Решение № 9187 от 17.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3577/2018 г.

Решение № 9187 от 17.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3577/2018 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д. Василев, [населено място], [адрес], Община [община], срещу Решение № 24 от 30.01.2018 г. на Административен съд, гр. Ямбол, постановено по административно дело № 56/2017 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на г-н Василев срещу Заповед № РД-01-50 от 7.02.2017 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която са анулирани резултатите от проведените теоретичен и практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, категория "В".

І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – Д. Василев, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

В противоречие със събраните по делото доказателства съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразна. Счита, че установяването на факта, че представеният при явяване на изпит за придобиване на правоспособност документ е неистински следва да бъде доказано по надлежния ред с влязъл в сила съдебен акт, а не с документ от директора на основното училище. Счита за незаконосъобразен изводът на съда, че към датата на явяване на изпит не е отговарял на изискванията за допускане до изпит. Съдът не е установил, че в хода на административното производство органът не е спазил разпоредбата на чл. 26, ал. 1 АПК. Позовава се на чл. 168, ал. 4 и 5 АПК.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорената заповед. Представя служебна бележка, издадена от Професионална гимназия "Стефан Караджа", гр. Елхово, удостоверяваща, че през учебната 2014/2015 г. е завършил 11 клас. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. П. Марков, Адвокатска колегия, гр. Ямбол.

2. Ответникът по касационната жалба – изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", счита същата за неоснователна. Сочи, че притежаването от касатора на завършена степен на образование, която му позволява да се яви на изпит, не значи, че не си е послужил с неистински документ. Счита разпоредбата на чл. 168, ал. 4 и 5 АПК за неприложима, тъй като не е била в сила към датата на издаване на заповедта.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Ответникът се представлява от юрисконсулт Г. Иванов.

3. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на съда е правилно и не страда от твърдяните пороци.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

1. На 3.12.2008 г. Д. Василев подава заявление, вх. № 1-1782, за явяване на изпит пред Областен отдел "Автомобилна администрация", гр. Сливен, за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, категория "В" и за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство в сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Ямбол. Към документите е представил Свидетелство за завършено основно образование (дубликат) № 020 от 15.06.2004 г., издадено от основно училище "Св. Св. Кирил и Методий", с. Бояджик, Област Ямбол.

2. На 13.10.2008 г. и на 14.11.2008 г. г-н Василев полага успешно теоретичен и практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, категория "В" – Протокол № 1052 и Протокол № 1180 на Областен отдел "Автомобилна администрация", гр. Сливен.

3. На 9.06.2016 г. началникът на Районно управление, гр. Елхово, изисква от директора на Основно училище "Св. Св. Кирил и Методий", с. Бояджик, информация бил ли е Д. Василев ученик в училището и завършил ли е някаква форма на обучение.

4. На 18.07.2016 г. директорът на Основно училище "Св. Св. Кирил и Методий", с. Бояджик, информира началника на Районно управление, гр. Елхово, че Д. Василев не е бил ученик в училището.

5. На 23.01.2017 г. директорът на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Ямбол, уведомява изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" за резултата от извършената проверка на документацията, във връзка с придобиване от г-н Василев на правоспособност за управление на моторно превозно средство, придобита 2008 г.

6. На 7.02.2017 г., със Заповед №РД-01-50, издадена на основание чл. 56, т. 3 от Наредба № 38 от 16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно и реда за провеждане на проверочните изпити (Наредба № 38), изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" анулирал резултатите на г-н Василев от проведените теоретически и практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, категория "В", съгласно Протокол № 1052 от 13.10.2008 г. и Протокол № 1180 от 14.11.2008 г. на Областен отдел "Автомобилна администрация", гр. Сливен.

7. В хода на съдебното производство органът представя доказателства, че на 15.06.2017 г., с Постановление № 1156 на Ямболската районна прокуратура е образувано досъдебно производство № 57/2017 г., по което като обвиняем е привлечен г-н Василев за престъпление по чл. 311, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 3 от Наказателния кодекс, както и че е образувано наказателно общ характер дело № 1667/2017 г. на Районен съд, гр. Ямбол.

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът приема, че неуведомяването на г-н Василев за започване на административното производство не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като ако не беше допуснато това не би довело до различен правен резултат – в хода на съдебното производство, въпреки даденото указание на жалбоподателя не са представени нови доказателства, релевантни за предмета на спора.

Съдът приема, че оспорената заповед е и материално законосъобразна. С оглед на чл. 151, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на чл. 18, т. 3 от Наредба № 38, в сила от 15.01.2008 г., кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство трябва да са завършили поне основно образование. Представеното от г-н Василев свидетелство за завършено основно образование № 020 от 15.06.2004 г. не удостоверява завършването на основно образование, тъй като г-н Василев никога не е бил ученик в Основно училище "Св. Св. Кирил и Методий". Поради това органът правилно е приел, че г-н Василев не отговаря на изискванията за допускане до изпит за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство.

За ирелевантни съдът приема доводите на г-н Василев, че неистинността на процесното свидетелство не е установена по надлежен ред, тъй като органът е приел за правно основание т. 3, а не т. 1 от чл. 56 от Наредба № 3.

Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърля жалбата на г-н Василев.

V. По съществото на спора:

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно поради наличие и на трите порока по чл. 209, т. 3 АПК. Доводи за порока съществено нарушение на съдопроизводствените правила не сочи. Налице е бланкетно твърдение за този порок, поради което и на основание чл. 218, ал. 1 и 2 АПК съдът не следва да се произнася.

Касаторът счита за неправилен изводът на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед. Видно от самата заповед тя е издадена на основание чл. 56, т. 3 от Наредба № 38. Съгласно разпоредбата изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" анулира резултата от изпита на кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, когато установи, че не е отговарял на изискванията за допускане до изпит. Това налага да се установи какви са били изискванията за допускане до изпит към датата, когато касаторът се е явил на изпит.

Към м. октомври 2008 г., съгласно чл. 151, ал. 2 ЗДвП, свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава, когато лицето е на изискуемата минимална възраст, физически е годно да управлява моторно превозно средство за съответната категория, преминало е обучение за водач и за оказване на помощ и когато е завършило основно образование – Държавен вестник, бр. 51 от 26.06.2007 г. Наличието на завършено основно образование, съгласно чл. 23, ал. 3 от Закона за народната просвета (ЗНП, отм., приложим към процесния период) се удостоверява със свидетелство за завършено основно образование. Свидетелството за завършено основно образование е документ, за който съществуват държавни образователни изисквания – чл. 16, т. 10 ЗНП (отм.); във вр. с чл. 4, т. 45 във вр. с чл. 49 от Наредба № 4 от 16.04.2003 г. за документите за системата на народната просвета (отм.); като нормативно е определено съдържанието му.

Към процесната дата са изменени и разпоредбите на Наредба № 38, като чл. 18 – Държавен вестник, бр. 4 от 15.01.2008 г., изисква за допускане до изпит кандидатът да представи заверено от него копие на свидетелство/диплома за завършено образование.

В изпълнение на тези законови изисквания касаторът е представил заверено от него копие на Свидетелство № 020 от 15.06.2004 г. за завършено основно образование. Свидетелството е дубликат (възможността за издаване на дубликат е изрично регламентирана в чл. 50 от Наредба № 4 (отм.); ) и е заверено от касатора. Издадено е на бланка на основното училище, носи подпис на директор, печат на училището и изходящ номер. Следователно, от формална страна свидетелството е официален свидетелстващ документ, издаден от длъжностно лице, в кръга на службата му и с оглед на това то има задължителна за всички сила – чл. 179, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 АПК. Всеки официален свидетелстващ документ е израз на държавната удостоверителна власт и поради това има материална доказателствена сила. Оспорването на материалната доказателствена сила на официален свидетелстващ документ, на който не се оспорва авторството, а верността, може да стане по надлежния ред – чрез влязъл в сила съдебен акт, който установява неверността на удостоверените обстоятелства. Тъй като в случая изготвянето на този официален свидетелстващ документ се идентифицира с фактическия състав на престъплението по чл. 311 НК, то за да се обори материалната доказателствена сила на документа е необходимо с влязла в сила присъда или решение да бъде надлежно установен фактът на неверността на удостоверителното изявление.

Вярно е, че по делото има доказателства, които дават основание да се приеме, че процесното свидетелство е невярно, т. е. то отразява неверен факт, но тъй като става въпрос за официален свидетелстващ документ фактът на невярното удостоверяване също трябва да бъде удостоверен официално от компетентния държавен орган – съдът. В противен случай материалната доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи би била поставена под съмнение и всеки би могъл да я игнорира, което обезсмисля държавната удостоверителна функция.

Органът и първоинстанционният съд приемат, че факта на недоказаност по надлежния ред на неверността на свидетелството е ирелевантен, тъй като органът не се позовава на точка 1, а на точка 3 на чл. 56 от Наредба № 38. Но за да се направи извод за наличие на фактическия състав на точка 3 – касаторът не е отговарял на изискванията, трябва да се игнорира представеното свидетелство, а без официално установяване на неговата невярност нито органът, нито съдът могат да го игнорират и да не признаят обвързващата му материална доказателствена сила.

Следователно, към датата на подаване на документите за явяване на изпит касаторът е отговарял на изискванията и този факт ще се счита за доказан до тогава, докогато с влязъл в сила съдебен акт е установена неверността на удостовереното в свидетелството.

Изложеното прави неправилен извода на съда за материална законосъобразност на оспорения акт. Тъй като първоинстанционният съд е имал данни за образувано наказателно общ характер дело с подсъдим касаторът е можел да спре съдебното производство до приключване на наказателното дело и тогава, ако със съдебен акт е установена неверността, макар и съдебният акт да е факт, настъпил след издаване на оспорения акт, с оглед на чл. 142, ал. 2 АПК, съдът е можел да направи извод за наличие на хипотезата на точка 3 на чл. 56 от Наредба № 38, но при наличните доказателства по делото изводът на съда е неправилен.

Видно от изложеното оспорената заповед е материално незаконосъобразна, а обжалваното съдебно решение - неправилно. Това прави ненужно обсъждането на другите доводи на касатора за неправилност на съдебното решение. Съдът следва да отмени решението и вместо него да постанови друго, с което да отмени Заповед № РД-01-50.

С оглед на изхода от спора, направено от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, да заплати на касатора направените за настоящата инстанция разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са 10, 00 лв. държавна такса и 600, 00 лв. адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 77261, платени в брой. Ответникът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът не счита възражението за основателно, тъй като видно от чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес е 500, 00 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд