Решение № 5840 от 27.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1962/2011 г.

Решение № 5840 от 27.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1962/2011 г., III о., докладчик съдията Пенка Гетова Съдебното производство е по реда на чл. 145 и сл. във вр. с чл. 104 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Гюнай Хюсмен Хюсмен като управител на "Караджа ФАГ" ООД гр. Исперих против решение № 343/23.12.2010 г. на министъра на околната среда и водите, с което на основание чл. 97, ал. 1 и чл. 99, т. 2 във вр. с чл. 103, ал. 2 АПК е отменено решене № РУ-46-ПР/2010 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - гр. Русе, за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среса (ОВОС) за инвестиционно предложение: "Технологично разширение на съществуваща кравеферма" в имот № 000033 в землището на с. Драгомъж, община Исперих, с възложител "Караджа ФАГ" ООД гр. Исперих, управлявано и представлявано от Гюнай Хюсмен, и е възобновено административното производство по издаване на решение по реда на глава шеста от АПК. В жалбата са изложени доводи, че искането за възобновяване на производството, е направено след изтичане на преклузивния срок, предвиден в чл. 102, ал. 2 АПК както и за неоснователност на искането, поради липса на посоченото правно основание чл. 99, т. 2 АПК - наличието на нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса не са били известни на административния орган. Ответната страна - министърът на околната среда и водите чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - III отделение в настоящия съдебен състав като прецени допустимостта на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Видно от данните в приложената административна преписка с молба изх. № 3490/11.11.2010 г. директорът на СИОСВ - Русе, отправена до министъра на околната среда и водите с вх. № 05-08-6974/15.11.2010 г., е направил искане на основание чл. 99, т. 2 АПК за отмяна и възобновяване на административното производство на издаденото от него решение № РУ-46-ПР/6.08.2010 г. за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) за инвестиционно предложение: "Технологично разширение на съществуваща кравеферма" в имот № 000033 в землището на с. Драгомъж, община Исперих, с възложител "Караджа ФАГ" ООД гр. Исперих с управител Гюнай Хюсмен, като със същото решение е постановено да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда. В молбата са изложени доводи, че са налице основанията на чл. 99 АПК като се твърди за наличието на нови писмени доказателства и нови обстоятелства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса, не са били известни на административния орган - основание по чл. 99, т. 2 АПК. Като новооткрито обстоятелство и ново писмено доказателство се представя писмо на Министерство на здравеопазването с изх. № 26-00-584/11.08.2010 г., отправено до РИОСВ с вх. № АО 3750/13.08.2010 г. Обжалваното административно решение на министъра на околната среда и водите е постановено при спазване на административнопроизводствените правила на чл. 100 - чл. 103 АПК и в съответствие с основанието на чл. 99, т. 2 АПК. Възражението в жалбата за неспазване на преклузивните срокове за издаване на обжалвания акт е неоснователно. За конкретния случай определеният в чл. 102, ал. 2 от АПК тримесечен срок, относим за възобновяване на производството по чл. 99, т. 2 от АПК от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна или изменение на административния ат, но не по-късно от една година от възникване на основанието, е спазен. Върху пощенския плик, /приложен към делото/, с който е изпратена молбата за отмяна заедно с административната преписка по издаване на акта, е отбелязан изх. № 3490/11.11.2010 г., а същата дата е посочена на пощенското клеймо при изпращане на писмото от пощенската станция в гр. Русе. С цитирания изх. № е изпратена молбата за отмяна от директора на РИОСВ - Русе до министъра на околната среда и водите. Производството по възобновяване е образувано в рамките на тримесечния срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна на административния акт и в рамките на едногодишния срок, считано от 13.08.2010 г., когато в деловодството на РИОСВ - Русе е входирано писмото на Министерство на здравеопазването. Следователно тримесечният срок започва да тече от този момент и изтича на 13.11.2010 г., а в случая както беше посочено по-горе искането е изпратено от РИОСВ - Русе на 11.11.2010 г. Видно от клеймото на пощенския плик, същото е постъпило в пощенската станция в гр. София на 13.11.2010 г. (събота - неработен ден), а в МОСВ е постъпило с вх. № 5.08.6974/15.11.2010 г. От горното следва, че са спазени преклузивните срокове за възобновяване на производството по издаване на административния акт. Новото писмено доказателство - писмо с вх. № АО 3750 от Министерство на здравеопазването и посочените в него обстоятелства са станали известни на директора на РИОСВ - Русе на 13.08.2010 г. Неоснователно е и възражението в жалбата, че решение № РУ-46-ПР/2010 г. на директора на СИОСВ - Русе за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС било "от категорията, за които е предвидено оспорване направо пред съд", поради което следвало да се съобрази възможността административният орган да сезира по-горестоящия такъв за оспорване по реда на глава шеста от АПК. Съгласно чл. 99 от АПК влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал. Следователно липсата на оспорване пред съда е една от предпоставките за упражняване на правомощието по чл. 99 и сл. от АПК на по-горестоящия административен орган в случая министъра на околната среда и водите. По делото е безспорно, че решението на директора на РИОСВ - Русе не е обжалвано по административен и/или по съдебен ред, поради което е прието, че същото е влязло в сила, което не се оспорва и в жалбата, предмет на разглеждане в настоящото производство. Неоснователно е и твърдението в жалбата, че "липсват ясно изложени аргументи кое е новооткритото обстоятелство. В обжалваното решение на министъра на околната среда и водите подробно са обосновани посочените в молбата на директора на РИОСВ - Русе мотиви за възобновяване на административното производство по издаване на Решение № РУ-46-ПР/2010 г. за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС, като основателно е прието, че същите могат да се квалифицират като такива по чл. 99, т. 2 от АПК, а именно - откриване на нови обстоятелства и нови писмени доказателства, т. е. такива, които са станали известни на административния орган след постановяване на акта и са могли да повлияят на крайното му решение. Новооткритата информация относно това, че имот № 000033 в землището на с. Драгомъж с ЕКАТТЕ 24921, община Исперих попада в границите на пояс III на санитарно-охранителна зона /СОЗ/ на водоизточници за питейно-битово водоснабдяване ШК-1 и 2 и КИ "Драгомъж" на оператора на В и К услуги "ВиК Исперих" ООД не е била известна на административния орган при постановяване на Решение № РУ-46-ПР/2010 г. По преписката безспорно е установено, че към момента на произнасяне на директора на СИОСВ - Русе, същият не е бил уведомен за наличието й, доколкото такава информация е постъпила в инспекцията с писмо на Министерство на здравеопазването с вх. № АО 3750 от 13.08.2010 г. На следващо място, това ново обстоятелство се явява от съществено значение за произнасянето на административния орган в рамките на развилата се съвместена процедура по ЗООС и ЗБР, тъй като същото не е отчетено при вземане на решение от компетентния орган по обективни причини. Цитираното писмо на Министерство на здравеопазването е адресирано до директора на РИОСВ - Русе, до директора на Басейнова дирекция "Дунавски район" с център гр. Плевен с копие до РИОКОЗ - гр. Разград. В отговор на това писмо на Министерство на здравеопазването от Басейнова дирекция - гр. Плевен с писмо с изх. № 3646/17.09.2010 г. категорично е потвърдено, че ПИ № 000033 попада в СОЗ пояс III на оператор на ВиК услуги - "ВиК Исперих" ООД, като е посочено, че на "КАРАДЖА ФАГ" ООД, гр. Исперих неколкократно му е обърнато внимание но забраните и ограниченията, отнасящи се за СОЗ, които следва да съобрази при осъществяване на своето намерение. Видно от приложените документи, изпратени в инспекцията от БДУВДР с писмо с изх. № 4156/4.11.2010 г. в кореспонденцията между дирекцията и управителя на "КАРАДЖА ФАГ" ООД, гр. Исперих никъде не е посочен като адресат директора на РИОСВ - Русе, което от своя страна прави необосновано твърдението, че цитираното по-горе писмо от 15.04.2010 г. е било известно на административния орган. От съдържанието на писма с изх. № 1407/15.04.2010 г. и 2.06.2010 г. на БДУВДР - Плевен се установява, че жалбоподателя като управител на "КАРАДЖА ФАГ" ООД освен, че е бил техен адресат, е бил уведомен от компетентния орган - директора на БД още преди да внесе в СИОСВ - Русе уведомление за инвестиционното си предложение, че имотът му, в който е предвидил да осъществи намерението си попада в зона на СОЗ пояс III на оператор на ВиК услуги - "ВиК Исперих" ООД. С цитираните писма той е запознат и с изискването на чл. 34, ал. 2 от Наредба № 3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди (обн., ДВ, бр. 88 от 27.10.2000 г., наричана за краткост Наредба № 3 от 16.10.2000 г.) за това, че осъществяването на дейност в границите на пояси II и III, за която е регламентирано ограничение или ограничение при доказана необходимост, се разрешава само ако инициаторите на дейността с конкретни изследвания и оценка на въздействието върху околната среда докажат, че дейността няма да доведе до негативни последствия за водоизточника. В обжалваното решение на министъра на околната среда и водите обосновано е обсъдено, че въпреки знанието на жалбоподателя за горните обстоятелства, в представената от него пред директора на РИОСВ - Русе информация по Приложение № 2 от наредбата за ОВОС за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС, на стр. 15 от същата в т. 4 - Чувствителни зони е посочено, че "в близост до разглеждания обект няма вододайни и санитарно-охранителни зони", което на практика е въвело в заблуждение компетентния орган при постановяване на издадения от него акт. На следващо място по преписката са приложени Заповеди № № СОЗ-239, СОЗ-240 и СОЗ-241 от 30.11.2009 г. на директора на БДУВДР - гр. Плевен, с които са определени СОЗ около три броя водоизточници (2 шахтови кладенеца - ШК-1 и ШК-2 и 1 каптаж) в землището на с. Драгомъж, общ. Исперих, обл. Разград, водата от които се подава към потребителите чрез помпена станция (ПС) "Драгомъж". Според експертно становище на БДУВДР - гр. Плевен около трите водоизточника са определени общи пояси II и III на СОЗ, въз основа на данните от проекта за оразмеряване на СОЗ, извършено в изпълнение на чл. 32, ал. 2 от Наредба № 3 от 16.10.2000 г. като от табличните приложения към проекта за СОЗ се установява, че ПИ № 000033 по картата на възстановената собственост (КВС) фигурира в списъка със засегнатите имоти от границите на СОЗ и че същият попада изцяло в границите на пояс III на СОЗ (общ за трите водоизточника). Видно от съдържанието на цитираните по-горе заповеди на директора на БДУВДР - Плевен в тях изрично е посочено, че кметът на община Исперих, ОС "Земеделие" Исперих и ОДЗ - гр. Разград имат задължение да предприемат необходимите действия да се обозначат границите на поясите на зоната на кадастралните карти и плановете за земеразделяне. Заповедите са изпратени до "ВиК" ООД гр. Исперих; РИОКОЗ-Разград; ОС "Земеделие" гр. Исперих; ГД "Гражданска въздухоплавателна администрация" гр. София; община Исперих, където на етап съгласувателна процедура е извършено и публично обявление на проекта за СОЗ. В тях е включено и изискването на чл. 42 от Наредба № 3 от 16.10.2000 г., съгласно което собствениците на имоти, попадащи в границите на СОЗ са длъжни при искане за ползване на земята за дейности, ограничени или ограничени при доказана необходимост да декларират, че имотът им е обременен с тежести по тази наредба. Обжалваното административно решение не е постановено при поддържаните отменителни основания, поради което жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. По изложените съображения Върховният административен съд - III отделение,