Решение № 9723 от 16.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2365/2020 г.

Решение № 9723 от 16.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2365/2020 г., VI о., докладчик председателят Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Н. Кирилова, чрез адв. М. Тал, срещу решение № 7197/22.11.2019 г. по адм. д. № 5049/2019 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлено оспорването й против решение № 1040-21-94/21.03.2019 г. на директора на ТП на НОИ – София-град, с което е потвърдено разпореждане № 22796/18.12.2018 г., издадено от длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ – София град. Оспорва решението като неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебния акт и постановяване на друг по съществото на спора, с който да се признае декларираното увреждане на здравето за трудова злополука. Претендира присъждане на разноски за държавна такса в размер на 30 лв. Ответникът - директор на ТП на НОИ – София-град, чрез процесуален представител, в писмена защита излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Ответникът - Столична дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Поддържа становище, че в оспореното решение първоинстанционният съд не е изложил мотиви досежно релевантни признаци на трудовата злополука, относно механизма на увреждането. Не е установил защо в първите дни след него касаторката е била на работа, налице ли е причинната връзка на изпълняваната работа и злополуката, съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на АССГ е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила. Касационният състав споделя изцяло приетата за установена фактическа обстановка по случая и изведените въз основа на нея фактически и правни изводи. Подадена е декларация вх. № 1140/27.11.2018 г. до ТП на НОИ София-град от осигурителя Столична дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" за злополука, станала на 27.09.2018 г. с Н. Кирилова, инспектор, на работното й място, за която е открито досие № 22796. От декларацията и обстоятелствения протокол за разследване на злополуката от осигурителя с № 2122/09.11.2018 г. се установява, че на 27.09.2018 г. около 9. 30 часа при ставане от стола на работното си място, Н. Кирилова е изпитала силна болка в задната област на лявото коляно. Отказала е да вземе болничен лист при първоначалния медицински преглед на 28.09.2018 г. и е продължила да изпълнява трудовите си задължения за осигурителя, и да получава трудово възнаграждение за това, видно от представените копия от фишове за изплатени възнаграждения за месеците септември и октомври 2019 г. Съгласно служебна бележка рег. № 764000-2798/11.12.2018 г. издадена от осигурителя за присъствени дни, в периода от 27.09.2018 г. до 11.10.2018 г. Н. Кирилова не се е намирала в законоустановен отпуск или в отпуск за временна неработоспособност. С разпореждане № 22796/18.12.2018 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, не е приета за трудова декларираната злополука. Мотивите са, че единственият законоустановен начин за удостоверяване на временна неработоспособност е чрез болничен лист по образец, издаден от органите по чл. 3, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/, какъвто лицето не представя. Според органа, претърпеният инцидент не е довел до неработоспособност, тъй като Кирилова е представила на осигурителя първичен болничен лист от 12.10.2018 г, т. е. временната неработоспособност е настъпила 15 дни по-късно. Прави заключение, че не е налице сложният фактическия състав на трудовата злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО, тъй като липсва един от конституционните й признаци – внезапно увреждане на здравето, довело до неработоспособност. При обжалване на разпореждането пред директора на ТП на НОИ София-град, Кирилова представя допълнително болничен лист №Е20183060454 от 21.02.2019 г. за периода от 28.09.2018 г. до 11.10.2018 г., който е издаден от ЛКК при МИ-МВР, на базата на медицинско направление с изх. № 4404/28.09.2018 г. от ортопедичен кабинет на МИ-МВР. С решение № 1040-21-94/21.03.2019 г. на директора на ТП на НОИ София-град е потвърдено разпореждането по аналогични мотиви. В административното производство не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Не е ограничено правото на защита на пострадалото лице. Реализирало е правото си на обжалване на разпореждането на органа по чл. 60, ал. 1 КСО по реда на чл. 117 КСО. Дадена му е възможност да се запознае с фактите и обстоятелствата и констатациите на органа по случая, и доказателствата, които ги установяват, да даде обяснения и да направи възражения. Както е посочил в решението си директорът на ТП на НОИ, тъй като злополуката не е от посочените в чл. 58, ал. 1 от КСО, а се касае за увреждане, довело до временна неработоспособност без данни за инвалидизиране на пострадалата, от ТП на НОИ не е извършено разследване на злополуката. Съгласно чл. 58, ал. 1 от КСО, ТП на НОИ съвместно с Инспекцията по труда, комитетите и групите по условия на труд и други компетентни органи в зависимост от случая разследват всяка смъртна трудова злополука, всяка злополука, причинила увреждане на повече от 3-ма работещи, както и всяка злополука, за която има основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност. Правилни са изводите за липса на безспорно установяване на трудова злополука, от която е да е настъпила временна неработоспособност на лицето. В декларацията за злополуката и в протокола за разследване е посочено само, че касаторката е изпитала силна срязваща болка в задната област на лявото коляно при ставане от стола на работното й място. Този текст фигурира във всички графи на декларацията и протокола за трудовата злополука, както следва: обща характеристика на работата, извършвана от пострадалия при злополуката, специфично физическо действие, извършвано от пострадалия в момента на злополуката и свързания с това действие материален фактор, отклонения от нормалните условия и материален фактор, свързан с тези отклонения, както и начин на увреждането и материалния фактор, който го е причини. Липсва конкретната връзка с извършваната от Кирилова работа, както и механизъм на получаване на увреждане, който да сочи наличие на причинно-следствената връзка. При извършената служебна проверка, не се констатира нарушение на материалния закон при издаване на разпореждане по чл. 60, ал. 1 от КСО. От събраните доказателства по делото се установява, че не са налице задължителните елементи от фактическия състав на трудовата злополука по чл. 55, ал. 1 - 3 от КСО - внезапно увреждане на здравето, довело до временна неработоспособност, вследствие настъпил инцидент при и по повод на извършване на работа за работодателя и изпълнение на трудовите му задължения. АССГ правилно е посочил, че не се установява по безспорен начин внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 9, ал. 1 от НМЕ, отпускът за което следва да се оформи по реда на чл. 9, ал. 1 - 3 от НМЕ, тъй като относно твърдяното за настъпило на 27.09.2018 г. увреждане на здравето не е бил издаден болничен лист и не е било регистрирано настъпване на временна неработоспособност. Представени са в един по-късен момент - на 12.02.2019 г. болнични листа за месеците 09 и 10, 2018 г., без да е съобразено, че чл. 9, ал. 3 от НМЕ предвижда в случаите, при които лекуващият лекар или ЛКК са констатирали състояние на неработоспособност, но осигуреният откаже да му се издаде болничен лист, последният задължително се издава и служебно се изпраща на работодателя/осигурителя, където работи осигуреният. Ако осигуреният желае да ползва платен годишен отпуск за времето, включено в болничния лист, той подава съответната молба до работодателя/осигурителя. АССГ също е взел предвид, че съгласно чл. 60, ал. 2 от НМЕ, когато внезапното увреждане е нетравматично, наличието на причинна връзка между него и извършваната работа се установява единствено с ТЕЛК / НЕЛК. Съгласно тази разпоредба, при декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане разпореждането по ал. 1 се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността. Както АССГ е посочил, не може да се приеме в случая, че е налице и патологично увреждане по смисъла на чл. 73, ал. 2 от НМЕ, според който не се считат за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 от КСО патологични състояния вследствие на заболяване от каквото и да е естество, включително епилепсия, хронична исхемична болест на сърцето (всички клинични форми, включително миокарден инфаркт), мозъчен инсулт, захарен диабет, атеросклероза, високо кръвно налягане, душевни болести. Предвид изложеното, разпореждането на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което не е приета настъпила с касатора трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО, правилно е било потвърдено с решението на директора на ТП на НОИ. Решението на Административен съд – София град следва да се остави в сила. От ответника по касация не са претендирани разноски по делото и касационният състав не дължи произнасяне. Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,