Решение № 4503 от 7.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8397/2009 г.

Решение № 4503 от 7.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8397/2009 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба от Георги Василев Николов от гр. София, против решение № 17/25.03.2009 г., постановено по адм. дело № 5918/2008 г. на Административен съд - София град, Първо отделение, 8-ми състав. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения изложени подробно в касационната жалба, моли решението да бъде отменено и вместо това да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се уважи жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. В открито съдебно заседание жалбата се поддържа от касатора, чрез процесуалния му представител адвокат Иван Лазов. Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Бисер Бонев моли съда да я отхвърли като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като поддържа, че обжалваното решение е правилно. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Георги Василев Николов срещу заповед № З - 13423/25.09.2008 г. на ВНД директора на Столична дирекция на МВР, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и при условията на чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение, като държавен служител категория "Е" - полицай III степен в група "Охрана на обществения ред", сектор "Опазване на обществения ред и превенция" към 06 РПУ при СД на МВР. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Установено е от фактическа стана, че на 30.05.2008 г. при извършване на полицейска проверка, жалбоподателят е приел парична сума от водач на мотопед, което станало обществено достояние чрез любителски видеозапис излъчен в телевизионно предаване на 09.06.2008 г. По същество съдът е приел, че действията на служителя могат да се квалифицират като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР, вр. т. т. 4, 7, 8 и 31 от Етичния кодекс за поведение на служителите в МВР - като деяние, несъвместимо с етичните правила, налагащи на служителя да съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме, да пази доброто име на институцията, която представлява, да насърчава хората да уважават закона, като дава личен пример с поведението си, да не злоупотребява с правомощията си, да не се възползва от тях с цел лично облагодетелстване и да не се поставя в зависимост, която може да повлияе на изпълнение на служебните му задължения, за което задължително се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Обжалваното решение е правилно. По делото не съществува спор от фактическа страна, като релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени от съда. При осъществената от настоящата инстанция проверка на решението във връзка с наведените касационни основания и съобразно изискването по чл. 218, ал. 2 АПК, не се установяват допуснати съществени нарушения на процесуални правила, нито противоречие с приложимия материален закон. Следва да се отбележи, че извод за компетентността на органа издал заповедта за налагане на дисциплинарното наказание се налага по несъмнен начин от текстовете на чл. 228, т. 2 вр. чл. 186, ал. 1 ЗМВР и данните от удостоверение № 108/20.02.2009 г. С оглед приложените по делото доказателства и приетото за установено от фактическа страна, правилен и обоснован се явява направеният от съда извод, че при постановяване на заповедта не са допуснати каквито и да било съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В тази връзка са изложени подробни, последователни и правилни мотиви, които се споделят напълно от настоящия състав. Според чл. 224 ЗМВР за дисциплинарно нарушение се счита и неспазването на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР /утвърден със заповед на министъра на вътрешните работи/, с който служителят се е запознал съгласно приложен по делото списък на лица, участвали в разяснения на последиците от нормативни актове и решения, приети от органите на местната изпълнителна власт, както и относно отговорността на полицейските служители при неспазване на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Разпоредбата на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР предвижда, че дисциплинарно наказание "уволнение" се налага задължително в случаите на извършване на друго тежко дисциплинарно нарушение, каквото по смисъла на тази разпоредба са деянията, несъвместими с етичните правила на поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата, съгласно разпоредбата на чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР. Правилно в тази връзка, първоинстанционният съд е приел, че установеното от фактическа страна получаване на парична сума при пътна полицейска проверка, без оглед на нейния размер, обективира фактическия състав на цитираната правна норма, тъй като представлява поведение несъвместимо с етичните правила и води до уронване престижа на службата. Настоящият състав не споделя доводите на касатора, че по делото липсват данни относно автентичността на видеозаписа излъчен по "Нова телевизия" на 09.06.2008 г., във връзка с който е образувана проверката за установяване на евентуалните извършители на корупционни действия, по данни от която е образувано процесното дисциплинарно производство. В тази връзка следва да се отбележи, както правилото на чл. 171, ал. 1 АПК, така и че съвкупната преценка на представените от административния орган доказателства, по несъмнен начин установяват осъщественото от жалбоподателя в първоинстанционното производство, нарушение на служебната дисциплина, за което е наложено оспореното наказание, както правилно е приел и административният съд. Не променя така направения извод обстоятелството, че разпитан като свидетел, водачът на мотопеда е заявил, че не би могъл да разпознае заснетите заедно с него на полицаи, сред други униформени, тъй като не си ги спомня ясно и многократно е спиран за полицейски проверки. Още повече, че същото лице твърди, че е дало пари на полицаите, които макар и не особено ясно, се виждат на видеозаписа. Доколкото осъщественото от служителя деяние е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и уронващо престижа на службата, за дисциплинарнонаказващият орган е възникнало правомощието на това основание да му наложи дисциплинарно наказание "уволнение". По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че като е приел, че поведението на уволнения служител може да бъде квалифицирано по чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР, административният съд е постановил решението си в съответствие с приложимия материален закон. Поради това, че не се установяват касационни основания за отмяна на постановеното съдебно решение, същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение