Решение № 7080 от 13.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12026/2018 г.

Решение № 7080 от 13.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12026/2018 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - Благоевград чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Д. Георгиев против решение № 1394 от 24.07.2018 г. по адм. дело № 206/2018 г. на Административен съд - Благоевград. С него е отменено, като незаконосъобразно решение № 01/112/07133/3/01/04/01 с изх. № 01-013-6500/1426 от 8.11.2017 г. за налагане на финансови корекции и са присъдени разноски. Правят се възражения за неправилно прилагане на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Д. Белеганска чрез процесуалния си представител - адвокат С. Бузгьова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че по делото са събрани писмени и гласни доказателства за многократно унищожаване на реколтата от животни, което не може да се вмени във вина на бенефициента и е форсмажорно обстоятелство. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Д. Белеганска против решение на директора на ОДЗ - Благоевград за налагане на финансова корекция в размер на 48892 лева. Възраженията й могат да се обособят в три групи. Първата е че при извършените две проверки на място от служители на фонда през юни и юли на 2017 г. засадената реколта от краставици е била унищожена от набези на безстопанствени животни. Те са квафицирирани от бенефициентката, като обективни обстоятелства от непредвидим и непредотвратим характер. Втората група възражения са, че веднага след това за трети път тя е засяла предвидената по бизнес плана площ от 7000 декара и преди издаване на акта за налагане на финансова корекция е реализирала продукция, която е продала на пазара. По този начин е изпълнила заложеното изискване за поддържане икономическия растеж на стопанството. Третата група възражения са, че съгласно таблицата за изчисляване на икономическия размер на стопанството, икономическите единици се изчисляват в декари, а не в килограм краставици, поради което липсата на реколта при проверките на място, не обосновава извод за неподдържане на икономическия растеж на стопанството. Съдът е събрал админстративната преписка, включваща и договора за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от 8.11.2012 г. с последващи анекси към него; протоколите от извършените проверки на място с представени два констативни протокола от бенефициентката; Дневник за развитието, плътността или степен на нападение от вредители и възраженията й във връзка с образуваното производство по налагане на финансова корекция. По искане на страните е допуснал съдебно-агрономическа експертиза, представила основно и допълнително заключение, разпитал е свидетели, посочени от двете страни и е приложил по делото снимков материал, изготвен при посещенията на място на 23.06.2017 г и 26.07.2017 г. В мотивите към съдебното решение, съдът подробно е повторил отговорите на вещото лице на поставените въпроси и дадените свидетелски показания. Описал е и съдържанието на Служебна бележка на л. 112 от делото, че съгласно Дневника за растителна защита, краставицата на 30.07.2017 г. е посадена чрез разсад на шест листа на 30.07.2017 г. Служебната бележка е издададена от агроинженер С. Маньова, за да послужи където е необходимо. Не е вписано коя страна по делото я представя, нито е приета, като доказателство. Съдът изобщо не е обърнал внимание на снимките от проверките на място, които автоматично са датирани от фотоапарата. Представени от процесуалния представител на издателя на акта с пояснение, че са изготвени от експертите при контролните проверки, те дори не са приети от съда, като доказателство, а само за сведение. Без да обсъди противоречията, които се констатират при съпоставката на събраните доказателства, съдът е приел за установено, че липсата на насаждения се дължи на обективни, непредвидими и непредотвратими от страна на жалбоподателката обстоятелства - набези на безстопанствени животни. За целта се е позовал на констативния протокол от 22.06.2017 г., издаден от служители на община Бобошево, като неоспорен от ответната страна. Позовал се е и на декларацията от земеделската производителка от 27.07.2017 г. Счел е, че тя е предприела необходимите действия за предпазване, тъй като е оградила имота, но животните са събаряли и оградата. На второ място е преценил, като доказано твърдението за успешна сеитба на красавици чрез използване на разсад на 30.07.2017 г., от която е реализиран добив на продукция, продадена на пазара. Позовал се е на констативен протокол от 28.09.2017 г., издаден отново от община Бобошево и на Дневника за растителна защита. Приел е за опровергани констатациите в решението за налагане на финансова корекция, като е възприел допълнителната експертиза, че икономическият растеж на стопанството възлиза на 13. 73 икономически единици към момента на издаване на административния акт. На следващо място съдът е посочил нарушение на разпоредбата на чл. 35 АПК, изразяваща се в обстоятелството, че не е извършена допълнителна проверка в стопанството през есента на 2017 г., нито са събрани съответни доказателства. Посочил е още и несъответствие на административния акт с целта на закона, тъй като констатираното временно неизпълнение на договора се дължи на обекстивни и непредвидими от бенефициента фактори, каквито са набезите на безстопанствени животни. Ако при проверка се установи, че форсмажорни обстоятелства са причинили липса на културата към дадена дата, то задължително административният орган следва да прецени как това се отразява върху цялостното развитие на стопанството, а не веднага да иска връщане на платените за подпомагане суми. По така изложените съображения е отменил акта за налагане на финансова корекция и се е произнесъл по разноските. Така постановеното решение е неправилно. На първо място съдът неправилно е тълкувал и прилагал материалния закон и по-точно изцяло е игнорирал въведените в него правила относно наличието на форсмажорни обстоятелства, тяхното установяване и значение за правоотношенията между младия фермер и разплащателната агенция. Вместо това механично и буквално е преповтарял твърденията на жалбоподателката, че набезите на безстопанствени животни са "обективни, непредвидими и непредотвратими от страна на оспорващата обстоятелства". Редът и условията за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на проекти по мярката "Създаване на стопанства на млади фермери" са уредени в Наредба № 9/2008 г. Задължението на ползвателя да възстанови цялата сума (получена при първото и второто плащане) е уредено в чл. 8а. В същото време в ал. 3 от нея е предвидено освобождава младия фермер от заплащането й при неизпълнени договорни задължения в случай на форсмажорни обстоятелства. Те са дефинирани за нуждите на наредбата в § 1 ДР от нея, т. 21 с описаните шест самотоятелни подточки. Анализът им показва, че действително се касае за обстоятелства, които са извън поведението на ползвателя на помощта и не могат да бъдат предвидени от него. Самото им настъпване не е достатъчно, за да се освободи ползвателя от задължението да върне получената помощ. Той следва да изпълни процедурата по чл. 8а, ал. 4 от наредбата: писмено да уведоми РА за възникването на тези обстоятелства; да приложи достатъчно доказателства във връзка с това; да ги представи в срок отк 10 работни дни от датата, на която е в състояние да го направи. Отнесени към нормативните правила, твърденията на жалбоподателката не покриват нито материалноправните изисквания към форсмажорните обстоятелства, нито изпълнение на процедурата по уведомяване. Набезите на селскостопански животни в стопанството на бенефициента не попада в нито една от разновидностите на форсмажорни обстоятелства, посочени в § 1, т. 21 от ДР, поради което не биха могли да се квалифицират, като такива, освобождаващи я от задължението да възстанови получените суми, доколкото при две извършени внезапни проверки от служители на ДФЗ е констатирано неизпълнение на задълженията й да отглежда краставици. Видно от обясненията на земеделската производителка, тя е смятала набезите за такива обстоятелства, но не е изпълнила процедурата по чл. 8а, ал. 4 от Наредбата, тъй като писмено не е уведомила разплащателната агенция за похабената продукция. Тя разполага само с констативен протокол № 11 от 22.06.2017 г. на бланка на община Бобошево, изготвен от работна група във връзка с нейна жалба от 20.06.2017 г. Протоколът би могъл да се приеме, като доказателство по смисъла на чл. 8а, ал. 4 от Наредбата, но е следвало да се приложи към писмено уведомление на РА, което ползвателката не е извършила. Твърди се, че тя е уведомила по телефона служители на фонда едва когато е била предупредена, че на 23.06.2017 г. ще бъде извършена проверка на място на имота. Това обаче не изпълнява изискуемото писмено уведомление. При това не може да не е направи впечатление липсата на каквито и да било данни в Дневника за растителна защита за извършена сеитба преди 23.06.2017 г. и предприети каквито и да било действия по нейна защита. Това обстоятелство ясно е подчертано от вещото лице в основното заключението на стр. 13. В същото време св. М. в показанията си на 27.06.2018 г. говори за извършена сеитба в края на м. май с унищожена реколта до 22.06.2017 г. (всъщност от съдържанието на констативен протокол № 11 от 22.06.2017 г. е видно, че жалбата е подадена от ползвателката не на 22. 06., а два дни по-рано - на 20.06.2017 г.). Твърденията на ползвателката за повторно унищожаване на продукцията на 26.07.2017 г. - непосредствено преди втората контролна проверка на място са лишени от каквито и да било доказателства. В този смисъл представената от нея саморъчно изготвена декларация и то на 27.07.2017 г. - след проверката, няма характер на доказателство съгласно наредбата, тъй като не е предвиден подобен начин на доказване. Тя не е придружена от доказателство, тъй като описаният протокол № 11 от 22.06.2017 г. касае предходни нейни твърдения за унищожена продукция от краставици на 20.06.2017 г. На следващо място, съдът съобрази твърденията на ползвателката и разпитания свидетел Станков, че в местността се намират много безстопанствени крави, поради разположена вблизост мандра и пасище и стопанството многократно е било обект на техни набези. Тези твърдения правят необяснимо поведението й да не вземе мерки за справяне с животните, още повече че не се касае за диви животни, а за крави и то голям брой и трудно може да се възприеме позицията й, че това са безстопанствени животни. Свидетелят Станков, който активно е помагал в земеделското стопанство говори за изграждана преди време ограда, но от подобна няма никакви остатъци. В този смисъл, административният съд напълно необосновано се позовава на пояснения на вещото лице Рангелова, дадени при изслушване на експертизата в съдебното заседание на 30.05.2018 г., че е правен опит да се поставят огради, но те били унищожавани. Всъщност тези пояснения на вещото лице са препрадаване на информация от страната, а не констатация при посещението на парцела на място. В случая прави впечатление и противоречието в твърденията на самата ползвателка - веднъж тя говори за поставена ограда, разрушена от животните. А втори път съобщава пред свидетелката Герова, експерт в РТИ - Благоевград, извършила контролна проверка на 26.07.2017 г. за ограждение с електропастир, на който бил откраднат акумулатора. Ако ползвателката бе изпълнила поетия ангажимент да изгради и закупи подпорна конструкция за вертикално отглеждане на открито, това също би способствало за предпазване на реколтата от набези на животни. От отговора на експерта на Въпрос № 6 обаче се установява, че няма доказателствен материал за извършени такива мероприятия. Ето защо доводите на касационния жалбоподател в този смисъл са основателни. Всичко това дава основание да се приеме, че по отношение на бенефициентката не е доказано наличие на хипотезата на чл. 8а, ал. 3 от Наредбата и тя не може да бъде освободена на това основание от връщане на получените суми за подпомагане. По сходен начин са налице противоречащи данни вообще за отглеждането на краставиците, в това отношение и за поливането им, което е задължително за реализирането на конкретната стопанска продукция. Свидетелят Станков обяснява, че поливането е ставало чрез ремарке с еднотонен варел от водоем, който е на 100-200 метра. Същият е пълнен с помощта на други хора със специален кран и след това с гумени маркучи водата е довеждана до мястото. Жалбоподателката е обяснявала при контролните проверки - показанията на св. Карабелюова, че поливането става чрез качване на вода с помпа от водоема. Това е направило впечатление на проверяващите, тъй като водоемът не се намира близо. Освен това и при двете проверки не са открити маркучи или други следи от напоителни системи и напояване. Същественото противоречие в събраните по делото доказателства е относно твърденията по делото, че на 30.07.2017 г. жалбоподателката е засяла краставици, които от 30.08.2017 г. са започнали да дават продукция. В тази връзка се наблюдава промяна на позицията в хода на делото. Безспорно установено с писмени доказателства е, че на 4.05.2017 г. ползвателката е закупила семена и в Дневника за растителна защита е записано, че на 30.07.2017 г. е извършена сеитба. В жалбата си тя е посочила, че "така закупените семена" е използвала, както за сеитбата на 23.06.2017 г., така и на тази от 30.07.0217 г. - и двата пъти непосредствено след проверките на място, на които е констатирана липса на продукция. В същото време вещото лице ясно е посочило в заключението си по Въпрос № 3 - стр. 10 от експертизата, че от данните и записванията в Дневника за растителна защита, при извършена сеитба на 30.07.2017 г., стопанството не може да реализира собствена земеделска продукция от тази сеитба на краставица - сорт "Шахти" на 30.08.2017 г., което прави 32 ден от сеитбата. По същия начин не може да даде добив на 35 ден и на 39 ден от нея, тъй като необходимият период е около 50-55 дни. След представяне на заключението е започнато събиране на доказателства, че втората сеитба е направена не чрез семена, а чрез засаждане на разсад, който ползвателката за всеки случай отгледала от семената у дома - показанията на св. Станков от 30.05.2018 г. Преди провеждането на следващото съдебно заседание на 27.06.2018 г. по делото се появява служебната бележка на л. 112. С нея посоченият агроинженер удостоверява, че съобразно избраната технология на отглеждане и съобразно записванията в Дневника, ако краставицата е посадена чрез разсад на шест листа на 30.07.2017 г., стопанството може да даде продукция на 30.08.2017 г. - т. е. съдържанието й е условно. В показнията на св. М. се съдържа информация за отглеждането на този разсад и засаждането му на 30.07.2017 г., с което вегетативният период се скъсявал с 12-15 дни. Дори и да се възприемат тези показания, пак не се достига до необходимото време от 50 дни за добив на реколта. В същото време от Дневника за растителна защита не би могло да се установи това обстоятелство, тъй като той е в бланков вид. В горния ляв ъгъл е записано "Дата на сеитба /година на засаждане/ " и е предоставена само възможност за вписването й. Там фигурира датата "30.07.2017", без да е отразено дали се касае за сеитба или за засаждане. При тези данни по делото, вещото лице е дало отговор на Въпрос № 5, че ИР на стопанството към момента на налагане на финансовата корекция не отговаря на ИР, за който ползвателката е получила второ плащане. Към 8.11.2017 г. той е определен на 0. 00 икономически единици, тъй като тя е декларирана единствено реализирана продукция на 30. 08; 2. 09. и 6. 09, което е преди 50-я ден от сеитба с възможност за плододаване на реколта. Допълнителното заключение - л. 97-98 по делото е изготвено на базата на представения по делото Констативен протокол № 22 от 28.09.2017 г. на бланка на общинската администрация на община Бобошево. В него работна група е констатирала засадени върху земята градински краставици с нанесени щети от едър рогат добитък върху част от 0. 0100 дка. Изпълнявайки поставената задача, да вземе предвид констативния протокол, вещото лице е отговорило, че при това положение към 28.09.2017 г. ИР на стопанството възлиза на 13. 73 ИЕ. Това е дало основание на първоинстанционния съд да приеме запазване на икономическия растеж. Изводът му е необоснован, тъй като приложимата наредба не е предвидила никакви правомощия на общинските администрации при установяване изпълнението на поетите ангажименти. Това е от компетентността на разплащателната агенция и нейните структури по места. Голословни и без каквото и да било писмено начало са твърденията на ползвателката, че тя е ходила в ДФЗ с искане да й се извърши нова контролна проверка. Необоснован е и последният мотив на съда за противоречие на наложената финансова корекция с целта на закона - отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 5 АПК. Целите на подпомагане на младите фермери са ясно дефинирани в чл. 2, т. 1 и 2 от наредбата. Установеното неизпълнение на поетите конкретни ангажименти от ползвателката е в пряко противоречие с тези цели. Поради това наложената й финансова корекция не им противоречи. Като не е съобразил всички тези обстоятелства и е отменил акта за налагане на финансова корекция, като незаконосъобразен, съдът е постановил неправилно решение при наличие на трите отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК: Изобщо не е съобразил правилата и нормите на Наредба № 9/2008 г., което е довело до неправилно прилагане на закона. Механично е преповторил събраните по делото доказателства, без да вникне в същността им и да констатира установените противоречия, като изложи убедителни доводи защо кредитира едните и не възприема другите - съществено нарушение на съдопроизводствените правила. На трето място събраните и внимателно преценени доказателства в тяхната съвкупност водят до изводи, противоположни на направените от съда, което съставлява необоснованост. Решението следва да се отмени, а жалбата, като неоснователна подлежи на отхвърляне. С оглед изхода на делото и направените искания от процесуалния представител на директора на ОД на ДФЗ, следва да се присъдят по 100 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение за всяка от двете съдебни инстанции или общо 200 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение