Решение № 2402 от 7.3.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 179 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на К. Йорданов, на Сдружение Организация на производителите на черноморска мида и на Сдружение Асоциация на производителите на рибни продукти БГ ФИШ срещу Заповед РД09-427/14.04.2022 г. на министъра на земеделието. В жалбата на К. Йорданов се посочва, че заповедта е немотивирана и незаконосъобразна. Същата не била съобразена с развитието и биоразнообразието на описаните видове. Заповедта препращала към доклад с рег. 93-1982/14.04.2022 г., което било недопустимо. Не било ясно кое налага забраната да бъде до 15.04.2022 г., както и защо органът не се е съобразил с представените становища от самите експерти. Представя молба-становище с характер на писмени бележки, в които се преповтаря изложеното в жалбата и се изразява предположение, че заповедта обслужва частни интереси. Моли обжалваната заповед да се прогласи за нищожна, алтернативно да се отмени. Претендира разноски. Представя списък на разноските. Жалбоподателят се представлява от адв. Димитров. В жалбата на Сдружение Организация на производителите на черноморска мида се сочи, че сдружението е междубраншова организация на производителите на рибни продукти и оперира в сферата на рибарството и аквакултурите. Една от целите на сдружението е да защитава правата и интересите на членовете на сдружението пред изпълнителната и законодателната власт. Твърди, че е налице правен интерес от подаването на жалбата, като са предприети действия по предоставяне на становища до Министерството на земеделието във връзка със забранителния период на улова и търговията с бяла мида и нейното възстановяване. Излага съображения, че обжалваната заповедта е незаконосъобразна. Счита, че заповедта не е мотивирана, като е недопустимо направеното в същата препращане към доклад рег. 93-1982/14.04.2022 г. Не било ясно кое налага забраната за улов да бъде с начална дата 14.04.2022 г. и съкратена от три месеца само на един месец. Изразява предположения, че заповедта обслужва частни интереси. Моли обжалваната заповед да се прогласи за нищожна, алтернативно да се отмени. Представя молба-становище с характер на писмени бележки, в които се преповтаря изложеното в жалбата. Претендира разноски. Представя списък на разноските. Жалбоподателят се представлява от адв. Димитров. В жалбата на Сдружение Асоциация на производителите на рибни продукти БГ ФИШ се посочва, че членовете на сдружението се занимават със стопански улов главно на бяла пясъчна мида. Твърди се, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не е мотивирана, като е цитиран доклад рег. 93-1982/14.02.2022 г. В обсъжданата проектозаповед за забрана периодът е от 01.05.2022 г. до 31.07.2022 г, като е неясно кое налага забраната да бъде в периода 15.04.2022 г. 15.05.2022 г. Представя молба-становище с характер на писмени бележки, в които се преповтаря изложеното в жалбата. Претендира разноски. Представя списък на разноските. Жалбоподателят се представлява от адв. Димитров. Ответникът Министърът на земеделието оспорва жалбата по съображения изложени в писмени бележки и в съдебно заседание. Излага съображения в подкрепа на становището си, че заповедта е законосъобразен административен акт, като същата е мотивирана. Моли жалбите да бъдат оставени без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрк. Караилиева. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените пороци на оспорения акт, намира следното: Жалбата на Сдружение Организация на производителите на черноморска мида и жалбата на Сдружение Асоциация на производителите на рибни продукти БГ ФИШ са процесуално недопустими, като подадени от лица, за които не е налице пряк, личен и непосредствен правен интерес от оспорването. Оспорваната заповед е общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК. Съгласно чл. 147, ал. 1 АПК, приложим на основание чл. 184 от АПК, право да оспорват общия административен акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Съгласно § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на АПК Организация е юридическо лице или сдружение на юридически или физически лица, което е организационно обособено въз основа на закон. Двете сдружения жалбоподатели са организации по смисъла на цитираната т. 2 на § 1 от ДР на АПК. При справка в публично достъпния Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел - https://portal.registryagency.bg/CR/Reports/ActiveConditionTabResult?uic=206431874 , https://portal.registryagency.bg/CR/Reports/ActiveConditionTabResult?uic=131015001 се