Решение № 12173 от 3.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14981/2011 г.

Решение № 12173 от 3.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14981/2011 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е подал касационна жалба срещу решението от 3.10.2011 г. по адм. дело № 383/2011 г. по описа на Административен съд - Ямбол, с което е бил отменен издаденият от този орган № 01- 6500/31806 от 21.07.2011 г. за установяване на публично държавно вземане в размер на 283,80 лева по отношение на Митко Янков Краев във връзка с подаденото от него общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с уникален идентификационен номер 26/140609/41487. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост и е поискано да бъде отменено с връщане на делото за ново разглеждане. Решението се оспорва и в частта за присъдените в полза на подателя на жалбата разноски по съображения за прекомерност на адвокатското възнаграждение спрямо фактическата и правна сложност на делото. Поискано е и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Митко Янков Краев не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че Митко Янков Краев подал до Държавен фонд "Земеделие" общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с уникален идентификационен номер 26/140609/41487, с което заявил за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания площ от 2,01 хектара. След извършване на проверка на данните в заявлението въз основа на наличната официална информация в Интегрираната система за администриране и контрол, на бенефициента била оторизирана сумата 283,80 лева. Впоследствие, в резултат на извършени от Министерството на земеделието и храните допълнителни анализи и проверки било установено, че заявените от Митко Янков Краев площи не са допустими за подпомагане. С акт № 01-6500/31806 от 21.07.2011 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" във връзка с подаденото общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с уникален идентификационен номер 26/140609/41487. По отношение на Митко Краев било установено публично държавно вземане в размер на 283,80 лева. Административният съд приел, че административният акт е незаконосъобразен, тъй като е издаден в противоречие с материалноправните и процесуалноправните норми и в несъответствие с целта на закона. Според изложените от съда мотиви, административният орган не извършил допълнителни административни проверки, включително проверка на място, както и не указал на земеделския производител представянето на доказателства, посредством които да се изяснят причините за последващо констатираното несъответствие в допустимостта на площите, заявени за подпомагане. В нарушение на чл. 26, 28, 34, 35 и 36 от Административнопроцесуалния кодекс не е уведомил жалбоподателя за започването на производството, не му е предоставил възможност да участва в него и да представи доказателства, не е предприел действия за изясняване на фактите от значение за случая. При положение, че изплащането на сумата от 283,80 лева било направено въз основа на влязъл в сила административен акт, административният орган следвало да възобнови административното производство и едва след евентуалната отмяна или изменение на акта, да състави друг за установяване на публично държавно вземане. В нарушение на материалния закон административният орган не приложил разпоредбата на чл. 73 § 4 от Регламент (EO) № 796/2004 г., според която платените суми не се възстановяват, ако плащането се дължи на грешка на компетентните власти или на друг орган, която не би могла да бъде установена от земеделския производител по разумен път. В случая липсвали доказателства, че земеделският производител умишлено въвел в заблуждение органите на разплащателната агенция, така че връщането на субсидията не било дължимо. Поради това административният съд постановил решение, с което отменил оспорения административен акт. В касационната жалба се правят оплаквания, че съдът не е направил необходимото за изясняване на релевантните за спора обстоятелства. Административният съд не обсъдил и не възприел правилно последиците от изготвения от Министерството на земеделието и храните Консолидиран план за действие, одобрен от Европейската комисия. Оспорва се изводът на съда, че независимо от направените проверки и констатираните различия, разплащателната агенция е трябвало да предприеме и други подходящи процедури, като поиска от жалбоподателя допълнителни доказателства във връзка с нередности по подаденото от него заявление, тъй като по заявлението били извършени всички задължителни проверки. С приемането на Консолидирания план, Министерството на земеделието и храните се задължавало всяка година да предоставя на Държавен фонд "Земеделие" географски данни с допустимите за подпомагане площи във всеки физически блок. В случай, че постъпят такива данни, всички заявления трябвало да преминат през повторна процедура на кръстосани проверки за установяване на допустимостта на подпомагане на декларираните площи. Според Консолидирания план държавата поема задължение да извърши кръстосани проверки със задна дата, като се сравнят данните в заявленията за 2009 г. и окончателно приетите данни през 2010 г. При положение, че някои изследваните чрез кръстосани проверки блокове на земеделски земи попадали извън допустимия за подпомагане слой, изплатената за тях финансова помощ е недопустима. При положение, че неправомерността на извършеното плащане е обективна, добросъвестното отношение на получателя на помощта било без значение, поради което връщането й било дължимо. Направените оплаквания не се споделят от касационната инстанция. Както е посочил административният съд, допуснатите от административния орган нарушения на производствените правила, са съществени и обуславят незаконосъобразността на административния акт. Нарушенията на чл. 26, ал. 1 и чл. 34, ал. 1 и 36, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, не могат да бъдат санирани със събирането на доказателства в съдебното производство. Както е записано в решението, за да приобщи към мотивите на оспорения акт, данните от Таблицата с разликите в допустимите за подпомагане площи спрямо кръстосаните проверки, извършени към ноември 2009 г. и декември 2010 г., административният орган е следвало изрично да се позове на тях. За да се приеме, че получената сума е недължимо платена и подлежи на възстановяване, актът следва да съдържа, както данни за съществуването на разлика между заявената и определената за подпомагане площ или за заявяването на площ, недопустима за подпомагане, така и данни за умишлено или небрежно допуснати нередности при подаване на заявлението от земеделския производител. Съставянето на акт за установяване на публично държавно вземане, който не се предхожда от проверка на компетентните органи, и липсата на фактически и правни основания на акта, представляват съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както законосъобразно е приел административният съд. Действително, Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз (чл. 27 ЗПЗП). Изключение от това правило се съдържа в разпоредбата на чл. 73, § 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004, според която неправомерно получените суми не подлежат на възстановяване, ако компетентните органи са допуснали грешка при разрешаването им и ако грешката е от такъв характер, че не е очевидна за земеделския производител. Тъй като оспореният акт за установяване на публично държавно вземане не съдържа изложение на фактически обстоятелства за неточно деклариране на площи от земеделския производител, извършено от него умишлено или небрежно, съдът законосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 73, § 4. Административният съд е направил неточен правен извод единствено по отношение на характера на административното производство, което административният орган е бил длъжен да проведе. Недължимо изплатените суми при прилагане на схемите за директно подпомагане на площ подлежат на възстановяване, но не реда на възобновяване на административното производство, а по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, както предвижда чл. 27, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители. Този неточен извод на съда обаче не може да обоснове отмяната на съдебния акт при наличието на установените в хода на съдебното производство съществени нарушения на процесуалноправните и материалноправните разпоредби, допуснати от административния орган. Постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Тъй като обжалваното решение не съдържа произнасяне относно направените по делото разноски, възражението на касационния жалбоподател в тази насока няма предмет и не следва да се разглежда. С оглед изхода на делото в касационната инстанция на касационния жалбоподател не се дължат разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд,