Решение № 296 от 21.12.2017 г. на ВКС по н. д. № 1148/2017 г.

Решение № 296 от 21.12.2017 г. на ВКС по н. д. № 1148/2017 г., I н. о., НК, докладчик съдията Христина Михова Производството е по реда на Глава ХХХIII от НПК. Същото е образувано по постъпило искане от адвокат М., защитник на осъдения И. Б. И., за възобновяване на НЧД № 292/2013 г. по описа на Районен съд - Плевен и ВНЧД № 166/2013 г. по описа на Окръжен съд - Плевен. В искането се твърди, че производството по делото е проведено в отсъствие на осъдения И., като по този начин не му е дадена възможност да се защити. Релевират се доводи и за допуснати нарушения на материалния закон при определяне на общо наказание по реда на чл. 25, вр. с чл. 23 от НК измежду наложените с отделни присъди. В съдебно заседание пред ВКС, защитникът поддържа искането за възобновяване и моли същото да бъде уважено. Представителят на Върховна касационна прокуратура пледира за оставяне на искането без уважение. Осъденият И. И. поддържа искането за възобновяване. Върховният касационен съд, I - во наказателно отделение, след като обсъди доводите посочени в искането за възобновяване и всички материали, събрани по делото, намери следното: С определение № 201, постановено на 28.02.2013 г. по НЧД № 292/2013 г. по описа на Районен съд - гр. Плевен, на основание чл. 25, вр. с чл. 23 от НК на И. Б. И. е определено едно общо наказание измежду наложените по НОХД № 2023/2009 г. и НОХД № 2395/2009 г. по описа на РС - Плевен в размер на два месеца и седемнадесет дни лишаване от свобода, като е постановено ефективното му изтърпяване при "строг" режим. Със същия съдебен акт е определено общо наказание и измежду наложените по НОХД № 642/2011 г. по описа на РС Сандански и НОХД № 3297/2011 г. по описа на РС- Плевен в размер на осем месеца лишаване от свобода, при първоначален "строг" режим. По жалба на защитника на осъдения И., подадена срещу посоченото определение, в Окръжен съд - Плевен е образувано ВНЧД № 166/2013 г. С решение по същото дело, постановено на 24.04.2013 г., първоинстанционното определение е било потвърдено изцяло. Искането за възобновяване е процесуално недопустимо. Съгласно разпоредбата на чл. 421, ал. 3 от НПК, осъденият може да направи искането по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК в шестмесечен срок от влизане в сила на съответния акт. За задочно осъдения срокът започва да тече от датата, на която е узнал, че присъдата е влязла в сила. Видно от материалите по делото, на 08.05.2013 г. осъденият И. е упълномощил адвокат М. М. /пълномощно на л. 7 от н. д. № 1143/2013 г. по описа на ВКС, НК, I -во н. о./ да изготви искане за възобновяване на наказателното производство по НЧД № 292/2013 г. по описа на РС - гр. Плевен. Следва да се приеме, че това е и датата, на която най-късно осъденото лице е узнало за влязлото в сила определение на РС - Плевен. От тази дата следва да се брои срокът по чл. 421, ал. 3, изр. 2 от НПК. Към момента на подаване на искането за възобновяване, по което е образувано настоящото производство - 04.10.2017 г., този срок е изтекъл и поради това, искането следва да бъде оставено без разглеждане като недопустимо. Недопустимо е и искането за възобновяване на наказателното производство по НЧД № 292/2013 г. на РС - Плевен и ВНЧД № 166/2013 г. по описа на ОС- Плевен, подадено на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Такова искане, депозирано на 17.05.2013 г. от защитника - адвокат М. М., упълномощен от осъдения И. И., е било предмет на проверка по реда на възобновяването, по н. д. № 1143/2013 г. по описа на ВКС. С решение № 378, постановено на 01.10.2013 г., по същото дело, ВКС, НК, I - во н. о. е оставил без уважение искането на защитника на осъдения И. за възобновяване на двете наказателни дела. Посоченото решение на ВКС е постановено при действието на старата редакция на чл. 424 от НПК / изм. с ДВ, бр. 42 от 2015 г./, когато именно този съд беше компетентен да разглежда всички искания за възобновяване на наказателни дела. След като искането за възобновяване, направено от една страна / в случая от упълномощения лично от осъдения защитник/, е било разгледано от компетентния съд, второ искане от същата страна и на същото основание е недопустимо. Предвид изложените съображения, ВКС, НК, I-во наказателно отделение