санкция, валидна за срок от 16.07.2014 г. до 3.09.2015 г., който срок към момента на издаване на уверението е изтекъл. Пояснено е също, че по време на административната мярка "прекъсване" студентката е имала студентски права, заплащала е такса обучение и е посещавала учебни занятия и е полагала изпити. Този извод се налага и от тълкуването на разпоредбата на чл. 113 от Правилника на ИУ-В., съгласно която "студенти, които не са се записали в определения срок или имат повече от два неположени изпита след ликвидационна сесия, прекъсват", като едва "при второ прекъсване се отстраняват за определен срок по преценка на ректора". Съгласно ал. 2 на чл. 113 от Правилника на ИУ-В. прекъсване се разрешава само веднъж през целия курс на обучение, изключая предвидените в текста няколко изрично предвидени хипотези, които в случая не са налице. В разпоредбата на чл. 115, ал. 2 от Правилника на ИУ-В. е предвидено, че преминаване на студент от една специалност в друга в рамките на ИУ-В., може да се разреши еднократно само при условие, че студентът е завършил успешно предходната учебна година. Съгласно чл. 34, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж лицата, които са прекъснали обучението си поради слаб успех или незаверен семестър, не получават пенсията си от началото на семестъра, ако няма друга дата, посочена в заповедта на ректора. Лицата, които са отписани/отстранени от учебното заведение, нямат право на наследствена пенсия от датата, посочена в заповедта на ректора. Правилно съдът се е позовал на легалното определение дадено в § 4д, т. 5 от Закона за висшето образование (ЗВО) за "действащи студенти и докторанти", което гласи, че такива са тези, които вземат пряко участие в учебния процес и изпълняват учебния план за съответната учебна година. Доказателствата по делото сочат, че П. Г. след прехвърлянето си в специалност "Икономика на строителството" в същия ИУ-В. не е прекратила обучението си, не е загубила студентски права и е продължила да участва в учебния процес, посещавайки учебни занятия и явявайки се на изпити. Съгласно чл. 67 ЗВО статут на студент, докторант или специализант се придобива при записване във висше училище и се загубва при отписване, както и за срока на отстраняване от висшето училище по чл. 74, ал. 2 ЗВО. А съгласно чл. 74 ЗВО студент, докторант или специализант се отписва при: успешно завършване курса на обучение; напускане или преместване или се отстранява за определен срок при: предоставяне на неверни данни, въз основа на които е приет във висшето училище, или подправяне на документи за студентското му положение; системно неизпълнение на задълженията си по учебния план или правилниците на висшето училище; осъждане на лишаване от свобода за извършено умишлено престъпление от общ характер. От гореизложеното следва, че ответницата по касационната жалба има право на наследствена пенсия по чл. 82, ал. 1 КСО, тъй като има качеството на учащ по смисъла на закона. В случая, доколкото наложената й със заповед № РД - 05 - 2535/16.07.2014 г. на ректора мярка "прекъсване по слаб успех" съставлява само предварителна административна по своя характер мярка и през периода от 16.07.2014 г. до издаване на последващата заповед № РД - 05 - 2944/13.08.2014 г. на ректора за прехвърляне на Г. от специалност Счетоводство и контрол" в специалност "Икономика на строителството" в същия ИУ-В. и след това не е налице реално "прекъсване" на студентските права във вложения от законодателя смисъл, същата не е прекъснала обучението си, не е загубила студентски права и не са били налице основанията по смисъла на чл. 96, ал. 1, т. 4 КСО и чл. 34, ал. 5 НПОС за прекратяване на получавана от наследствена пенсия и за постановяване на отказ за възстановяване на същата на основание чл. 97, ал. 1 КСО. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба деловодни разноски за настоящата инстанция, които съобразно представения списък по чл. 80 ГПК (стр. 26) и доказателствата в тази насока възлизат на сумата от 480,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение