Решение № 610 от 15.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12762/2012 г.

Решение № 610 от 15.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12762/2012 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Пламен Славов Тодоров от гр. Варна, срещу решение № 170/20.07.2012 г., постановено по адм. д. № 628/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Добрич, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението изцяло да се отмени и се постанови решение по същество, с което да се отхвърли жалбата срещу Заповед № 615/08.07.2011 г. на кмета на община гр. Балчик. Претендира присъждане на разноските и за двете инстанции. Ответниците, кмет на община гр. Балчик и Даниел Иванов Димитров, Яни Георгиев Коларов, Дарин Георгиев Коларов, Ирена Наумова Харизанова, Златка Христова Жекова, Мария Стоянова Капралова, Димитър Цветанов Минков, всички със съдебен адрес в гр. Добрич, не са изразили становища по касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Добрич, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на Даниел Иванов Димитров, Яни Георгиев Коларов, Дарин Георгиев Коларов, Ирена Наумова Харизанова, Златка Христова Жекова, Мария Стоянова Капралова, Димитър Цветанов Минков, Заповед № 615/08.07.2011 г. на кмета на община гр. Балчик, с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ е одобрено изменение на ПУП - план за регулация за УПИ VI-331, УПИ ХIII-335, УПИ ХIV-334 и УПИ ХV-333, кв. 190 по плана на гр. Балчик, като се образуват нови УПИ ХVIII-335, УПИ ХIХ-333,334, УПИ ХХ-331 и улица-тупик от ОТ 7041 до ОТ 7042, кв. 190. За да постанови решението си съдът приел, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не е налице правното основание по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ - съгласие на носителите на ограничени вещни права върху имотите, предмет на заповедта. Приел също така, че не е изследван въпросът за други възможности за предвиждане на лице на УПИ ХIV-334 и УПИ ХV-333, поради което тупикът по заповедта е в нарушение на чл. 108, ал. 5 ЗУТ, като изпратил делото за ново произнасяне от административния орган. Решението е правилно. Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. В заповедта, като правно основание за издаването й, е посочен чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Към момента на издаване на заповедта тази норма е уреждала възможността влезлите в сила подробни устройствени планове да се изменят, когато има съгласие на всички собственици на имоти, предмет на плана, по чл. 131, ал. 2, т. 1, както и на носителите на ограничени вещни права върху тях. Жалбоподателите пред първоинстанционния съд се се легитимират като носители на ограничени вещни права върху УПИ ХХ-331 - на правото на строеж върху него. По делото не е установено те да са давали съгласие ПУП - ПР да се измени по предложения от заявителите проект, съгласно който част от УПИ ХХ-331 се придава към новообразувания УПИ ХIХ-333,334, а новопредвидената й улица-тупик от 7041 до 7042, също изцяло е за сметка на имот 331. Липсата на съгласие е била налице и в хода на административното производство, в което посочените лица са подали възражение срещу предложения проект. Само на това основание при правилно прилагане на закона и обосновано съдът е приел, че при издаването на заповедта не е било налице правното основание за това, поради което е незаконосъобразна. От значение за законосъобразност на акта е обстоятелството каква е била редакцията на текста, послужил като правно основание, към момента на издаването й, а не към момента на подаване на заявлението и пр. С влизане в сила на тази редакция на текста, административният орган е следвало да се съобрази с него и правилно да приложи материалноправната разпоредба. Освен това от заключението на вещите лица по комплексната експертиза се установява, че с одобрения ПУП-ПРЗ през 2006 г. на централна градска част на гр. Балчик, за лице на УПИ ХIV-334 и УПИ ХV-333 е предвидена задъдена улица /улица-тупик/, който план е бил действуващ към момента на издаване на заповедта, а в административната преписка липсват мотиви кое налага предвиждането на нова улица тупик, на друго място, с заличаване на тази по плана от 2006 г., като без значение е обстоятелството, че в кадастралната карта тя не е заснета. Нарушен е и чл. 17, ал. 5, във връзка с ал. 3 и ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като по административната преписка не е представен сключен договор между заявителите за изменение на плана и общината за прехвърляне на части от общинския имот, представляващ УПИ VI-331. С оглед изложеното неправилно съдът връща преписката за ново произнасяне от административния орган относно улицата-тупик, тъй като такава, като лице на УПИ ХIV-334 и УПИ ХV-333, е предвидена по действуващия ПУП - ПРЗ, но поради това, че не е обжалваното решението в същата част, то не подлежи на отмяна. Като се има предвид изложеното не се установяват твърдяните касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението, поради което същото следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК