Решение № 163 от 14.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1456/2012 г.

Решение № 163 от 14.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1456/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадените две касационни жалби от П. Г. Б. от [населено място], област П., чрез процесуалния представител адвокат С. и от Прокуратурата на Република България чрез окръжния прокурор на П. против въззивно решение № 334 от 3.08.12 г. по в. гр. д. № 406 по описа за 2012 г. на Плевенски окръжен съд, с което е отменено като неправилно решение № 303 от 30.12.11 г. по гр. д. № 762/10 г. на Районен съд Червен бряг в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на П. Г. Б. на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от З. сумата от 3 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди вследствие незаконно задържане под стража по досъдебно производство № С-118/98 г. на РП-Червен бряг и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен този иск, а в останалата част е потвърдено решението, с което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на ищеца на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 изр. 1 от З. сумата от 6 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, вследствие незаконно повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 8.06.06 г. и са присъдени разноски. Искането на касатора е за отмяна на постановения въззивен акт и постановяване на нов с пълно уважаване на предявения иск. Претендира направените разноски. Касационно обжалване е допуснато по жалбата от П. Г. Б. с определение № 328 от 18.03.2013 г. поради противоречие на въззивния акт с постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения /например № 226 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 921/10 г. на IV г. о., № 25 от 27.01.2012 г. по гр. д. № 1832/10 г. на IV г. о., № 331 от 4.07.2011 г. по гр. д. № 1649/10 г. на IV г./, съгласно които съдът се произнася в рамките на заявеното от страната искане, като задължение на съда е да определи точната правна квалификация и да разреши спора съобразно приетите от него за установени обстоятелства, с оглед ангажираните по делото доказателства. Констатирано е и противоречие на въззивния акт с т. 11 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС по въпроса за адекватното съобразяване на относимите обстоятелства - главно относно тежестта на повдигнатите обвинения, продължителността на наказателното производство и периода на задържане под стража при определяне на размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди в конкретния случай. В съдебно заседание касаторът П. Г. Б. не се явява. Представителят на Прокуратурата на Република България поддържа своята касационна жалба и оспорва противната, по която е допуснато касационно обжалване. Желае да бъде намален определения от въззивния съд размер на обезщетение, като за първи път в съдебно заседание навежда нови доводи относно това, че продължителността на наказателното производство е и по вина на съобвиняемата на пострадалия, която е била издирвана и поради лична вина на последния, който след промяна на мярката за неотклонение, не е уведомил съответните органи за адреса си. Оспорва и претендираните вреди, произтичащи от влошаване на здравословното състояние, поради липса на удостоверяващ медицински документ. Върховен касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: Срещу ищеца, който понастоящем е на 57 години, е било образувано досъдебно производство № С 118/98 г. от РП Червен бряг на 16.12.1998 г. Повдигнато му е обвинение на 6.09.1999 г. за деяние по чл. 210, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 209, ал. 1 от НК. Наложена му е мярка за неотклонение "задържане под стража" и е задържан на 8.09.1999 г. в следствения арест на [населено място]. Освободен е на 15.12.1999 г., когато мярката за неотклонение е променена в "подписка" /задържането е 97 дни/. Наказателното производство е прекратено с постановление на РП Червен бряг на 8.06.2006 г. поради недоказаност на обвинението. Ищецът е подал искова молба, в която е формулирал две искания за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди: за 4000 лв., произтичащи от незаконното му задържане под стража, ведно с лихва за забава, считано от датата на освобождаването 15.12.09 г. до окончателното заплащане на сумата и за 6 000 лв. - за незаконно повдигнато му обвинение и неоснователно водено срещу него наказателно производство в продължение на около седем години, ведно с лихва за забава, считано от датата на повдигане на обвинението 6.09.09 г. до датата на прекратяване на наказателното производство и законната лихва до окончателното заплащане на сумата. Позовавайки се на т. 13 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, въззивният съд е приел, че в конкретния случай претендираните вреди от незаконно задържане са елемент от общите вреди, произтичащи от незаконно повдигнато обвинение. С оглед обстоятелството, че наказателното производство е било прекратено с прокурорско постановление, а тази хипотеза според приетото в т. 7 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е приравнена на случая, при които деянието не е извършено от лицето, съдът е присъдил на основание чл. 2, т. 3 от З. общо обезщетение в размер на 6 000 лв. Независимо, че е счел, че в резултат на незаконното обвинение на ищеца са причинени значителни неимуществени вреди, съдът ги е обезщетил до посочения размер, с мотива, че такава е заявената претенция. Поради несъставомерност на иска по чл. 2, ал. 1, т. 1 от З., е отменил постановения първоинстанционен акт в тази част, като го е отхвърлил. При тези факти, настоящият съдебен състав счита постановения въззивен акт за неправилен. По поставените въпроси, във връзка с които е допуснато касационно обжалване, следва да се посочи следното: Съгласно установената по реда на чл. 290 от ГПК практика на ВКС /например решения № 226 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 921/10 г. на IV г. о., № 25 от 27.01.2012 г. по гр. д. № 1832/10 г. на IV г. о., № 331 от 4.07.2011 г. по гр. д. № 1649/10 г. на IV г./, съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. В случая въззивният съд не е съобразил, че с оглед заявената претенция и приетото в цитираната от него т. 13 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, е сезиран с иск с правно основание чл. 2, т. 3 от З. за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконното повдигнато обвинение по досъдебно производство № С 118/98 г. от РП Червен бряг и неоснователно водено наказателно производство, в които се включват и тези, произтичащи от налагането за период от 97 дни на мярка за неотклонение "задържане под стража" с общ размер на претенцията от 10 000 лв. /Неправилен се явява извода на въззивния съд, че е сезиран с два иска, по които следва да се произнася отделно. При определяне на размера на дължимото обезщетение въззивният съд не съобразил посочените в т. 11 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС критерии за понятието "справедливост", а именно: продължителността от близо седем години на воденото наказателно производство, неговия характер, вида и тежестта на деянието, за което е повдигнато обвинение: тежко умишлено деяние - измама, квалифициран състав /осъществено след предварителен сговор/, с местоизвършване в кооперацията, в която ищецът е работел и в която след това не е могъл да остане, както и отражението върху общественото положение, авторитет, професионална репутация на обвиненото лице, което преди наказателното производство се е ползвало с добро име сред съгражданите си и сред колегите си като агроном, а след обвинението - е трябвало да сменя населеното място /отишъл е да живее в [населено място]/, искал е да се изолира от хората, имал е здравословни проблеми. Следва да се отчете и продължителния период, през който лицето е бил с мярка за неотклонение "задържане под стража", както и че мярката е наложена само по данни на МВР, че лицето не живее на адреса в [населено място], без да е изискана справка за настоящия и постоянния му адрес и през времето на задържането му с негово участие не са извършвани никакви следствени действия. С оглед така изложените обстоятелства и всички следващи се от житейска и човешка логика вреди, свързани със засягането на честта и достойнството на неправилно обвиненото лице, причинените му негативни емоции и психологически проблеми, свързани и с промяната на работата и начина му на живот, настоящият съдебен състав намира, че справедливият размер на следващото се обезщетение съответства на претендираните 10 000 лв. С оглед направеното искане, изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на касатора следва да бъдат присъдени установените като направени по делото разноски, които са в общ размер на 380 лв./ за адвокатско възнаграждение 300 лв., 5 лв. - платена такса и 75 лв. - възнаграждение на вещо лице/. В тежест на Прокуратурата следва да се присъди и държавната такса в размер на 400 лв. С оглед на горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение