Решение № 187 от 16.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1577/2008 г.

Решение № 187 от 16.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1577/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по член 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК /отм./ във връзка с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Д. К. против решение № 734/2.01.2008 г. на Русенски окръжен съд, постановено по гр. д. № 885/2007 г. по описа на същия съд. В касационната жалба се правят оплаквания, че въззивното решение е незаконосъобразно и необосновано, като се иска неговата отмяна. Ответникът по касационната жалба от Държавата, представлявана от Министъра на р. р. и благоустройството, чрез О. управител на област Р., в писменото си становище моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение. При извършената проверка касационният съд установи следното: Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. Подадената касационна жалба е основателна. С решението си въззивният съд е оставил в сила решение № 9/15.03.2007 г. по гр. д. № 4802/2006 г. по описа на Русенски районен съд, с което е отхвърлен предявения от Р. Д. К. против Б. Д. отрицателен установителен иск, че Б. Д. не е собственик на актуваната с АДС № 3815/18.10.2005 г. 1/2 идеална част от втория етаж на двуетажната полумасивна сграда, построена в дворно място, представляващо ПИ № 1577 в кв. 257 по плана на гр. Р., по ул. "А" № 60, цялото с площ 403 кв. м, като неоснователен. Съдът е изложил доводи, че във връзка с обявяването за нищожен на договора за покупко- продажба на процесния имот, от който черпи права ищеца, по реда на член 7 от ЗВСОНИ, като с цитираните влезли в сила решения на съда е възстановено правото на собственост върху 182 идеална част от процесния имот, тъй като прехвърлителната сделка е изцяло нищожна, то имотът е останал държавен и е подлежал на реституиране, което е осъществено до размер на 1/2 идеална част от имота, предвид правата на Г. Г. М. При този анализ на доказателствата по делото, съдът е стигнал до извода, че след като прехвърлителната сделка е обявена за нищожна и е възстановено правото на собственост върху 1/2 идеална част от имота, останалата 1/2 идеална част от същия се е върнала в патримониума на Държавата, като неин собственик. Тези изводи на въззивния съд са неправилни и незаконосъобразни. Видно от приложения нотариален акт № 180, т. VIII, н.д. № 2762/1971 г. на нотариуса при Русенски народен съд, по силата на сключения по същия договор за покупко-продажба, ищецът Р. К. е придобил правото на собственост върху описания в същия недвижим имот, който към този момент е държавен, като отчужден по Закона за монопола и спирта от бившия собственик Г. С. М. жител на гр. Р. С. влизане в сила на реституционния закон срещу настоящия ищец Р. Д. К. е бил предявен иск с правно основание член 7 от ЗВСОНИ от наследниците на Г. С. М. Г. Г. М. и Д. Г. М. и с решение от 27.11.1992 г. по гр. д. № 1227/1992 г. по описа на Русенски районен съд, V гр.с., е прогласена нищожността на договора за продажба, сключен с нот. акт № 180, т.VIII, н.д. № 2762/1971 г. на нотариуса на Русенски народен съд, възстановява на Г. Г. М. и Д. Г. М. собствеността върху недвижимия имот, описан в горепосочения нотариален акт и осъжда Р. Д. К. да предаде на ищците държането на имота, който държи без правно основание. Това решение е било обжалвано от ответника по този иск Р. К. и с решение от 19.02.1993 г. по гр. д. № 125/1993 г. по описа на Русенски окръжен съд е оставено в сила горепосоченото решение на Русенски районен съд в частта му, с която е прогласена нищожността на договора за продажба сключен с нот.акт № 180/1971 г., обезсилено е решението на първоинстанционния съд в частта му относно възстановяване правото на собственост върху процесния имот на Д. Г. М. и в частта, с която Р. Д. К. е осъден да предаде държането на същия апартамент на Д. Г. М., като прекратява производството по делото в тази му част. Със същото решение Русенският окръжен съд е отменил решението в частта за възстановяване правото на собственост върху процесния апартамент и вместо него е постановено: възстановява правото на собственост на Г. М. Г. върху 1/2 идеална част от апартамента, находящ се в гр. Р., ул. "А" № 60, т. 2 в двуетажната жилищна сграда, построена в дворно място от 350 кв. м, представляващо имот пл. № 8 в кв.257 по плана на същия град и се състои от една стая, кухня, коридор с обща застроена площ от 82 кв. м с южна тераса - 12 кв. м, килер под стълбището - 3 кв. м, шопрон и клозет от 16 кв. м, ведно с 1/3 идеална част от дворното място, антрето, стълбищата за входа и тавана, като оставя в сила решението в останалата му част, което решение е влязло в законна сила на 7.06.1995 г. За останалата 1/2 идеална част от имота, предмет на предявените искове с правно основание член 7 ЗВСОНИ и член 108 от ЗС, Министерството на р. р. и благоустройството, Областен управител гр. Р. е съставил А. за държавна собственост № от 18.10.2005 г., включваща процесния имот. За тази 1/2 идеална част от имота Д не би могла да черпи права от горепосоченото влязло в законна сила решение на Русенски окръжен съд, както неправилно е приел въззивния съд с решението си, предмет на настоящата касационна жалба. Това е така, защото искът по член 7 от ЗВСОНИ е специфичен по своя характер и е предвиден по силата и при условията предвидени в ЗВСОНИ, като следва да бъде упражнен от съответно легитимираните лица, в предвидения от закона в преклузивния срок, посочен в същия. Съгласно разпоредбата на член 7 от ЗВСОНИ собствениците на имоти по член 1 и член 2 от закона или техните наследници, които не са получили обезщетение могат да предявят искове за възстановяване на собствеността върху тези имоти в случаите, когато тези имоти са придобити от трети лица в нарушения на нормативните актове, както и чрез използване на служебно или партийно положение или злоупотреба с власт, в едногодишен срок от влизането на закона в сила. Следователно, законодателно лимитативно са посочени лицата, които могат да поискат такова възстановяване на собствеността в предвидения преклузивен срок, както и основанията които следва да са налице по отношение на сключените договори с третите лица. Упражняването на тези права от наследниците на отчуждените собственици, респ.от самите собственици, при наличие и установяване на пороците на сделката, които следва да се посочат конкретно от ищците с исковата молба, които са предмет на доказване в процеса, ще обуслови основателността на заявения иск, и то само по отношение на тези собственици, респективно на тези наследници които се легитимират като такива и са поискали това в предвидения преклузивен срок. Когато това се отнася само за част от одържавения имот и е налице основателност на заявената от ищците претенция, порочността на сделката е свързана и се приема за установена само по отношение на тази част, която се отнася до правата на ищеца, както е в настоящия случай за възстановяване правото на собственост върху 1/2 идеална част от процесния имот, съобразно правата на ищеца Г. Г. М. В тази част именно третото лице, какъвто е ищеца, настоящ касатор, не може да се позове на права, тъй като спрямо този наследник е възстановено правото на собственост и по отношение на неговата част сделката не е породила правно действие. Ето защо, не може да се приеме, че при уважаване на иска по член 7 от ЗВСОНИ, в размер на 1/2 идеална част, колкото са правата на наследника в случая, целият имот отново да става държавен и след настъпване на реституционния ефект за процесната 1/2 идеална част от имота, останалата част отново да стане държавна собственост. Това е така, защото искът по член 7 от ЗВСОНИ е специален установителен иск, който може да се предяви в едногодишен срок от влизане на закона в сила и неговият предмет е прогласяване нищожността на придобивните гражданскоправни сделки, с които имотите по член 1 и член 2 от ЗВСОНИ са били прехвърлени от държавата на трети лица, в резултат на което се възстановява собствеността върху тези имоти на лицата от които тези имота са били отнети или на техните наследници. Страните по така заявената претенция, които са обвързани и черпят права от съдебния акт, постановен по заявен иск по член 7 от ЗВСОНИ са именно тези посочени правоимащи лица и ответници по иска третите лица, на които имотът е продаден от Държавата. Последната не е страна по тези производства и не може да черпи каквито и да било права по постановените по тези искове решения. Ето защо, като е отхвърлил предявения отрицателен установителен иск, съдът е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено. Тъй като спорът е изяснен от правна и фактическа страна, касационният съд следва да се произнесе по същество. С оглед изхода на делото на ищеца следва да се присъдят на основание член 64, ал. 1 от ГПК /отм./ разноските по делото за всички съдебни инстанции, които възлизат на 383,54 лева. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд