Решение № 1556 от 31.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3979/2011 г.
ВАСV отделение31.01.2012 г.докладчик Илияна Дойчева
Диспозитив
Оставя в сила решение № 26 от 7.02.2011 г., постановено по адм. д. № 399/2010 г. по описа на Административен съд гр. Ямбол. Осъжда Областна дирекция "Земеделие" гр. Ямбол да заплати на Димитър Николов Терзиев, ЕГН хххххххххх, живущ в гр. Елхово, ул. "Охрид" № 29 сумата 600 лв. (шестстотин лева), представляваща направени по делото разноски в касационното производство. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 1556 от 31.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3979/2011 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на директора на Областна дирекция "Земеделие" гр. Ямбол против решение № 26 от 7.02.2011 г., постановено по адм. д. № 399/2010 г. по описа на Административен съд гр. Ямбол. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорения административен акт бъде отхвърлена. Ответникът - Димитър Николов Терзиев оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените в касационното производство разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Ямбол е отменил заповед № РД-12-3542-170/2.12.2010 г., издадена от директора на Областна дирекция "Земеделие" гр. Ямбол, с която, на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) е прекратено служебното правоотношение с Димитър Николов Терзиев. За да постанови този резултат съдът е приел, че атестирането на държавния служител е извършено в нарушение на процедурата по атестирането, регламентирана в Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (НУРАСДА). Периодът на оценяване е от 1.12.2009 г. до 30.11.2010 г. Констатирано, е че към момента на изготвяне и съгласуване на работния план за атестирането Терзиев е заемал длъжността "зам.-директор" на Общинска служба по земеделие - Елхово, а от 5.02.2010 г. е преназначен на длъжността "главен експерт" в Общинска служба по земеделие - Елхово към Областна дирекция "Земеделие" - Ямбол. Независимо от това и с оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 1 вр. чл. 12, ал. 6 от НУРАСДА не е изготвен и съгласуван нов работен план, а служителят е оценяван по първоначално изготвения такъв за длъжността "зам. директор", която е изпълнявал два месеца през атестирания период. Съдът е посочил и че част от периодите за изпълнение на целите на работния план предхождат периода на оценяването. Въз основа на така установеното са направени изводи за незаконосъобразност на оспорената заповед поради противоречието й с материалноправните разпоредби на НУРАСДА, както и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. По несъмнен начин по делото е установено, че работният план е изготвен и съгласуван на 23.11.2009 г. за длъжността "зам.-директор", която Терзиев е заемал до 4.02.2010 г., а след преназначаването му на длъжността "главен експерт" не е изготвен друг работен план. Съгласно правилото на чл. 9, ал. 1 от НУРАСДА при преназначаване на друга длъжност в същата администрация, както и при временно преминаване на държавна служба в друга администрация, служителят се оценява за изпълнението на тази длъжност, която е заемал по-дълго в периода за оценяване. Следователно в случая държавният служител е следвало да бъде оценен за изпълнение на длъжността "главен експерт", което не е сторено, тъй като целите на работния план са формулирани съобразно приоритетните преки задължения от длъжностната характеристика за длъжността "зам. директор". Правилно съдът е констатирал, че двете длъжности, изпълнявани от Терзиев са с различно длъжностно ниво и респективно с различни функции и задължения, първата длъжност е ръководна, а втората е експертна. Нормата на чл. 12, ал. 6 от НУРАСДА регламентира, че работните планове на служителите се изготвят и съгласуват в срок 30 дни след назначаването, преназначаването, предсрочното прекратяване на командировката в чужбина или завръщането от отпуск с продължителност повече от 6 месеца, което в случая не е сторено. Правилно първоинстанционния съд е констатирал, че за част от периодите за изпълнение на целите в работния план са посочени срокове, преди периода на оценяване. Така например за т. 7 и 8 от работния план са посочени срокове за изпълнение 2.03. - 9.06.2009 г. и съответно м. октомври 2009 г. при положение, че периода за атестиране започва от 1.12.2009 г. Следователно поставените цели са неизпълними. Поставянето на цели и задачи в работния план, подлежащи на изпълнение преди срока на оценяване е в противоречие с изискванията на закона и води до незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Посочените нарушения са съществени и са довели до невъзможност за реално оценяване на изпълняваната от Терзиев длъжност, а именно "главен експерт". Нарушени са императивни разпоредби на НУРАСДА и нарушаването им има за последица опорочаване на атестирането. Посочените нарушения на НУРАСДА са достатъчно основание да обосноват незаконосъобразността на извършеното атестиране и респективно на оспорената заповед. Неизпълнението на законовите изисквания при атестирането води до незаконосъобразност на прекратяване на служебното правоотношение, поради получената възможно най-ниска обща оценка при атестиране. Ето защо като е направил извод, че обжалвания административен акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните норми на НУРАСДА първоинстанционният съд е постановил решение съответно на материалния закон. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон, поради което не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъди Областна дирекция "Земеделие" гр. Ямбол да заплати на Димитър Николов Терзиев направените по делото разноски в касационното производство в размер на 600 лв. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие е, че уговореното адвокатско възнаграждение е в размер на 600 лв., като изрично е отбелязано, че същото е заплатено. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 107, ал. 2