Решение № 4630 от 07.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11096/2008 г.

Решение № 4630 от 07.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11096/2008 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба на Евдокия Христова Камберова от гр. София, против Заповед на министъра на отбраната (МЗ) № РД-26-292/31.07.2008 г. Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваната МЗ, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл (при съкращаване на длъжността) във вр. с ПМС № 167/11.07.2008 г., министърът на отбраната е прекратил служебното правоотношение на Камберова за длъжността "старши експерт" в Дирекция "Финансово-контролна дейност" (ДФКД), с ранг III младши, считано от 01.08.2008 г. Недоволна от заповедта, жалбоподателката я обжалва. Излага доводи за незаконосъобразността й поради допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила и противоречие с материалноправните разпоредби на чл. 87а от ЗДСл и чл. 31, ал. 1 от Закона за държавната финансова инспекция (ЗДФИ). Моли отмяната й. Ответникът - министърът на отбраната, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. За да се произнесе, Върховният административен съд, състав на пето отделение, прие за установена следната фактическа обстановка: Жалбоподателката е била държавен служител, с ранг III младши и е заемала длъжността за която е прекратено служебното й правоотношение. По силата на отменения Устройствен правилник на министерството на отбраната (УПМО, в сила до 31.07.2008 г.) специализираната администрация на министерството е била структурирана в 11 дирекции в т. ч. и ДФКД. Последната е била с численост от 44 щатни бройки. Съгласно чл. 21, ал. 1 от УПМО, в сила от 01.08.2008 г., същата администрация е организирана в една Главна дирекция "Инфраструктура на отбраната" ("Военна инфраструктура, управление на собствеността и инвестициите") и четири дирекции: "Политика за сигурност и отбрана", "Правно-нормативна дейност", "Планиране и управление на бюджета" и "Политика по въоръженията", като ДФКД е премахната. Посоченото обстоятелство се установява и от приложените по делото длъжностно разписание в сила от 01.12.2004 г., другите такива в сила от 30.07.2008 г. и двата УПМО. С оглед на изложеното съдът намира жалбата за неоснователна. Доводът за неправилност на обжалваната МЗ поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила е неоснователен. Той се основава на обстоятелството, че в текста на МЗ липсва посочване на обезщетението, дължимо на уволнения служител по силата на чл. 106, ал. 2 от ЗДС. Това обезщетение не е фиксирано в закона. То се изплаща при наличието на посочените там условия: служителят да е останал без работа след прекратяване на правоотношението му. Т. е. жалбоподателката може да търси това си обезщетение само при положение, че действително е останала без работа и то първоначално от органа по назначаването - министърът на отбраната. Искане за присъждане на такова обезщетение от съда и доказателства в указаната насока от страна на Камберова не е направено и не са представени. Твърдението на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като липсват необходимите условия за издаването й, е неоснователно. Заповедта е издадена и е в съответствие с материалноправните разпоредби. Камберова не оспорва, че цялата дирекция е съкратена като организационно звено, но твърди, че това е станало в противоречие с чл. 31, ал. 1 от ЗДФИ . Тази евентуална противоречивост на ПМС № 167/2008 г. и приетият с него УПМО с разпоредбите на ЗДФИ също не може да бъде предмет на косвен контрол и проверка от съда, освен в специално производство, отговарящо на изискванията и условията на Раздел III от Глава Х на АПК . Необходимо е да се посочи и това, че МЗ не е в противоречие с чл. 31, ал. 1 от ЗДФИ, съобразно който министърът на отбраната организират звена за материални проверки в подчинените им структури. Параграф 1, т. 16 от Допълнителните разпоредби на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България изчерпателно определя структурите на подчинение на министъра на отбраната, като няма пречка звена за проверка по смисъла на чл. 31, ал. 1 от ЗДФИ да бъдат организирани в самите структури. Съкращаването на длъжностите в ДФКД на МО не води до обратния извод. Предмет на проверка в настоящото производство е дали е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателката, като нормативна позиция и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Последното се установява от обстоятелството, че тази дирекция не съществува след 01.08.2008 г. като организационно звено в МО. Съществено в случая е и това, че по делото не се доказа от Камберова, че конкретно изпълняваните от нея задължения са запазени и се изпълняват от друго лице в системата на МО. Неоснователен е и доводът изложен в писмената молба на процесуалния представител на жалбоподателката, че видно от нанесените поправки върху Длъжностно разписание № АМ-186 на ДФКД, в сила от 01.12.2004 г. не касаят нейната длъжност. От това обстоятелство не може да се направи извод, че не е налице реално съкращаване на заеманата от Камберова длъжност. Съкращаването на длъжността по определение от чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл изисква да се преустанови изпълнението на съответната служебна дейност, което поражда необходимост от прекратяване на правоотношението със служителя. В случая това е установено по несъмнен начин, видно от текстовете на УПМО, в който липсва посочената дирекция като организационно звено въобще. С приемането на УПМО , в сила от 01.08.2008 г. ДФКД, в която Камберова е работела, е била съкратена. По делото не са ангажирани доказателства, установяващи длъжността да е запазена като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика, за да се направи извод, че не са осъществени материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните разпоредби. При постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с целта на закона. Следователно административният акт е законосъобразен и подадената срещу него жалба следва да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Върховният административен съд, пето отделение