установява, че двете сдружения са определени за извършване на дейност в частна полза. Като цели и на двете сдружения е посочено защитаване на правата и интересите на членовете на сдружението пред изпълнителната и законодателната власт и в отношенията си с Република България и институциите в Европейския съюз. При справка на публично достъпната интернет страница на Министерство на земеделието - https://www.mzh.government.bg/bg/politiki-i-programi/politiki-i-strategii/obsha-politika-v-oblastta-na-ribarstvoto/obsha-organizaciya-na-pazarite-na-produkti-ot-ribolov-i-akvakult/spisci-na-priznati-organizacii-na-proizvoditeli-na-produkti-ot-r/ , предвид чл. 10г от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА) и във връзка със твърдението на Сдружение Организация на производителите на черноморска мида, че сдружението е междубраншова организация на производителите на рибни продукти, се установява, че Сдружение Организация на производителите на черноморска мида е включено в Списък на признатите със Заповед на министъра на земеделието, храните и горите организации на производители на продукти от риболов и/или на продукти от аквакултури към 24.09.2021 г. Установява се, че Сдружение Асоциация на производителите на рибни продукти БГ ФИШ е включено в Списък на признатите със Заповед на министъра на земеделието, храните и горите междубраншови организации в сектора на рибарството към 11.10.2019 г. В изпълнение на указанията на съда за представяне на доказателства за обосноваване на правния интерес от оспорването Сдружение Организация на производителите на черноморска мида в писмена молба от 08.07.2022 г., е посочило, че правният му интерес е обусловен от факта, че членове на сдружението са лица, които извършват улов на бяла пясъчна мида. Тези лица притежават разрешение за стопански риболов и извършват дейност, която е свързана с оспорената заповед. Представени са удостоверения за право на извършване на стопански риболов в Черно море и в река Дунав на пет физически лица и на едно юридическо лице. Няма доказателства, че тези лица са членове на сдружението. Сдружение Асоциация на производителите на рибни продукти БГ ФИШ в молба от 18.07.2022 г. обосновава правния си интерес от оспорването с факта, че членове на сдружението притежават разрешение за стопански риболов и извършват дейност, която е свързана с оспорената заповед. Цитирани са и целите на Сдружението, съгласно неговия устав. Като доказателства са представени Списък на членовете на Сдружение Асоциация на производителите на рибни продукти БГ ФИШ, Устав на Сдружение Асоциация на производителите на рибни продукти БГ ФИШ, както информация за уловите (разтоварено) на риболовни кораби по списък, представен от АПРП БГ ФИШ, по видове, за 2021 г., в кг. Няма данни и доказателства представената информация (на един лист) извлечение от какъв документ е. Независимо от установеното при служебно извършената от съда справка, от твърденията на организациите - жалбоподатели и представените доказателства, двете сдружения нямат правен интерес от оспорването на заповедта, тъй като тя не засяга лично правата и законните интереси на сдруженията, а интересите на техни членове, което изрично е посочено в молбите на тези жалбоподатели. Сдруженията не излагат твърдения и не представят доказателства, че заповедта засяга техни лични права и интереси или че създава задължения за тях. Адресати на издадената заповед са лицата занимаващи се със стопански и любителски риболов на бели пясъчни миди от видовете Donax trunculus и Chamelea gallina в българската акватория на Черно море, т. е. членове на двете сдружения. След като заповедта не засяга пряко двете сдружения се поставя въпроса могат ли те да обжалват общия административен акт, тъй като заповедта засяга права и интереси на техни членове. В чл. 67 от АПК е предвидено, че организациите по чл. 66, ал. 1 (такива на заинтересованите лица) могат да представляват заинтересованите лица в производството по издаване и обжалване на административния акт. Законът предвижда възможност за представляване на заинтересованите лица, а не за подаване на жалба от самото сдружение. Съгласно чл. 26, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим субсидиарно на основание чл. 144 от АПК освен в предвидените от закон случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд. Съвместното тълкуване на двете разпоредби не води до извод, че сдруженията, като организации на заинтересовани лица, могат да обжалват процесната заповед самостоятелно, така както могат да го направят отделните членове на сдруженията. Сдруженията биха могли да представляват техни членове при обжалването, но затова е необходимо съответното упълномощаване, по аргумент от чл. 32, т. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК. Доказателства за такова упълномощаване не са представени. Жалбата не е подадена от името на членове на сдружението представлявани от сдружението, а лично от името на сдруженията. Сдруженията жалбоподатели не представят доказателства, че са били участници в административното производство по издаване на общия административен акт, за да се преценява дали като участници в това производство биха имали правен интерес от оспорването. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за възникването на правото на жалба и условие за допустимост на производството, за което съдът следи служебно. В случая от страна на сдруженията не е обосновано наличието на пряк и непосредствен личен интерес от обжалване на административния акт. Аргумент в подкрепа на допустимост на жалбите на Сдружение Организация на производителите на черноморска мида и на Сдружение Асоциация на производителите на рибни продукти БГ ФИШ не може да се изведе и от Тълкувателно решение 2 от 12.02.2010 г. постановено по тълкувателно дело 4/2009 г. на ОСК на ВАС, което се отнася до правото на оспорване на подзаконови нормативни актове и е неприложимо в настоящия случай. По изложените съображения по отношение на жалбите Сдружение Организация на производителите на черноморска мида и на Сдружение Асоциация на производителите на рибни продукти БГ ФИШ е налице хипотезата на чл. 159, т. 4 във вр. с чл. 184 от АПК. Жалбите на Сдружение Организация на производителите на черноморска мида и на Сдружение Асоциация на производителите на рибни продукти БГ ФИШ срещу Заповед РД09-427/14.04.2022 г. на министъра на земеделието следва да се оставят без разглеждане, а образуваното съдебно производството следва да бъде прекратено. Жалбата на К. Йорданов е процесуално допустима. Подадена е в едномесечения срок по чл. 179, ал. 1 АПК. Видно от представените по делото доказателства и служебно извършената от съда справка - https://www.mzh.government.bg/media/filer_public/2022/04/14/zapoved_rd09-427_14042022.pdf съобщение за издаването на заповедта е публикувано на интернет страницата на Министерството на земеделието на 14.04.2022 г. Липсват доказателства, че заповедта е съобщена лично на г-н Йорданов, за да е приложим по-краткият 14-дневен срок за обжалването ѝ. Жалбата е подадена от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването жалбоподателят представя доказателства, че има издадено Удостоверение за право на извършване на стопански риболов в Черно море и река Дунав - 02160374-002/09.03.2022 г. и твърди, че извършва дейност по улов на бяла пясъчна мида. Жалбата е подадена срещу подлежащ на оспорване общ административен акт. В ЗРА не е предвидено изрично, че процесната заповед подлежи на обжалване, но доколкото същата създава забрана за извършване на определена дейност за определен период от време, с оглед разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията и при липсата на изрична забрана за обжалването на заповедта, следва да се приеме, че същата подлежи на обжалване. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна: С Доклад рег. 93-1124/01.03.2022 г. от С. Бурджиев заместник министър на земеделието е предложено на министъра на земеделието стартиране на процедура по издаване на общ административен акт заповед за въвеждане на временна забрана за улов на бели пясъчни миди (Donax trunculus и Chamelea gallina) в Черно море. Предложението е да бъде стартирана процедура, по чл. 66 АПК, за издаване на общ административен акт заповед за въвеждане на временна забрана за улов на бели пясъчни миди (Donax trunculus и Chamelea gallina) в Черно море през 2022 г. за периода от 01 май до 31 юли, съобразно решението на Консултативния съвет по рибарство (КСР) и предвид наличните научни становища. От изложеното в доклада и от представените по делото научни становища рег. индекс 91-432/25.05.2017г., рег. индекс 91-432/13.04.2017 г., изх. 106/П00101/22.03.2018 г., изх. 9338/25.11.2021 г. се установява, че за България няма категорични данни кога е размножителният период на бели пясъчни миди от вида Donax trunculus и Chamelea gallina, както и че е в ход проучване, чийто резултати все още не са оповестени. При преглед на научните становища се установява, че в научните среди не е определен еднозначно период, в който да следва да е забранен улова. В първия доклад се прави препоръка за ограничаване ловенето на бели пясъчни миди в периода от февруари до октомври на съответната година, във втория от 15 април до 15 юли. В становището от 22.03.2018 г. е предложено забранителният период да е с продължителност поне четири месеца от месец май до месец август. В последното становище се предлага забранителният период да бъде в интервала 15 април 30 юли. Доклад рег. 93-1124/01.03.2022 г. е одобрен от министъра на земеделието. Уведомление на стартиране на производството по издаване на общ административен акт на министъра на земеделието за въвеждане на забрана за улов на бели пясъчни миди от видовете Donax trunculus и Chamelea gallina в периода от 01 май до 31 юли 2022 г. е публикувано на страницата на Министерството на земеделието на 01.03.2022 г. Предоставен е едномесечен срок за писмени предложения и възражения. Публикуването на информацията е служебно установено от настоящия състав на интернет адрес https://www.mzh.government.bg/bg/politiki-i-programi/politiki-i-strategii/obsha-politika-v-oblastta-na-ribarstvoto/obshestveni-konsultacii/. В едномесечния срок в Министерството на земеделието са постъпили становища от Българска асоциация на рибарите, преработвателите и търговците на бяла пясъчна мида донакс трункулус, Българска асоциация на рибарите, преработвателите и търговците на бяла пясъчна мида донакс трункулус и Бългериън Уайт Шелс ООД, Рибарско сдружение Приморско и от физически лица лист 33 до 77. В становището на Българска асоциация на рибарите, преработвателите и търговците на бяла пясъчна мида донакс трункулус и Бългериън Уайт Шелс ООД се възразява срещу предложения период за забрана на улова. Приложено е становище от инж. Н. Кисьов, експерт консултант и регистрирано вещо лице по рибарство и аквакултури. Обосновано е искане забраната да е в продължение на 30 дни, между средата на април и средата на май. Предложението е обосновано с обстоятелството, че репродуктивният период на мидата е с най-голям интензитет в този период. Посочено е, че в този период продукцията като правило не се добива, преработва и реализира, защото месото на мидата е с променен цвят установим с просто око и със специфичен неприятен вкус и мирис, което я прави непродаваема. В становището на Рибарско сдружение Приморско се предлага забраната за улов да бъде от 01 май до 15 юни и от 15 септември до 31 октомври. Посочено е, че това е научно обосновано от БАН и че по времето на размножаването на бялата мида се извършва единствения реален стопански и любителски риболов. В становищата на физическите лица, които са еднотипни, се възразява срещу предлагания период на забрана за улов, но не се предлага конкретен такъв. С Доклад рег. 93-1814/05.04.2022 г. от С. Бурджиев заместник министър на земеделието е предложено на министъра на земеделието, предвид постъпилите възражения и предложения от заинтересованите лица, в рамките на определения срок за обществени консултации, одобрение на заповед за въвеждане на временна забрана за улов на бели пясъчни миди (Donax trunculus и Chamelea gallina) в Черно море през 2022 г. в периода 15 април до 15 май. Уточнено е, че проектът на заповед следва да бъде съгласуван с министъра на околната среда и водите. Докладът е одобрен от министъра на земеделието. Видно от писмо изх. 04-00-1084/13.04.2022 г. министърът на околната среда и водите е съгласувал предоставения проект на заповед определящ забрана за стопанският и любителския риболов на бели пясъчни миди от видовете Donax trunculus и Chamelea gallina без бележки. Изготвен е Доклад рег. 93-1982/14.04.2022 г. от С. Бурджиев заместник министър на земеделието. Предлага се въвеждане на временна забрана за улов на бели пясъчни миди (Donax trunculus и Chamelea gallina) в Черно море през 2022 г. за периода 15 април - 15 май. Докладът е одобрен от министъра на земеделието. На 14.04.2022 г. от министъра на земеделието е издадена процесната Заповед РД09-427, с която на основание чл. 30, ал. 3, т. 1 ЗРА, чл. 3, ал. 1 и чл. 5, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерство на земеделието във връзка със съгласувателно писмо изх. 04-00-1084/13.04.2022 г. на Министерство на околната среда и водите, одобрен Доклад рег 93-1982/14.04.2022 г. на С. Бурджиев заместник министър на земеделието, е забранен стопанският и любителският риболов на бели пясъчни миди от видовете Donax trunculus и Chamelea galina в българската акватория на Черно море, считано от 15.04.2022 г. до 15.05.2022 г. включително. В този срок е забранено пренасянето, съхранението, превозването и първата продажба на бели пясъчни миди от видовете Donax trunculus и Chamelea gallina, с изключение на количествата уловени преди 15.04.2022 г. Въз основа на така установените факти съдът от правна страна намира следното: Заповед РД09-427/14.04.2022 г. на министъра на земеделието е издадена от компетентен орган, предвид разпоредбата на чл. 30, ал. 3, т. 1 ЗРА, съгласно която министърът на земеделието съгласувано с министъра на околната среда и водите определя временни забрани за стопански и любителски риболов във водни обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 или отделни зони от тях за опазване на популациите от риба и други водни организми. Съгласно § 1, т. 42 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗРА други водни организми са миди, морски охлюви, артемии, дафнии, водорасли, скариди, раци, жаби и други видове - предмет на рибностопанска дейност. Заповед РД09-427/14.04.2022 г. на министъра на земеделието е издадена в предвидената от закона писмена форма, като отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. Посочени са фактическите и правни основания за издаването ѝ. Противно на изложеното в жалбата, препращането към Доклад рег. 93-1982/14.04.2022 г. не е недопустимо, предвид Тълкувателно решение 16 от 31.III.1975 г., ОСГК. Докладът е одобрен от министъра на земеделието и съдържа мотивите за издаване на заповедта. От изложеното в този доклад и в останалите доклади на заместник министъра на земеделието и приложенията към тях, изготвени в хода на процедурата по издаване на общия административен акт, се установяват мотивите за въведената забрана за улов на бели пясъчни миди от видовете Donax trunculus и Chamelea gallina. При издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на акта. Спазена е процедурата предвидена в АПК за издаване на общ административен акт. В съответствие с изискването на чл. 66 АПК на интернет страницата на Министерството на земеделието е публикувано уведомление за предстоящото издаване на общия административен акт. В уведомлението са посочени основните съображения за издаването на акта, както и формата за участие на заинтересованите лица в производството чрез писмени предложения и възражения, която форма на участие е сред предвидените в чл. 69, ал. 1, т. 1 АПК. Спазено е изискването на чл. 69, ал. 2 АПК, като е осигурено право на участие на заинтересованите страни в срок от един месец от публикуването на уведомлението по чл. 66 АПК за предстоящото издаване на акта. В изпълнение на изискването на чл. 71 АПК постъпилите предложения и възражения са обсъдени, като въз основа на тях е предложено намаляване на срока на предлаганата забрана за улов на бели пясъчни миди от видовете Donax trunculus и Chamelea gallina. Спазено е изискването на чл. 72, ал. 2 АПК съдържанието на общия административен акт да се съобщи по реда, по който е направено уведомяването по чл. 66 АПК заповедта е публикувана на интернет страницата на Министерството на земеделието на 14.04.2022 г. Спазено е и изискването периодът на забраната да бъде съгласуван с министъра на околната среда и водите. Заповед РД09-427/14.04.2022 г. на министъра на земеделието е издадена в съответствие с изискванията на материалния закон и целта му. За опазването на популацията на бели пясъчни миди от видовете Donax trunculus и Chamelea gallina, който безспорно са водни организми, законът предвижда възможност за въвеждане на временна забрана за стопански и любителски риболов. От събраните по делото доказателства се установява, че заповедта е издадена именно с тази цел. Относно определения срок на забраната са налични доказателства, защо същата е определена за един месец, а не за три, както е било в първоначалния проект. При липсата на категорични научни данни, какъв е най-удачният период за въвеждане на забраната (научните становища фиксират периоди с различна продължителност и в различни периоди от годината) следва да се приеме, че въведената едномесечна забрана не нарушава изискванията на закона. Тя обхваща период, който е част от периодите посочени в научните становища. Отделно от това срокът на забраната (едномесечен вместо тримесечен) е относим към целесъобразността на предприетата мярка, което съдът не би могъл да контролира. По изложените съображения по отношение на обжалваната заповед не са налице основания по чл. 146 АПК. Жалбата на К. Йорданов като неоснователна следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 3 АПК. С оглед действителната правна и фактическа сложност на делото и предвид че в производството ответникът се е защитавал срещу три отделни жалби, съдът определя същото в размер на 250 лв. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл четвърто, вр. чл. 184 АПК, Върховният административен съд, пето отделение