Решение № 60148 от 2.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2208/2021 г.
ВКСII гражданско отделение02.02.2022 г.докладчик т Емануела Балевска
Диспозитив
ОТМЕНЯВА въззивно Решение № IV-5 от 23.02.2021 година по гр. В. д № 2787/2020 г. на ОС, с което окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение № 260039/12.10.2020 година на РС-Айтос в частта, с която е допуснато да се извърши съдебна делба на следния недвижим имот – овощна градина, имот № *, находяща се в землището на [населено място], [община] с ЕКАТТЕ *, местността "Д. К. ", с площ от 5 454 кв. м., категория трета, начин на трайно ползване- овощна градина, при посочените граници между Д. Г. Т. и Т. Г. Т., при равни права на съделителите, бивши съпрузи и вместо него п о с т а н о в я в а: ОТХВЪРЛЯ иска на Т. Г. Т. ЕГН [ЕГН] срещу Д. Г. Т. ЕГН [ЕГН] за съдебна делба по чл. 344, ал. 1 ГПК на следния недвижим имот – овощна градина, имот № *, находяща се в землището на [населено място], [община] с ЕКАТТЕ *, местността "Д. К. ", с площ от 5 454 кв. м., категория трета, начин на трайно ползване- овощна градина, при посочените граници, придобит по време на брака на страните, на основание чл. 23, ал. 1 СК/2009 г. Осъжда Т. Г. Т. ЕГН [ЕГН] да заплати на Д. Г. Т. сумата ЕГН [ЕГН] сумата 655 лв. (шестстотин петдесет и пет лв.), дължими разноски за касационното производство. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 60148 от 2.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2208/2021 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска Производството е по чл. 290 - 293 ГПК. Д. Г. Т. обжалва и иска да се отмени въззивно Решение № IV-5 от 23.02.2021 година по гр. В. д № 2787/2020 г. на ОС- Бургас, постановено в производство за съдебна делба. Поддържа доводи за неправилност, поради допуснати нарушение на процесуалните правила при формиране на решението на съда поради липса на произнасяне по релевираните с въззивната жалба оплаквания за незаконосъобразност на съдебното решение на първата инстанция; поддържа довод за неточно приложение на материалния закон относно преценката на съда за характера на паричните средства, с които е платена покупната цена на делбения имот, иска постановяване на решение по същество. Ответникът по касация Т. Г. Т. не взема становище по касационната жалба. Касационно обжалване е допуснато по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите: 1. /При положителен установителен иск по чл. 23, ал. 1 СК /2009 г., респ. възражение, основано на чл. 23, ал. 1 СК/ 2009 г. за придобиване на недвижим имот изцяло с парични средства от личен влог на съпруга титуляр, какво е правното значение на факта на участие на бившия съпруг с личен труд за постъпленията по банковата сметка на съпруга – титуляр и това обстоятелство може ли да обоснове извод за придобиване на недвижимия имот в режим на съпружеска имуществена общност, или има отношение и значение за имуществено право, защитимо с иска по чл. 30 СК/2009 г., поради противоречие с Решение № 32 от 02.07.2020 година, по гр. д. № 2562/2019 г. на ВКС- II г. о. и 2. /финансовото подпомагане на единия съпруг по Закона за подпомагане на земеделския производител (ЗПЗП), приет с ДВ. бр. 58/98 г., придобива ли се от двамата съпрузи, ангажирани със земеделско производство в имуществена общност, или представлява лично имущество на бенефициента, по см. на чл. 22, ал. 1 изр. 1-во СК/2009 г.. предвид лисата на съдебна практика по поставения правен въпрос. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия като съобрази наведените основания за неправилност на обжалваното решение и заявената правна защитна позиция на ответника по касация ( ищец по иска) в правомощията си по чл. 290 ГПК и чл. 293 ГПК, съобрази: С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение № 260039/12.10.2020 година на РС-Айтос в частта, с която е допуснато да се извърши съдебна делба на следния недвижим имот – овощна градина, имот № *, находяща се в землището на [населено място], [община] с ЕКАТТЕ *, местността "Д. К.", с площ от 5 454 кв. м., категория трета, начин на трайно ползване- овощна градина, при посочените граници между Д. Г. Т. и Т. Г. Т., при равни права на съделителите, бивши съпрузи. За да постанови решение по допускане на съдебната делба между страните – бивши съпрузи, решаващият ( въззивен съд ) е приел, и съответно възприел, за правилни изводите на първата инстанция, че по отношение на спорния недвижим имот е налице съсобственост между страните, при равни права, след като делбения имот е закупен по време на брака на страните, със средства – общи на съпрузите в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена поради прекратяване на брака с развод. Въззивният съд не е възприел тезата на бившата съпруга Д. Т., че имотът е закупен с нейни лични средства, субсидия отпусната от ДФ "Земеделие " като безвъзмездна финансова помощ на регистрирани земеделски стопани, преведена по личен влог, и бившия и съпруг няма принос. По въпросите по които е допуснато касационното обжалване Действащият СК/2009 г. урежда правила относно имуществените отношения на бившите съпрузи съобразно на избрания от същите режим на имуществени отношения по см. на чл. 18, ал. 1, т. 1-3 СК/2009 г. Този режим намира приложение и по отношение на имуществените отношения между съпрузите и за имущества, придобити от същите и в хипотеза на т. н. "заварени бракове" - арг. § 4 от ПЗР на СК/2009 г. Доколкото съпрузите не са упражнили правото си на избор на режим на имуществени отношения, различен от този на законовия режим на общност, то за прекратения от тях брак, независимо от датата на сключването му, ако това обстоятелство е настъпило при действието на СК/2009 г., имуществените отношение по повод на прекратения брак се уреждат само и единствено от правилата на чл. 21 - 32 СК/2009 г. Бракът на страните е сключен на 28.05.1972 година и е прекратен с влязло в сила към дата 09.11.2017 година Решение № 100 от 23.06.2017 година по гр. д. № 894/2016 г. на РС Айтос. Уредените с чл. 23 СК/2009 г. положителни установителни искове за трансформация са коректив на режима на придобиване като общи имущества на съпрузите, когато в придобиването на конкретна вещ, по време на брака, са вложени изцяло или отчасти причини средства, или друго лично имущество, от страна само на единия съпруг. Разпоредбите, уреждащ режима на общност на съпрузите, включват само придобиването на вещи и вещни права. Паричните влогове на всеки един от съпрузите, макар и да не е изрично посочени като лично имущество по см. на чл. 22 СК/2009 г., не попадат под действието на разпоредите на чл. 21 СК/2009 г. за разлика от разпоредбите на отменения СК/86 г. и не са посочени като общо имущество-елемент на съпружеската имуществена общност. При заявен положителен установителен иск по чл. 23, ал. 1 СК/2009 г., респ. възражение за трансформация на лични средства, основано на чл. 23, ал. 1 СК/ 2009 г. за придобиване на недвижим имот изцяло или отчасти с парични средства от личен влог на съпруга титуляр, фактът на участие на бившия съпруг с личен труд за постъпленията по банковата сметка на съпруга –титуляр, не могат да обосноват извод, че придобит недвижимия имот или друго вещно право, попада под правилата на съпружеска имуществена общност. Доколкото бившият съпруг, който не е титуляр на банковия влог, е допринесъл с личен труд за набиране на средствата по личния влог на съпруга- титуляр на влога, то той разполага с уредената в ял. 30 СК/2009 г. процесуална възможност да защити имуществените си права, възникнали на извън договорно основание (чл. 55 и сл. ЗЗД) с иска по чл. 30 СК/2009 г. в който смисъл са мотивите на цитираното Решение № 32 от 02.07.2020 година, по гр. д. № 2562/2019 г. на ВКС- II г. о. Извън обхвата на съпружеската имуществена общност, уредена от чл. 21, ал. 1 СК/ 2009 г., според законодателят са изрично посочените – наследство, дарение, имущество преди брака / чл. 22, ал. 1 СК, както и имуществото на ЕТ - чл. 22, ал. 3 СК/2009 г. (като в тази насока важат разясненията на ТР № 2/2001 г. на ОСГК на ВКС ), парични влогове; права върху ценни книжа, вземания от авторски и други сродни права, права върху обекти на интелектуалната собственост/ търговски марки, промишлени образци/, права от дялове и акции от търговски дружества и участие в граждански дружества, правата върху съвкупността от права и задължения като търговско предприятие по чл. 15 ТЗ. С изричната регламентация на чл. 22, ал. 3 СК законодателят приема, че "лични са вещните права, придобити от съпруг едноличен търговец по време на брака за упражняване на търговска дейност и включени в неговото предприятие / по см. на чл. 15 ТЗ/. Препращащата към ТЗ норма сочи, че под търговско предприятие следва да се разбира съвкупност от права и задължения и фактически отношения, обособени в самостоятелен имуществен комплекс, чиито титуляр е само съпруга-търговец. С искът по чл. 30 СК/2009 г., законодателят е установил правната възможност от страна на съпруга нетитуляр на влога на другия съпруг да се претендира и получи дял в стойност от лично имущество на ответника - бивш съпруг именно, затова визираното парво почива на принципа, недопускащ несонователно обогатяване. Според § 1, т. 1 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), базиран на Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент на Съвета от 17.12.2013 година, "земеделски производители" са физически и юридически лица, които произвеждат непреработена и/или преработена растителна и/или животинска продукция". Безвъзмездно отпусканите от фондовете на ЕС средства за подпомагане развитието на земеделските производители на държавите- членки на Европейския съюз, съгласно чл. 17 а от ЗПЗП са публични, предоставени от държавния бюджет и/или от бюджета на ЕС, независимо от органа, който ги предоставя. Тези средства се предоставят на лицето бенефициер- т. е. на онова лице, което има регистрацията на земеделски производител по банков път. Ако влогът е личен, с титуляр на вземането само съпруга регистриран като земеделски производител, паричните средства не могат да бъдат общи с лице, което не е титуляр на влога, т. е. не съставляват имущество, придобито в режим на съпружеска имуществена общност по см. на чл. 21 СК/2009 г. Ето защо и придобитото и заплатеното с тези суми недвижимо имущество, макар и по време на брака на лицето-титуляр на влога, не може да има характера на общо имущество, макар и придобито по време на брака с бенефициент - земеделски производител. По основателността на касационната жалба Касационната жалба е основателна при така дадения отговор на поставения правен въпрос по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 21 СК установява, че вещните права, придобити през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити. Няма спор, че общността на придобитото движимо или недвижимо имущество ( вещи, вещни права ) почива на презумпцията за съвместния принос на съпрузите по отношение на придобитото вещно право. Няма спор, че се касае до оборима презумпция – всеки от съпрузите може да опровергае съвместния принос в придобиване правото на собственост или друго вещно право и да установи влагане само или отчасти на лични средства – агр. чл. 23, ал. 1 и ал. 2 СК/2009 г. в придобиването, изключвайки имуществото от общността. Разпоредбата на чл. 23, ал. 1 и/или ал. 2 СК/2009 г. не може да намери приложение за установяване на принос по отношение личен влог (вземане) на съпруга- земеделски производител, позовал се на трансформация на лично имущество изобщо и в частност, когато сумите по този влог, имат публичен характер и съставляват безвъзмездна субсидия по ЗПЗП, по вече изложените в общите мотиви съображения. По делото, на твърдението на Т. Г. Т., инициирал иска за съдебна делба на недвижим имот – овощна градина, в качеството на ответник, бившата съпруга Д. Г. Т. е заявява възражение за липса на съсобственост на посочения делбен земеделски недвижим имот, с довод, че същият е нейна индивидуална собственост, поради придобиването му с изцяло лични средства. Въпреки безспорно установеният факт, че плащането на покупната цена на делбения имот, е покрита изцяло със суми от личния влог на Д. Т. и тези суми имат небрачен произход – субсидии, предоставени й безвъзмездно от Държавен фонд "Земеделие" в качеството й на регистриран земеделски производител, въззивният съд е приел, че придобитото право на собственост е в режим на съпружеска имуществена общност. Правните изводи на окръжния съд, че разпоредбите на чл. 23 СК/2009 г. са неприложими в конкретната хипотеза, са неправилни. Неприемливи са и изводите за някаква аналогията с режима на права, придобити от единия съпруг като едноличен търговец. Неправилни са и изводите на въззивния съд, че макар и банковата сметка, от която е заплатена цената на делбения имот, да е с титуляр само ответницата Д. Т., то средствата по нея са общи, а не лични средства, придобити с участието на ищеца, които с дейността си е подпомагал земеделската дейност на бившата си съпруга. Този извод, както вече бе посочено в общите мотиви на решението, е извод contra lege, не държи сметка, че за вземането по личен банков влог на бившата съпруга, Т. Т. би могъл да води само осъдителен иск по чл. 30 СК/20099 г., както и на факта, че сумите имат публичен характер и се превеждат като субсидия само на регистрирания земеделски стопанин. Дали " в изпълнението на задълженията по договора по ЗПЗП" участват с труда си и други членове на семейството, респ. – съпруга на земеделския производител, не може да се приеме, че е налице съвместен принос за придобиване на средствата, по личния влог приведени като безвъзмездна субсидия. По тези съображения, настоящият състав на касационния съд намира, че обжалваното решение следва да се отмени и, доколкото не се налага извършване на каквито и да е процесуални действия, се постанови ново решение, с което искът за съдебна делба на Т. Г. Т. срещу Д. Г. Т. на придобития по време на брака им недвижим земеделски имот - овощна градина, имот № *, находяща се в землището на [населено място], [община] с ЕКАТТЕ *, местността "Д. К. ", с площ от 5 454 кв. м., категория трета и начин на трайно ползване - овощна градина, при посочените граници, се отхвърли на основание чл. 23, ал. 1 СК/2009 г., като придобит изцяло с (трансформирани) парични средства от личен влог на донка Г. Т.. По искането за заплащане на разноски на касатора: Искането е основателно с оглед на крайния резултат, поради което и на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК, искането следва да се уважи в размер на сумата 655 лв. (петстотин петдесет и пет лева). По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия