Решение № 39 от 23.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 478/2020 г.

Решение № 39 от 23.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 478/2020 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 290 ГПК. С решение № 141/04.01.2021 г. по настоящото дело е постановен установителен диспозитив по чл. 108 ЗС по отношение на 1/2 ид. част от процесния имот: признато за установено по отношение на ответника Г. Т. Б., че ищцата Т. И. М. е собственик на 5/12 идеални части, а ищецът Е. В. Б. е собственик на 1/12 идеална част от двуетажна жилищна сграда с идентификатор........... по КККР на [населено място], с Р. 124, 96 кв. м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото. Исковете по чл. 108 ЗС за другата 1/2 ид. част от същия имот са отхвърлени. Със същото решение е даден ход на делото за разглеждане по същество в частта, с която се иска осъждане на основание чл. 108 ЗС на ответника Г. Т. Б. да предаде на Т. И. М. владението на 5/12 идеални части от описаната сграда, а на Е. В. Б. – владението на 1/12 ид. част от сградата. Производството е спряно до постановяване на тълкувателно решение по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГК на ВКС. С Тълкувателно решение № 3 от 05.01.2022 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГК на ВКС се прие, че при иск по чл. 108 ЗС, предявен от съсобственик срещу друг съсобственик за идеална част от съсобствен недвижим имот, съдът може да уважи искането за предаване владението върху претендираната идеална част, когато ответникът е установил фактическа власт върху имота, надхвърляща правата му и с това е нарушил владението на ищеца. Тъй като с влязлото в сила решение № 141/04.01.2021 г. по настоящото дело е признато на основание чл. 108 ЗС правото на собственост на Т. И. М. върху 5/12 идеални части, както и правото на собственост на Е. В. Б. върху 1/12 идеална част от процесния имот и тъй като този имот се владее от ответника Г. Т. Б., той следва да бъде осъден на основание чл. 108 ЗС да предаде на ищците владението върху собствените им идеални части. С оглед изхода на делото на всяка от страните следва да се присъдят половина от сторените разноски за всички инстанции, тъй като искът по чл. 108 ЗС е уважен само за 1/2 ид. част от процесния имот и е отхвърлен за другата 2/2 ид. част. За първата инстанция ищците Т. М. и Е. Б. са направили разноски в размер на 7283, 13 лв. От тях дължимата сума е половината или 3641, 50 лв., която следва да се разпредели съобразно правата на ищците в съсобствеността - 3034, 58 лв. за Т. М. и 606, 92 лв. за Е. Б.. Отделно от това Т. М. е направила разноски за втората инстанция в размер на 5000 лв. по договор за правна защита и съдействие от 07.10.2019 г., а Е. Б. – 5000 лв. по договор за правна защита и съдействие от 22.01.2020 г. за производството пред ВКС. Следва да им се присъдят половината от тези суми - по 2500 лв. Ответникът Г. Б. е направил разноски за първата инстанция в размер на 2457 лв.; за втората инстанция – 500 лв. по договор за правна защита и съдействие от 09.10.2012 г. и за ВКС – държавни такси от 532 лв., или общо разноски 3489 лв. С оглед изхода на делото дължима е само половината от тази сума – 1744, 50 лв. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,