Решение № 2378 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10469/2017 г.

Решение № 2378 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10469/2017 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кметът на О. С., чрез юрк. И. Георгиева срещу Решение № 131 от 27.07.2017 г., постановено по адм. дело № 329/2016 г. от Административен съд С.. В жалбата се излагат съображения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение като постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответната страна – Я. Д. Д., чрез пълномощника си адв. М. Стефанов, в отговор на касационната жалба изразява становище за неоснователност на жалбата и за правилност, мотивираност и обоснованост на процесното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първостепенния съд е Заповед № РД 15-657 от 06.03.2015 г., издадена от Кмета на О. С. на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОС, с която е наредено да се изземе принудително от владението на Я. Д. общинско жилище, находящо се на адрес: гр. [населено място], [жк], [жилищен адрес] за което е съставен акт за частна общинска собственост № 2596 от 29.01.2010 г. Съдът е приел оспорването за допустимо и по същество – за основателно, тъй като в случая кметът на общината не е доказал по безспорен и категоричен начин материалната си компетентност. За да мотивира този резултат, от фактическа страна е установил, че за процесното жилище на 20.05.1983 г. е съставен Акт за държавна собственост № 6351, в който като бивш собственик е посочен СЗ "В. К.". Процесното жилище – ап. №[номер] – на 17.09.1975 г. е предоставено за ползване, с договор за наем, на семейството на Я. Д., трудово заета в същия завод. От приложените по делото доказателства е безспорно установено, че по банкова сметка на търговското дружество – правоприемник на стъкларския завод - "Кварц" АД-С. в ТБ Биохим, гр. С. са внесени суми за продажба на апартамент и един от вносителите е именно Я. Д. С. З. № 34 от 01.06.2001 г. на Изпълнителния директор на "Кварц" АД - С., по повод нейна молба е наредено да се сключи Договор за покупко - продажба на апартамент №[номер], в който е била настанена под наем. С друга заповед - № 39 от 08.06.2001 г. на Изпълнителния директор на "Кварц" АД - С. е наредено да се сключат договори за покупко – продажба на апартаментите в[жк]блок № [номер], в които са настанени под наем бивши и настоящи работници и служители на дружеството, заплатени от тях по определените цени в Наредбата на О. С., но не е сключен прехвърлителният договор за продажба, поради открита процедура по обявяване на дружеството в несъстоятелност. Разпоредено е след влизане в сила на Решението на Окръжен съд – С. за прекратяване на производството по несъстоятелност на "Кварц" АД, да се довърши откритата процедура по продажба. С Решение № 90 от 10.03.2008 г. по търговско дело № 47/2001 г. по описа на Окръжен съд – С., в сила от 02.04.2008 г., е прекратено производството по несъстоятелност за "Кварц" АД – в несъстоятелност, прекратени са правомощията на назначения синдик и е прекратено действието на общата възбрана. От доказателствата по делото се установява също, че г-жа Д. е заплатила в полза на О. С. данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за процесното жилище през 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2014 г., 2015 г., въз основа на Декларация от 08.04.2009 г. по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси. На 14.01.2010 г. е издадена Заповед № РД-15-52 на Кмета на О. С., с която на основание чл. 15, ал. 5 и ал. 6 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество във връзка с чл. 13, ал. 2 от ЗОбС, е прието, че са налице условията за установяване на владение и е наредено да се съставят актове за частна общинска собственост на изброени недвижими имоти – жилища, сред които в т. 11 е посочен процесният апартамент и е указано, че от датата на издаване на заповедта започва да тече срок на придобивна давност в полза на О. С.. На 29.01.2010 г. за процесното жилище е съставен Акт за частна общинска собственост № 2596, а на 06.03.2015 г. е издадена оспорваната заповед, след като Я. Димова е била поканена доброволно да предаде ключа от жилището и тя не го е сторила. При тази фактическа установеност съдът е направил извод, че между страните е налице спор за материално право – спор за собственост. Отделно от това процедурата, по чл. 13, ал. 2 от ЗОС, каквато е предприета е приложима по отношение на безстопанствените имоти на територията на общината, а не по отношение на имоти, за които е налице претенция за собственост от друго лице. Решението е валидно, допустимо и правилно, като краен резултат. Фактите по делото са установени правилно от решаващия съд въз основа на анализа на приложените доказателства. Безспорно е установено, че Я. Д. и семейството й са настанени във ведомствено жилище през 1975 г. и го обитават и до момента, т. е. не е налице "безстопанствен имот" по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗОбС. Безспорен е също факта, че тя е работила в СЗ " В. Коларов" от 1968 година до пенсионирането си и в качеството си на служител е получила правото да закупи ведомственото жилище, в което е била настанена по законоустановения ред.. Приложени са категорични доказателства, че в периода от 1998 до 2001 година Д. е изплатила пълния размер на цената, определена от административния орган за закупуване на процесното жилище в касата на "Кварц" АД, който е правоприемник на СЗ "В. Коларов", но сделката не е финализирана по вина на продавача. За да се издаде заповед с правно основание чл. 65, ал. 1 от ЗОбС следва да се докаже наличието на комулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на посочената норма, а именно: да е налице общински имот и този имот да се владее или държи без основание, да не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала. Отсъствието на която и да е от тези предпоставки води до невъзможност да се приложи нормата на закона. В случая не е налице един от елементите, тъй като процесното жилище се владее и държи на годно правно основание, което води до извода за незаконосъобразност на оспорвания административен акт, както правилно е приел съда от първата инстанция. За пълнота на изложението, настоящата инстанция следва да отбележи, че Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) е подписана, ратифицирана от Р. Б. и е обнародвана, поради което по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията е част от вътрешното право и има примат при противоречие с норма от националното право. Член 8 от Конвенцията защитава и гарантира правото на личен и семеен живот, на жилище и тайната на кореспонденция. Член 8 от Конвенцията съдържа материалноправни разпоредби, които следва да се съобразяват от административния орган/съда при преценката му относно материалноправната законосъобразност на процесната заповед за да не бъде осъществявана намеса в правото на жалбоподателката на личен и семеен живот, и в правото й да ползва необезпокоявана жилището си. В случая административният орган е действал в противоречие с посочената норма и не е съобразил факта, че г-жа Д. обитава жилището от 1975 г. без прекъсване на годно правно основание; че е заплатила изцяло неговата стойност, която е била определена от собственика, че е плащала данък за недвижимия имот след 2001 г. от която година е била уверена, че го ползва като собственик (в този смисъл й е издадено и официално писмо от "Кварц" АД). При така изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Предвид този изход на делото, искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не следва да бъде уважено. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение