Решение № 13461 от 29.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5780/2012 г.

Решение № 13461 от 29.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5780/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 6045 от 28.12.2011 г. по административно дело № 3595/2011 г. Административен съд София-град (АССГ) е: 1) отменил решение № 8 от 29.03.2011 г. на ръководителя на Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО), с което е отменено разпореждане № 12585/20.12.2010 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО); 2) осъдил Столично управление "Социално осигуряване" да заплати на Георги Маринов Найденов от гр. Берковица сумата от 2 175 лв., от които 1 800 лв. платено адвокатско възнаграждение, 325 лв. внесен депозит за възнаграждението на вещите лица и 50 лв. внесен депозит за призоваване и възнаграждение на свидетели. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от "Биомет" ЕООД, ЕИК 030215845, чрез управителя Ваньо Георгиев Алексиев, с която се претендира то да бъде отменено като неправилно поради необоснованост (касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 3 от АПК), а решението на главния директор на СУСО да се остави в сила като правилно и законосъобразно. Касационна жалба срещу решението е подадена и от главния директор на Столично управление "Социално осигуряване". Касаторът твърди, че то е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано (касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК), а присъденото от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение е прекалено завишено и необективно определено и в значително по-голям размер от действително извършената работа по делото, както и спрямо изплащаните суми на правоимащите лица от фондовете на ДОО. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно, да се остави в сила решението на главния директор на СУСО и да се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на процесуалните му представители, а в случай, че се потвърди решението на АССГ, моли при условията на чл. 78, ал. 5 от ГПК да се намали размера на адвокатското възнаграждение като прекомерно високо и несъответстващо на фактическата и правна сложност на спора. Ответникът по касация Георги Маринов Найденов, чрез пълномощника си адвокат Инна Тодорова в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационните жалби и моли същите да бъдат оставени без уважение поради неоснователност, като инвокира възражения срещу изложеното в тях и релевира доводи за правилност на съдебното решение, което предлага да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски в настоящото производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационните жалби и правилност на решението. Върховен административен съд, шесто отделение, счита касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. С отмененото от главния директор на СУСО разпореждане на основание чл. 60, ал. 1 от КСО е прието за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, декларираното с декларация вх. № 0897/28.10.2010 г. травматично увреждане на Георги Маринов Найденов, станало на 28.10.2009 г. в гаража на "Биомет" ЕООД в с. Мрамор. За да уважи сезиралата го жалба срещу постановения на основание чл. 117, ал. 3 от КСО акт, първоинстанционният съд е приел, че оспореното пред него административно решение е издадено в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона (чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК). Като извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо - постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, ВАС, VI-то отделение, намира касационните жалби за неоснователни. Атакуваният с тях съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от касаторите пороци, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Оспореният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Не може да се приеме възражението на главния директор на СУСО, че решението е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, свързани с допускане и разглеждане на просрочена жалба. Решение № 8 от 29.03.2011 г. на Главния директор на СУСО е получено от Георги Найденов на 4.04.2011 г. Видно от представените по делото доказателства, пощенската пратка, съдържаща жалбата срещу решение № 8 от 29.03.2011 г. на главния директор на СУСО, е изпратена до административния орган на 18.04.2011 г., което показва, че срокът за обжалване на административния акт е спазен. Не могат да се приемат и доводите на касаторите, че първоинстанционното решение е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията за необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон. Спорът по делото пред първата инстанция се е свел до това, дали процесната злополука е трудова. В хода на съдебно-административното производство безспорно е установено, че пострадалият Георги Найденов е бил назначен на длъжност "шофьор на цистерна", съгласно сключения между него и "Биомет" ЕООД трудов договор № 79/5.07.2006 г. С оглед съществуващото трудово правоотношение и на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, лицето е било осигурено за всички социални рискове. Установено е, че на 28.10.2009 г. около 17,30 часа в гаража на "Биомет" ЕООД в село Мрамор при връщане към влекача и при стъпване на неравност Найденов е скъсал ахилесово сухожилие на левия си крак. Това увреждане е обективирано в оперативен протокол и епикриза, издадени от МБАЛСМ "Н. И. Пирогов", от които става ясно, че претърпяната злополука е довела до невъзможност за полагане на труд, като е указан и определен срок на първоначална временна неработоспособност - 30 дни. Кореспондира със събраните по делото доказателства приетото от решаващия съдебен състав, че увреждането на здравето и настъпилата временна неработоспособност са във връзка и по повод на извършваната от пострадалия работа. В тази насока с основание са кредитирани свидетелските показания на Койнова, Манчев и Борисов като логични, непротиворечиви и в унисон с останалия доказателствен материал, при анализа на който поотделно и в съвкупност по несъмнен начин се установява, че е налице функционална и причинна връзка между увреждането и изпълняваната от Найденов работа. Въз основа на приетата съдебно-техническа експертиза става ясно, че на 28.10.2009 г. в 17,14 часа, след като е приключил с възложения му превоз, жалбоподателят окончателно е паркирал служебния камион и се е върнал в гаража, където минути по-късно се е случил инцидентът. Фактът, че работодателят е установил ненормиран работен ден за шофьорите във фирмата означава, че работният ден приключва, когато лицето е извършило всички дейности, свързани със служебните му задължения, произтичащи от длъжностната му характеристика. Правилно първоинстанционният съд е констатирал, имайки предвид свидетелските показания и съдържанието на чл. 2, т. 1 и чл. 7 от Наредбата за организация на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт, че във функционалните задължения на шофьорите от "Биомет" ЕООД влиза оформянето на документи, след извършване на превоза, свързан с него. Ето защо е вярна преценката на съда, че Найденов е претърпял злополуката, по времето, когато е изпълнявал задълженията си като шофьор на автоцистерна, поради което тя следва да бъде определена като трудова, съгласно чл. 55, ал. 1 от КСО. Неоснователно е и касационното оплакване досежно размера на адвокатското възнаграждение, присъден от първоинстанционния съд за процесуалното представителство на Георги Маринов Найденов (при наличие на приложното поле на чл. 143, ал. 1 от АПК и доказано заплащане на договорения адвокатски хонорар), като прекомерно висок и несъответстващ на фактическата и правна сложност на спора. Съответното искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК за прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение касаторът не е направил в хода на първоинстанционното съдебно производство. С даване ход по същество на делото в първата инстанция възможността за такова възражение е преклудирана, поради което искането за намаляване размера на присъденото от АССГ адвокатско възнаграждение не следва да бъде уважавано. Предвид изложеното настоящият тричленен състав счита, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение, което е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна се явява претенцията на ответника по касация за присъждане на сторените от него пред тази инстанция деловодни разноски. Такива той е направил единствено за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., заплатени в брой на неговият повереник адв. Ина Тодорова (договорът за правна защита и съдействие е номериран като лист 35 от делото). С оглед своевременно направеното от процесуалния представител на главния директор на СУСО възражение за прекомерност на заплатеното за касационното производство от опонента му възнаграждение за адвокат и като се имат предвид сложността на делото от фактическа и правна страна, както и извършените процесуални действия от адв. Тодорова за защита на клиента й, изразяващи се в изготвяне на писмен отговор на касационните жалби и процесуално представителство в проведеното по делото съдебно заседание, следва да се приеме, че са налице условията по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност. С чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е определен минимален размер на адвокатско възнаграждение за защита по дела с неоценяем интерес от 150 лв. На основание § 2 от допълнителните разпоредби на цитираната наредба възнаграждението трябва да се присъди в трикратен размер, който възлиза на 450 лева. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,