Решение № 14771 от 4.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6422/2009 г.

Решение № 14771 от 4.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6422/2009 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 , във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция "Земеделие" - град Перник и Министерство на земеделието и храните против Решение № 65 от 19.03.2009 година по адм. дело № 613/2008 година на Пернишкия административен съд в частта му, в която е отменена Заповед № РД-19 от 22.07.2008 година на директора на областната дирекция "Земеделие" за одобряване на протоколно решение от 21.07.2008 година на комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ за имоти с номера по картата на възстановената собственост (КВС) 000038 и 210025 в землището на с. Зелениград, община Трън и преписката е върната в тази й част за ново произнасяне с оглед указанията на съда. Релевират доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна чрез представителя си изразява становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованите страни не вземат отношение по нея. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че вещото лице е установило, че процесните два имота са отразени в лесоустройствените проекти от 1992 година, като гори. Поради това те не са земеделски земи, а гори по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за горите. Касационната жалба е подадена от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК , във връзка с чл. 45в, ал. 7 от ППЗСПЗЗ. Образувано е по жалба от Държавна агенция по горите (ДАГ) против Заповед № РД-19 от 12.07.2008 година на директора на Областна дирекция "Земеделие", с която е одобрено протоколно решение от 21.07.2008 година на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ за имотите в с. Зелениград, община Трън. В хода на съдебното производство жалбата е конкретизирана, като са посочени номерата на четиринадесет имота по картата на възстановената собственост, които според жалбоподателя неправилно са посочени, като земеделски земи, тъй като по същността си представляват гори. Между тях са и процесните два имота, номера 000038 и 210025. От приложените писмени доказателства по административната преписка е установено, че назначената комисия е приела правила за работата си, включващи предоставяне на извлечение от регистрите на земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ; осигуряване на достъп до картата на възстановената собственост и при нужда оглед на място. Прилагайки ги комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ с протоколно решение от 21.07.2008 година е определила имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ за община Трън и прилежащите към нея села съгласно Приложение № 1 към раздел I, т. 1. Едновременно с това е определила и имотите, по отношение на които са допуснати непълноти и грешки при регистрирането им, като земи по чл. 19, ал. 1 от закона съгласно Приложение № 1 към раздел II, т. 1 от протоколното решение. Решението на комисията е одобрено със Заповед № РД-19 от 22.07.2008 година на директора на Областна дирекция "Земеделие" - Перник. За изясняване на спора съдът е допуснал съдебно-техническа лесовъдска експертиза със задачи, поставени от жалбоподателя. Те включват изследване в три насоки: дали оспорените земи по чл. 19, ал. 1 представляват изключени от горския фонд с цел изкореняване, но неизкоренени гори; представляват ли те неустройствени и непосочвани в ЛУП високостеблени и издънкови гори, които са били такива към национализацията на горите и на трето място - съставляват ли те имоти, отразени в КВС, като земеделски земи в нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗСПЗЗ, които в стопанските карти и ЛУП са били устроени, като гори и земи от горския фонд. Вещото лице е дало заключение, че идентифицираните по номера шестнадесет имота са площи от подотдели, устроени като гори по ЛУП на ДГС Трън от 1992 година и въпреки това са включени в КВС, като земеделски земи в нарушение на чл. 2, т. 2 ЗСПЗЗ. При тези данни по делото, съдът е анализирал правната уредба, регламентираща дейността на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ при установяване на земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. Съобразил е, че при работата й е съставен списък, Приложение № 1 към раздел II, т. 1 от решението, в което са описани имотите, неправилно причислени към земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. По отношение на тях - общо дванадесет на брой е счела жалбата за неоснователна и я е отхвърлил. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Само по отношение на имоти номера 000038 и 210025, съдът е приел, че в картата за възстановената собственост, те са посочени, като земеделска земя. В същото време насажденията в тях са устроени, като гора по ЛУП от 1992 година. В тази връзка съдът се е позовал на заключението на съдебната експертиза и е приел, че двата имота неправилно са включени, като земеделска земя по чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ в протоколното решение на комисията. Отменил е заповедта на директора на Областна дирекция "Земеделие" за утвърждаването на протоколното решение и е върнал преписката със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Решението в тази му част е неправилно. Дейността на комисията е пряко свързана с определяне на земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. Нормата има предвид онези земи, които са останали след възстановяване на правата на собствениците и то след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници. Данните от плана на земеразделяне, картата на съществуващите стари реални граници и картата на възстановимите стари реални граници, създадени по реда на ЗСПЗЗ се обединяват в картата на възстановената собственост - чл. 1, ал. 2 от Наредба № 49/2004 година за поддържане на картата на възстановената собственост, наричана в настоящото изложение "наредбата". Нещо повече - видно от анализа на цитираната разпоредба КВС наред с този картен материал, обединява и данните от картата на възстановената собственост върху гори и земи от горския фонд, създадена по реда на ЗВСГЗГФ. Поради това разпоредбата на чл. 45в, ал. 2 ППЗСПЗЗ вменява в задължение на ОСЗ, като орган, който отговаря за поддържането на КВС да предостави на комисията по чл. 19, ал. 2 от закона два вида информация, находяща се именно в цитираната карта: извлечение от регистъра на имотите към нея и едновременно с това достъп за заседанията на комисията до КВС. По този начин законодателят точно е фиксирал документите, въз основа на които се определят земите, останали след влизане в сила на плана за земеразделяни и картата на съществуващи и възстановими стари реални граници. Това е основната функция, за която е назначен помощният орган. Другата е посочена в чл. 45в, ал. 6 ППЗСПЗЗ - да опише в протоколното решение имотите, за които е констатирала, че неправилно са причислени към земите по чл. 19, ал. 1 от закона, като едновременно изложи мотивите си за това. От така редактираните права и задължения на комисията е видно, че в дейността си по определяне на земите по чл. 19, ал. 1 от закона, тя няма правомощие да се произнася по оспорвания за характера и вида на земи, които в КВС и регистъра към нея са отразени, като земеделски имоти, попадащи в обхвата на плана за земеразделяне и двете карти на съществуващи и възстановими стари реални граници. Правомощията, съответно компетентността на помощния орган, които са в основата на заповедта на директора на Областна дирекция "Земеделие" при одобряване на съставения протокол очертават и периметъра на съдебен контрол при обжалване на административния акт по съдебен ред. В съдебното производство не може да се установява дали един имот, който в одобрената КВС е отразен, като земеделски имот, останал след влизане в сила на земеразделителния план и картите на собствеността в реални граници представлява по същността си земеделска земя по смисъла на ЗСПЗЗ или гора по смисъла на ЗГ. В конкретния случай по делото е приложен приемателен протокол от 28.08.2003 година за приемане на КВС, обединяваща цифровите модели да възстановената собственост върху земеделските земи и горите и земите от горския фонд за селата от община Трън, в това число и село Зелениград. Вещото лице в заключението изрично е отразило на базата на преценените ЛУП, че процесните имоти са включени в КВС, като земеделски земи. Но според него това е в нарушение на чл. 2, т. 2 ЗСПЗЗ. В действителност от имот кад. № 210025 с обща площ от 214.434 декара, в ЛУП е устроен само отдел 43-д с площ от 1.437 декара - естествено буково насаждение. По отношение на втория имот кад. № 000038 с площ от 1.108 декара не става ясно дали целият попада в отдел 43-д, който е с по-голяма площ от 1.437 декара. В същото време нито ЗСПЗЗ, нито правилникът за прилагането му вменява в право и задължение на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ да преценява спорове при отразяване на имоти в КВС, като земеделски имоти и едновременно с това устройството им, като гори с ЛУП. Още повече, че влязлата в сила КВС обединява не само картите по възстановената собственост на земеделските земи, но едновременно с това включва и картите на възстановената собственост върху гори и земи от горския фонд. Преценено от този аспект, решението на административния съд в обжалваната му част е неправилно. То е постановено единствено на базата на съдебната експертиза, като напълно игнорира данните в КВС и регистрите към нея, които са нормативно уредени, като източниците на информация за комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ. Допуснато е нарушение на материалния закон, което съставлява отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Решението ще следва да се отмени и спорът се реши по същество с отхвърляне на подадената жалба, като неоснователна. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение