Решение № 12782 от 10.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8726/2025 г.

6207 final от 05.09.2014 г. относно схема за помощ SA26212 (2011/С) и SA26217 (2011/С), приведена в действие в Република България при замените на горска земя, с който на Д. И. Т. е установено публично държавно вземане в размер на 1 185 330 лв., представляващо несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, подлежаща на възстановяване, ведно с лихва за забава в размер на 588 690,01 лв. От фактическа страна е установено, че Д. Т. и Председателят на Държавна агенция по горите са сключили договор за замяна на недвижими имоти N 48 от 23.01.2009 г., съгласно който Председателят на Държавна агенция по горите е прехвърлил в собственост на Т. земя от държавния горски фонд с площ от 73.120 дка, а именно: имот N 000049 в землището на гр. Варна, местност Ташлъ тепе, оценена на стойност 1 735 237 лв. съгласно Наредбата за определяне на базисни цени, цени за изключените площи и учредяване право на ползване и сервитути върху гори и земи от горски фонд (Наредбата). В замяна Т. е прехвърлил на Държавата собствената си земя от горския фонд с обща площ от 296.852 дка в землищата на общини Габрово, Велико Търново, Тетевен, Троян и Трявна, на обща стойност 1 808 846,17 лв., определена съгласно Наредбата. Замяната е извършена без парично уравняване на стойността на заменените имоти, а договорът е вписан в съответните Служби по вписванията по местонахождението на заменените имоти. През 2011 г. Европейската комисия (Комисията) открива процедура за разследване по чл. 108, § 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) с предмет предоставила ли е Република България държавна помощ при замяна на собственост върху частна срещу държавна горска земя в периода 01.01.2007 г. - 27.01.2009 г. На 05.09.2014 г. от Комисията е постановено Решение С/2014/ 6207 от 05.09.2014 година относно схема за помощ SA.26212 (2011/С) (ех 2011/NN СР176/А/ 08) и SA.26217 (2011/С) (ех 2011/NN - ех CP 176/В/08), приведена в действие от Република България при замените на горска земя (Решението). С Решението е прието, че държавната помощ, отпусната на предприятия при сделките за замяна на горска земя държавна собственост срещу горска земя частна собственост в периода 1 януари 2007 г. 27 януари 2009 г., неправомерно приведена в действие от Република България в нарушение на член 108, § 3 от Договора, е несъвместима с вътрешния пазар. През 2018г. Изпълнителна агенция по горите е възложила на Агролеспроект ЕООД да извърши пазарна оценка на имотите, предмет на горепосочения договор за замяна. Не е спорно, че едноличен собственик на капитала на дружеството- оценител е Министерството на земеделието, храните и горите. Според изготвената оценка, пазарната цена на замененият държавен имот възлиза на 1 314 708 лв., а на заменените частни имоти - на 202 988 лв. При тези параметри с процесния АУПДВ е определено публично държавно вземане в размер на 1 185 330 лв., като размерът му е изчислен като разликата между пазарната цена на заменения държавен имот и пазарната цена на частните имоти. Съгласно оценителския доклад, изготвен от Агролеспроект ЕООД, оценките са съобразени с разпоредбите на пар. 1а, т. 2 и т. 4в ЗДС. Според издателя на акта, неговият адресат е предприятие и този извод следва от данните, вписани в Търговския регистър, съобразно които Д. Т. е съдружник в Рой Кепитъл ООД, а до 2018 г. е притежавал дялове в други търговски дружества, т.е. е осъществявал и осъществява стопанска дейност. При тези релевантни факти и обстоятелства първостепенният съд на първо място е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган. На следващо място е преценил като неоснователно възражението на жалбоподателя, че установеното публично държавно вземане е погасено по давност. В тази връзка е изтъкнал, че 10-годишният давностен срок е започнал да тече от датата на договора за замяна 23.01.2009 г., но е прекъснат с издаденото на 5.09.2014 г. Решение на Комисията. От този момент е започнал да тече нов срок, който преди изтичането му отново е прекъснат на 18.06.2020г. с издаването на процесния АУПДВ. Според решаващия състав при издаването на оспорения административен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в нарушение на процедурата по изготвяне и приемане на оценителната експертиза. Независимо, че от страна на възложителя Изпълнителна агенция по горите е проведена процедура за обществена поръчка, то с направения избор за оценител на Агролеспроект ЕООД е нарушено въведеното от Комисията изискване за избор на независим експерт. Макар дружеството оценител да е самостоятелно ЮЛ, не може да се игнорира факта, че същото е свързано с възложителя на обществената поръчка по смисъла на пар.2, т.45 от ДР на Закона за обществените поръчки, доколкото принципал и едноличен собственик на капитала на АгролеспроектЕООД е МЗХГ, а изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите е второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на земеделието, храните и горите. Наред с горното, съдът е приел, че за определяне на цената на заменените имоти Агролеспроект ЕООД е използвало негодни пазарни аналози, включително и сделки със земеделски имоти в землището на гр. Варна, както и сделки с градски имоти и имоти в урбанизирана територия, с трайно предназначение ниско застрояване. При преценката доколко е налице посоченото в съображение 125 от Решението на Комисията изискване бенефициерът да притежава качеството предприятие по смисъла на чл.107, § 1 от ДФЕС, решаващият състав е изтъкнал, че това е фактически въпрос, който подлежи на установяване във всеки конкретен случай при издаването на АУПДВ в хипотезата на чл. 38 ал. 3 ЗДП, а доказателствената тежест за установяването му е на ответника по делото. В този аспект той е приел, че ответникът не е изпълнил това свое процесуално задължение. За се произнесе по материалната законосъобразност на обжалвания АУПДВ, съдът е обсъдил предпоставките, при които може да се приеме, че със сделката за замяна жалбоподателят е получил държавна помощ. В тази насока той е съобразил заключението на вещото лице по проведената СОЕ, според което пазарната цена на заменените държавни горски земи възлиза на 18 425,72 лв., а пазарната цена на заменените частни горски земи - на 90 861,29 лв. Изчислил е, че резултатът от прилагането на методиката за определяне на стойността на получена държавна помощ съгласно съображение 173 от Решението е 1 173,60 лв. Посочил е, че тази сума е символична по размер и не превишава допустимия праг от 200 000 евро съгласно праговете за максимална помощ (de minimis) по Регламент (ЕС) 1407/2013 и съображение 171 от Решението, поради което е достигнал до извод, че Т. не е получил държавна помощ, а оспореният акт е и материално незаконосъобразен. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора за допуснати от първостепенния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В хода на производството са събрани всички относими към спора доказателства и е проведена СОЕ, заключението по която обосновано е кредитирано от решаващия състав. Провеждането на повторна експертиза е обусловено от мотивираната преценката доколко събирането й е необходимо, но дори и такава да бе допусната, то заключението не би могло да санира липсата на изложени в акта мотиви с оглед задължението на съда да извърши контрол за неговата законосъобразност към момента на издаването му. Събирането на доказателства за първи път в съдебната фаза за установяването на релевантни за издаването на оспорения АУПДВ обстоятелства не би могло да замести дължимите от органа мотиви към акта. Тяхното наличие, предвидено в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, е изискване за законосъобразността на акта, респ. неспазването му е съществено нарушение на закона и основание за неговата отмяна вж. ТР 16 от 31.03.1975 г. Съгласно чл. 16, § 3 от Регламент 2015/1589, без това да засяга разпореждане на Съда на Европейския съюз съгласно ДФЕС, възстановяването се извършва незабавно и в съответствие с процедурите по националното законодателство на съответната държава членка при условие, че те позволяват незабавното и ефективно изпълнение на решението на Комисията. Следователно спазването на националните правила за издаване на индивидуални административни актове по реда на АПК - ред, към който препраща чл. 38, ал. 3 ЗДП, налага административният орган да изложи мотиви (фактически и правни основания) за издаването на акта, като от особена важност в случая е излагането на такива за това защо се изисква възстановяване на помощта именно от неговия адресат, след като той не е определен като бенефициер на несъвместима помощ с решението на Комисията. Противно на разбирането на касатора, първостепенният съд е обсновал подробно изводите си за незаконосъобразност на административния акт поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, на процедурата по изготвяне и приемане на оценителната експертиза, както и неговата материална незаконосъобразност. Той изрично е обсъдил наличието на посоченото в съображение 125 от Решението на Комисията изискване бенефициерът да притежава качеството предприятие по смисъла на чл.107, § 1 от ДФЕС и правилно е приел, че административният орган не е изпълнил задължението си да установи този фактически въпрос в конкретния случай. Той е съобразил още, че в постановените от СЕС решения по тълкуване на чл. 107, § 1 ДФЕС това понятие не се обвързва с прякото използване на помощта. В този смисъл е и Решение на СЕС от 19 октомври 2023 г. по дело С-325/22, според т. 39 от което не може да се приеме, че само лицата, които използват поземлените имоти, придобити чрез засегнатите от решението на ЕК сделки, за целите на икономическата си дейност, са предприятия бенефициери на държавна помощ по смисъла на чл. 107, § 1 ДФЕС. Правилна е преценката на съда, че изготвеният в хода на административното производство оценителен доклад не следва да бъде кредитиран, тъй като не е изготвен от независим оценител. Според т. 50 от решението по дело С-325/22 размерът на помощта за възстановяване следва да се определи въз основа на пазарните цени към момента на сделките за замяна, посочени в представеното от България становище 2014/032997 или въз основа на сумите, определени от независим експерт оценител, и на документи, доказващи, че такъв независим експерт е бил назначен след подбор чрез публична тръжна процедура и одобрена от Комисията. Съответни на решението са и разпоредбите от приложимия национален закон - чл. 38, ал. 9 и ал. 10 ЗДП, според които оценката се изготвя от правоспособен независим оценител, регистриран по Закона за независимите оценители (ЗНО), който не е в трудово или служебно правоотношение с възложителя и не е свързано лице по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на ДОПК с получателя на помощта. Тя се възлага и приема от администратора на помощта съобразно определените в решението на Европейската комисия условия и срок. Съгласно представеното писмо изх. 5615/07.09.2021 г. от ръководителя на Регистъра на Камарата на независимите оценители в България, оценителят "Агролеспроект" ЕООД не е вписан в Публичния регистър на независимите оценители и няма издаден сертификат по Закона за независимите оценители, т.е. не е изпълнено изискването на чл. 38, ал. 9 ЗДП, залегнало и в условията на обществената поръчка. При тази свързаност, обосновано съдът е приел, че е нарушен и принципът за независимост, регламентиран в чл. 4, т. 1 от ЗНО, изискващ необвързаност на регистрирания оценител, включително чрез неговите съдружници/акционери и персонал, с възложителя на оценката, с неговите ръководители или свързани с тях лица. От данните в Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на "Агролеспроект" ЕООД е Министерство на земеделието, а оценката не е възложена от администратора на помощта в изпълнение изискването на чл. 38, ал. 10 ЗДП, а от Изпълнителна агенция по горите, която, според чл. 2, ал. 1 от Устройствения й правилник, е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София и изпълнителният директор на агенцията е второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на земеделието. Изложеното безспорно сочи на обвързаност на оценителя с администратора на помощта в противоречие с принципа по чл. 4, т. 1 от ЗНО и на свързаност между администратора на помощта и оценителя по смисъла на § 1, т. 3 ДР ДОПК в противоречие с чл. 21, ал. 1, т. 1 ЗНО. Ето защо, като е приел, че пазарните оценки на имотите, на които се позовава издателят на акта, не са изготвени от независим оценител и не е спазено изискването на чл. 38, ал. 9 ЗДП, според които оценката се изготвя от правоспособен независим оценител, регистриран по ЗНО, решаващият състав правилно не е кредитирал същите. Този извод не се променя от довода на касатора, че публичната тръжна процедура за избор на оценител е одобрена от Комисията, тъй като в представеното писмо от Министъра на земеделието, храните и горите до ЕК от 12.10.2017 г. не се съдържат данни за това, че е налице свързаност между избрания оценител и администратора на помощта. Както бе посочено, съгласно чл. 16, § 3 от Регламент 2015/1589 възстановяването се извършва в съответствие с процедурите по националното законодателство на съответната държава членка, а контролът от страна на съда на законосъобразността на административния акт, с който се разпорежда възстановяването, включва проверка за спазването на приложимите норми от националното законодателство. Мотивите на първоинстанционното решение за това кои конкретни разпоредби от специалния закон са нарушени при възлагането на оценителните доклади са подробни и ясни, поради което неоснователно касаторът поддържа, че същото е без полезност за администратора на помощта с оглед последващото правилно изпълнение на решението на ЕК. Не би следвало да съществува съмнение относно това, че чл. 38, ал. 9 и ал. 10 ЗДП, както и нормите на ЗНО, регламентиращи изисквания към независимите оценители, които целят да гарантират принципа на независимост, следва да бъдат спазени при постановяването евентуално на нов АУПДВ, а относно критериите за определяне размера на получената държавна помощ административният орган следва да съобрази и Решение на СЕС от 19 октомври 2023 г. по дело С-325/22. Обосновани са доводите в обжалваното първоинстанционно решение за нарушение на специалния закон при възлагането на оценителните доклади. Наред с горното, органът не е изпълнил задължението си по чл. 38, ал. 6 ЗДП да определи размера на помощта при съобразяване с методиката, приета от ЕК в съображение 173 от решението, както и с изискванията на съображение 174. Последното предвижда, че при определяне на пазарните цени на съответните парцели следва изцяло да бъде отразена икономическата стойност на тези земи към момента на замяната. В тези насоки настоящият касационен състав споделя изводите на АССГ, че за определяне на цената на заменените държавни имоти оценителите от Агролеспроект ЕООД са използвали негодни пазарни аналози, тъй като сделки със земеделски имоти не могат да бъдат използвани като аналози за оценка на горски имот. Като аналози неправомерно са използвани и сделки с градски имоти и имоти в урбанизирана територия, с трайно предназначение ниско застрояване. Определената в административното производство пазарна цена не се подкрепя и от заключение на в.л. Русков, дадено при прилагане на метода на пазарните аналози въз основа на осреднени цени от сделки с имоти, подобни на оценяваните. При липсата на доказателства, че предимството, дадено на частната страна в резултат на замяната е надвишавало прага de minimis от 200 000 евро по Регламент (ЕС) 1407/2013 г. на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от ДФЕС към помощта de minimis, правилно АССГ заключава, че органът не е изпълнил задължението да извърши преценка по съображение 171 от решението на ЕК. Ето защо, като е отменил като незаконосъобразен оспореният АУПДВ, първостепенният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер, редуцирани от настоящия състав с оглед релевираното възражение за прекомерност и възлизащи на сумата от 8 000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Същото е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, предприетата от адвоката процесуална активност и материалния интерес на спора.