Решение № 6048 от 19.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14494/2014 г.

Решение № 6048 от 19.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14494/2014 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба (наречена частна касационна жалба) на Н. Б. В. против решение № 5468/14.08.2014 г., постановено по адм. д. № 133/2013 г. от Административния съд София-град.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Н. В. против уведомително писмо изх. № 02-080-6500/1762/30.06.2012 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) и жалбоподателката е осъдена да заплати на ДФЗ разноски по делото в размер на 400 лева.

В касационната жалба се твърди, че:

• Решението е постановено след срока по чл. 172, ал. 1;

• При постановяването му не е спазен принципа за неизменност на съдебния състав, регламентиран в чл. 235, ал. 1 ГПК;

• Решението е нищожно, тъй като е постановено от некомпетентен съд, по незаявен предмет и не е подписано;

• Съдът е подменил страната ответник, както и акта;

• Съдът не се е произнесъл по всички основания на чл. 146 АПК, вкл. нищожност и законосъобразност;

• При произнасянето си съдът не е съобразил всички доказателства по делото вкл. и в съвкупност и съпоставяне;

• Съдът неправилно е приложил материалното право, както и не се е съобразил с примата на правото на Европейския съюз;

• Съдът е допуснал нарушени на съдопроизводствените правила, които са съществени.

Иска се обявяването на решението за нищожно, или обезсилването му, или отмяната му, както и отмяната на определения № 3736/25.07.2014 г. или № 3746/28.07.2014 г. на АССГ.

Ответникът в касационното производство - изпълнителният директор на ДФЗ не изразява становище по жалбата. По делото са постъпили писмени становища от ответника на 20.01.2016 г. и на 24.02.2016 г., които съдът не обсъжда, тъй като те са постъпили в хода на процедура за поправка и допълване на съдебен протокол, в която не се слушат пледоарии на страните по съществото на спора.

Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Според прокурора, съдът основателно е приел, че жалбоподателката не е отстранили установеното застъпване на площи, за което надлежно е уведомена от административния орган.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения 14 дневен срок за касационното обжалване.

По основателността й съдът приема следното:

Предмет на контрол пред административния съд е било уведомително писмо (УП) изх. № 02-080-6500/1762 от 30.06.2012 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което на Н. Б. В. се отказва за 2011 г. изцяло подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), по схемите за национални доплащания на площ (СНДП), както и, й се налагат санкции за бъдещ период в размер на 2340,98 лв. по СЕПП и по НДП в размер на 313,5 лв. или общо в размер на 2654,48 лева.

Видно е от съдържанието на УП, че и по двете мерки са преценявани едни и същи 3 броя БЗС, както следва № 14711-83-11-2; № 53093-47-3-2 и № 53093-7-9-1. По отношение и на двете мерки е прието, че установената площ ( площта, годна за подпомагане) е общо 1,65 ха, а недопустимата за подпомагане площ е 10,45 ха. Установено е, че от първия БЗС, недопустимата за подпомагане площ е 9,42 ха, вторият е изцяло недопустим за подпомагане, а третият е с недопустима за подпомагане площ от 0,10 ха.

Относно СЕПП посоченото правно основание за недопустимост на подпомагането е чл. 43, ал. 4 ЗПЗП, чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП, както и чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗПЗП. В обясненията относно колона 5 от таблицата, касаеща СЕПП е посочено, че са извършени административни проверки, които включват кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства и представляващи пространствено сравнение на заявените площи с допустимите референтни парцели по СИЗП, вкл. и парцели/БЗС, за които вследствие на установени застъпвания кандидатът се е отказъл или не е представил документи, доказващи правното основаниие за ползване.

По отношение на НДП, посоченото правно основание за недопустимост на подпомагането е чл. 47, ал. 2, т. 4 ЗПЗП и чл. 2, ал. 2 от Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане. Обясненията към колона 5 от таблицата, касаеща тази мярка са аналогични на тези, касаещи колона 5 от таблицата по СЕПП.

Установено е, че процентът наддекларирани площи са 100% на осн. чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. и за двете схеми, поради което е санкционирана и установената площ, така че заявеното финансовото подпомагане е отказано изцяло. Административният орган е наложил санкции за бъдещ период на осн. чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. за СЕПП-2340,98 лв. и за НДП - 313,5 лв.

Административният съд е възприел напълно заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза. Въз основа на него, съдът е приел, че за два от БЗС, заявени от жалбоподателката е установено застъпване. За БЗС 14711-83-11 застъпването е в размер на 9,42 ха с ЕТ "АГРОКОМЕРС-ИВАН ПАВЛОВ" и то е отстранено в полза на едноличния търговец, който е представил договор за аренда № 1335/10.03.2006 г.

За БЗС 53093-7-9-1 застъпването е за 0,10ха с "ВСЕСТРАННА КООПЕРАЦИЯ НАДЕЖДА", в чиято полза е отстранено то, тъй като кооперацията е представила заповед № 84/30.09.2010 г. на директора на Областната дирекция "Земеделие", гр. Варна, за разпределение на масиви по чл. 37в, ал. 4 и ал. 12 от ЗСПЗЗ.

За БЗС 53093-47-3 е установено, че е със заявена култура слънчоглед, но попада извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" и парцелът не е обработен, целият е с гъста храстовидна растителност.

Въз основа на съдържащи се в преписката писмени документи, съдът е установил, че жалбоподателката е уведомена за застъпването, но в указания срок, не се е явила, за да изясни принадлежността на двойно заявените площи, поради което РА е приела, че тя се отказва от установените двойно застъпени площи.

Въз основа на тези констатации на вещото лице, съдът е приел, че те доказват фактите в УП.

Съдът е преценил като неотносими към спора представените от жалбоподателката писмени документи относно правата й върху процесните площи, гражданскоправните и други спорове между нея и други правни субекти във връзка със заявените площи. Съдът е посочил, че не е в компетентността на административния орган да решава правни спорове по ползването на заявените земи, а е компетентен да приложи специалните правила за отстраняване на застъпванията.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява като неоснователни възраженията на касаторката за нищожност и недопустимост на решението. Обжалваното решение е подписано. Подписано е от съдията, участващ по делото в съдебното заседание, в което е даден ход по същество на спора. Неоснователно е оплакването на касатора, че решението е постановено срещу подменен ответник и подменен акт. Видно от жалба-уточнителна от 15.03.2013 г. е, че жалбоподателката е уточнила, че оспорва изричния отказ в уведомителното писмо 02-080-6500/1762, по законосъобразността на който съдът именно се е произнесъл. Уведомителното писмо е издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", който е призоваван като ответник по делото пред административния съд и срещу когото е разгледана жалбата.

Решението на административния съд по същество е неправилно. Съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неизлагането на мотиви по съществото на спора.

Посочените в УП правни основания за отказа на подпомагане са чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП по СЕПП и чл. 47, ал. 2, т. 4 ЗПЗП по СНДП. Разпоредбите, на които административният орган се е позовал регламентират, както следва:

чл. 43, ал. 3, т. 4 - Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва.

чл. 47, ал. 2, т. 4 - Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схеми за национални доплащания, когато кандидатът е заявил повече площи от установените при проверката по ал. 1.

Административният орган не е отказал подпомагането поради неразрешено в полза на жалбоподателката застъпване, въпреки че с писмо изх. № 02-080-6500/5154 от 5.10.2011 г. на изп. директор на ДФЗ до Н. Б. В. е започнал процедура за разрешаване на установено застъпване за два от заявените от това лице БЗС.

Неразрешеното застъпване е обхватното от хипотезите на чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП, респективно чл. 47, ал. 2, т. 6 ЗПЗП. Не това са обаче посочените правни основания в обжалваното УП, както се посоче по-горе в мотивите.

Административният съд се е позовал на заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, което констатира, че застъпването за БЗС 14711-83-11 е отстранено в полза на ЕТ "Агрокомерс-Иван Павлов", а застъпването за БЗС 53093-7-9-1 е отстранено в полза на "Всестранна кооперация Надежда", а третият БЗС е извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние".

Тоест, констатациите на вещото лице не съответстват на правното основание за отказа, посочено в УП.

В обжалваното съдебно решение липсват мотиви, от които да стане ясно, както на страните, така и на касационната инстанция, защо според административния съд са налице правните основания (за отказа по СЕПП и по СНДП), посочени от административния орган в УП. Липсват също така конкретни съображения на съда за това, констатациите в заключението на вещото лице, на кои факти, установени от органа съответстват и съответстват ли те на правните основания за отказа, посочени в УП.

Неправилно съдът е оставил без обсъждане писмените документи, представени от жалбоподателката. Измежду тях е нотариален акт за дарение, който доказва собствеността й върху най- големия БЗС, заявен от нея. Съдът не е изложил мотиви, от които да става ясно, защо не приема, че този документ доказва стопанисването на имота през релевантния период от жалбоподателката.

Не става ясно също така, в случай, че съдът е приел, че отказът за подпомагане на два от заявените БЗС е поради неотстранено застъпване от жалбоподателката, въз основа на какви данни от преписката, приема, че органът е спазил процедурата за отстраняване на застъпването, регламентирана в чл. 17 и 18 от Наредба № 5/2009 г.

Също така в самото заключение на вещото лице се сочи, че към делото не са приложени документите въз основа на които е признато застъпването в полза на ЕТ"Агрокомерс-Иван Павлов" за единия БЗС и в полза на "Всестранна кооперация Надежда" за другия БЗС. Съдът не е изискал тези документи, които следва да са част от преписката, която трябва да е представена по делото в цялост.

Съдът не е обсъдил също така намиращия се по делото договор за аренда на земеделска земя от 08.03.2006 г. между жалбоподателката и И. Х. П. в печата за вписването на който е посочен № 1335/10.03.2010 г. съвместно със заключението на вещото лице. Видно от заключението е, че този договор се сочи като обосноваващ застъпването в полза на ЕТ "Агрокомерс-Иван Павлов". Съдът не е изложил съображения защо приема, че органът правилно е признал застъпването в полза на ЕТ с посочената фирма, а не на жалбоподателката, след като представеният договор е между физически лица и страна по него не е ЕТ"Агрокомерс-Иван Павлов". Органът и съдът не могат да разрешават вещноправни и облигационни спорове в рамките на административното и съдебноадминистративното производство по издаване и обжалване на УП, както правилно е посочил административният съд, но те могат да извършат преценка на документите от формална страна, поради което тези документи следва да се съдържат в преписката.

По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява, че поради допуснатите от съдъ нарушения на съдопроизводствените правила, които са съществени обжалваното решение следва да се отмени, а делото се върне на друг съдебен състав на административния съд за ново разглеждане.

Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд