Решение № 8152 от 25.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4481/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областно пътно управление (ОПУ) - Пловдив, чрез процесуален представител, срещу Решение 811/24.01.2025 г. на Административен съд - Пловдив по адм. дело 938/2024 г. С обжалваното решение е отменен Отказ за издаване на разрешение за специално ползване на пътищата 34-00-5 от 17.04.2024 г., издаден от директора на ОПУ Пловдив и преписката е изпратена на административния орган за произнасяне с изричен акт съобразно задължителните указания, дадени в съдебния акт. Касационният жалбоподател - директорът на Областно пътно управление Пловдив, навежда доводи за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва констатацията на съда, че директорът на ОПУ - Пловдив не се явява и не се представлява по делото, като сочи, че негов процесуален представител е взел участие в двете проведени заседания и е оспорил жалбата. На следващо място сочи, че относимите нормативни разпоредби на Закона за пътищата (ЗП) и Наредбата за специално ползване на пътищата (НСПП) регламентират, че пътната администрация е компетентна да издава разрешения за специално ползване на пътищата, като по отношение на търговските крайпътни обекти се засягат и обслужващите зони на пътя, които са дефинирани в чл. 7 ЗП. В този смисъл твърди, че обслужващите зони не са терени със статут на държавна собственост, а са терени, които граничат с републиканските пътища, и са предимно със статут на частна собственост. Според касатора процедурата предполага и изисква (чл. 9 НСПП) заинтересованите лица да притежават и докажат наличието на права върху имотите, в които желаят да изградят и експлоатират търговски крайпътни обекти, а пътната администрация е длъжна да контролира изпълнението на тези изисквания. Счита, че доколкото служебно е било известно на ответния орган, че за процесния имот не е провеждана процедура по отдаване под наем или предоставяне на права на ползване на имота, не са давани допълнителни указания на жалбоподателя да представи доказателства в тази насока. Прави искане за отмяна на съдебното решение. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Бачковска Света Обител Успение Богородично , чрез процесуален представител, в съдебно заседание и депозирани по делото писмени бележки, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага възражения на релевираните от касатора доводи. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура излага мотивирано становище за основателност на жалбата. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, следното: На 03.01.2024 г. със Заявление, вх. 34-00-1 на С. С. Р., [заличен текст] на Бачковска Света Обител Успение Богородично [населено място] е направено искане за откриване на процедура за предоставяне на специални права чрез издаване на Разрешение за специално ползване на поземлен имот 02974.11.677 за осъществяване на дейности спомагащи поклонническия туризъм, без право да се поставят търговски обекти. На 04.01.2024 г. с писмо, изх. 34-00-2 ОПУ-Пловдив е отправил запитване до Областния управител, предвид правомощията му по чл. 18, ал.1, предл. 1 от Закона за държавна собственост, за становище относно започване на процедура за издаване на разрешение за специално ползване за посочения имот. На 12.01.2024 г. с писмо, вх. 06-00-4 Областният управител на Пловдив е отговорил, че не възразява да бъде започната процедура по издаване на разрешение за специално ползване. На 14.02.2024 г. с писмо, изх. 94-00-292, ОПУ-Пловдив е уведомило заинтересованото лице за хода на процедурата, която следва да се развие по реда на чл. 8, ал. 4 , т. 1, 2, 3 и 4 НСПП и съгласно утвърдените Вътрешни указания на АПИ по прилагане на НСПП. На 21.02.2024 г. със Заявление, вх. 94-00-300 от [заличен текст] на Бачковска Света Обител Успение Богородично [населено място] е направено искане за съставяне на протокол за предварителен оглед за изграждане на пътна връзка за имот ПИ 02974.11.677 за обект паркинг . На 20.03.2024 г., с писмо, изх. 94-00-347, ОПУ-Пловдив е уведомило заинтересованото лице, че ПИ 02974.11.677 все още не е освободен от титуляра на предходно издадено, вече прекратено, разрешение за специално ползване, както и че предварителен оглед ще може да се извърши след приключване на производството пред Областен управител - Пловдив и реалното освобождаване на имота. На 03.04.2024 г. с писмо с вх. 04-16-885 в АПИ/ОПУ-Пловдив е постъпила молба с вх. 92-00- 626/ 12.12.2023 г. от Бачковска Света Обител Успение Богородично [населено място], препратена по компетентност от МРРБ, за извършване на проверка относно управлението на имот - държавна собственост, представляващ поземлен имот с идентификатор 02974.11.677 по КККР на [населено място], община Асеновград. На 10.04.2024 г., при проверка на място, служители на ОПУ-Пловдив са констатирали, че имотът, който представлява старото трасе на републикански път Н-86 Пловдив - Смолян , е преграден с бариера, която е монтирана върху пътя, както и има струпани клони от дървета, което възпрепятства влизането и преминаването през него с МПС. На 11.04.2024 г. в ОПУ-Пловдив е получена издадена от Областен управител на област Пловдив Заповед 20-09-3/11.04.2024 г. за изземване на поземлен имот 02974.11.677 от Бътерфлай-2003 ЕООД, като изрично е прието, че към датата на издаване на заповедта имотът се владее неправомерно от посоченото дружество, на основание Заповед 53-00-828/27.04.2022 г. за прекратяване на Разрешение 5-0-Е от 03.05.2011 г., влязла в сила на 20.12.2023 г., с Решение 12872/ 20.12.2023 г. на Върховния административен съд по адм.дело 1734/2023 г. На 12.04.2024 г. с молба с вх. 34-00-3 от секретаря на Бачковска Света Обител Успение Богородично [населено място] е отправено отново искане за откриване на процедура за предоставяне на специални права чрез издаване на разрешение за специално ползване на поземлен имот 02974.11.677 за осъществяване на дейности, спомагащи поклонническия туризъм, без право да се поставят търговски обекти. На 17.04.2024 г. с Отказ за издаване на разрешение за специално ползване на пътищата 34-00-5 на директора на ОПУ - Пловдив, на основание чл. 6, ал. 1, т. 1 НСПП, във вр. с чл. 26, ал. 7, т. 2 ЗП, е отказано издаване на разрешение за специално ползване за осъществяване на дейности, спомагащи поклонническия туризъм, без право да се поставят търговски обекти, в поземлен имот 02974.11.677, по заявление вх. 34-00-1/03.01.2024 г., подадено от С. С. Р., [заличен текст] на Бачковска Света Обител Успение Богородично , [населено място]. Въз основа на така установените факти от правна страна съдът е приел, че действително ПИ с идентификатор 02974.11.677 е публична държавна собственост, но неправилно органът е заключил, че за този имот е невъзможно да се издаде разрешение за специално ползване, тъй като преди обособяването на имота е бил част от друг имот, за който е имало издадено такова разрешение. Приел е, че в акта не са изложени конкретните изисквания, на които не отговаря подаденото заявление, като освен това не се установява въобще да е проведена в пълнота указаната процедура по чл. 8, ал. 4, т. 1, 2, 3 и 4 НСПП. Въз основа на горното първоинстанционният съд е направил извод за незаконосъобразност на процесния отказ и го е отменил като е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне. Решението е правилно. На първо място неоснователен е доводът на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради несъобразяването на съда с взетото от ответника становище по делото и участието му в проведените съдебни заседания. Видно от доказателствата по делото действително процесуален представител на административния орган е взел участие в първите две заседания по първоинстанционното дело, но в съдебното заседание, в което на делото е даден ход по същество и същото е обявено за решаване, ответната страна не е била представлявана. По изложените съображения констатацията на първоинстанционния съд, че ответникът (касатор в настоящото производство) не е изразил становище по същество е правилен, поради което не е налице твърдяното съдопроизводствено нарушение. Доводите на касатора за нарушение на материалния закон и необоснованост са свързани с преценката на съда относно наличието на предпоставките за издаване на процесния отказ. От фактическа страна административният орган е приел, че конкретната процедура изисква от заинтересованото лице прилагане на документ за собственост върху имота, в който възнамерява да изгражда и експлоатира търговски крайпътен обект, а в случая статутът на процесния имот на публична държавна собственост изключва наличие на частни права у което и да е трето физическо или юридическо лице, поради което, предвид липсата на права върху имота - предмет на искането за специално ползване, е постановен процесния отказ. От правна страна отказът е основан на разпоредбите на чл. 6, ал. 1, т. 1 НСПП, във връзка с чл. 26, ал. 7, т. 2 ЗП. Разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 1 НСПП регламентира като основание за отказ за издаване на разрешение за специално ползване на пътя, липсата на условията по чл. 26, ал. 7 от Закона за пътищата. Съгласно чл. 26, ал. 7, т. 2 ЗП разрешенията се издават при спазване изискванията на Закона за движението по пътищата, Закона за пътищата, подзаконовите нормативни актове за неговото прилагане и нормите за проектиране на пътища. Анализът на посочените разпоредби, послужили за основание на процесния отказ, сочи, че за да е изпълнено изискването на чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК е необходимо органът не само да се е позовал на чл. 26, ал. 7, т. 2 ЗП, но и да е посочил конкретна нормативна разпоредба, която не е спазена. В случая в административния акт не е посочено кои изисквания по см. на чл. 26, ал. 7, т. 2 ЗП не са спазени, липсват и твърдения за конкретни нарушения на Закона за движението по пътищата, Закона за пътищата, подзаконовите нормативни актове за неговото прилагане и нормите за проектиране на пътища. Видно от горното в случая органът не е подвел установените по делото факти към релевантната правна норма, което прави акта незаконосъобразен и е самостоятелно основание за отмяната му. На следващо място, органът мотивира процесния отказ с липсата на документ за собственост върху имота, в който заявителят възнамерява да изгражда и експлоатира търговски крайпътен обект. В тази връзка следва да се посочи, че в случай, че към подаденото заявление не са били представени всички изискуеми според органа документи, в това число доказателства за наличие на правно основание за ползване на имота, то преди да се произнесе по същество е следвало да уведоми заявителя за констатираните нередовности, като му предостави срок за тяхното отстраняване. Постановяването на отказ, основан единствено на липсата на доказателства, без да е дадена възможност за представянето им, съставлява нарушение на изискванията на чл. 35 АПК , които задължават административния орган да издаде своя акт, след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, обсъждане на обясненията и възраженията на страните. Видно от изложеното, доводите на касатора са неоснователни, а съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода спора, своевременно направеното от пълномощника на ответника искане и на основание чл. 143 АПК, Агенция Пътна инфраструктура юридическото лице, в чиято административна структура се намира органът-касатор, следва да бъде осъдена да заплати на ответника разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1500,00 лева, доказани с представени договор за правна защита и съдействие от 27.05.2025 г. и платежно нареждане. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд,